Евдокия Ласкарина Асенина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Евдокия Ласкарина Асенина (на гръцки: Εὐδοξία Λασκαρίνα Ἀσανίνα) e никейска принцеса, дъщеря на никейския император Теодор II Ласкарис.

Евдокия е родена през 1254 г. като четвърто дете на никейския император Теодор II Ласкарис и Елена, дъщеря на българския цар Йоан Асен II. Евдокия е сестра на никейския император Йоан IV Ласкарис и на българската царица Ирина — съпруга на българския цар Константин Тих Асен.

Малко след превземането на Констанинопол на 25 юли 1261 г., Михаил VIII Палеолог, който дотогава е регент на Йоан IV Дука Ласкарис, се обявява за император и ослепява брата на Евдокия. За да елиминира претенциите на бъдещите наследници на Ласкаридите върху византийския престол, Михаил VIII решава да омъжи сестрите на детронираия Йоан за чужденци. Така още на 28 юли 1261 г. в Константинопол Евдокия е омъжена за италианския граф Пиетро ди Вентимиля (1230-1278), граф на Вентимиля и Тенд, който е на служба при Геноа, която е съюзник на Михаил VIII. С този брак се поставя началото на италианската графска фамилия Ласкарис ди Вентимиля.

Евдокия ражда на Пиетро ди Вентимиля няколко деца:

Преди да навърши 30 години Евдокия напуска земите на съпруга си заедно с двете си дъщери Беатриче и Ватаца и се установява в Арагон. Там Евдокия и дъщерите ѝ живеят в Сатива, Сарагоса и Кастеля. За кратко Евдокия заминава на дипломатическа мисия от името на арагонския крал Хайме II. През 1296 г. Евдокия Ласкарина основава манастир в Монбланк, в който тя се замонашва към 1306. Евдокия Ласкарина подарява на манастира италианска икона на Дева Мария, която още се съхранява там.

Евдокия Ласкарина Асенина умира в Сарагоса през 1311 г. и е погребана в местния доминикански манастир.