Елмар Прокопе

Елмар Фьодорович Прокопе
руски офицер
Роден	11 август 1842 Порвоо Финландия
Починал	12 октомври 1877 г. Горни Дъбник, Османска империя

Елмар Фьодорович Прокопе (на руски: Яльмар Феодорович Прокопе; на финладски: Hjalmar Fredrik Nikolaus Procopé) е руски офицер, полковник, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография

Елмар Прокопе е роден на 11 август 1842 г. в Molnby gård, край Порвоо във Финландия. Отдава се на военната кариера. При започването на Руско-турската война през 1877 – 1878 г. достига чин полковник. Зачислен е в състава на Лейб-гвардейски Финландски полк като командир на 1-ви батальон. Полкът му, като част от императорската гвардия, е определен да атакува двата редута край с. Горни Дъбник с цел прекъсване доставките на оръжия, амуниции и храни за армията на Осман паша по пътя Плевен – София.

Участие във войната

Разположение на редутите при Горни Дъбник

Предвидено е на 12/24 октомври 1877 г. Лейб-гвардейски Финландски полк да атакува Големия редут при с. Горни Дъбник от посока югозапад. Мястото се оказва голо, без растителност и без надеждни прикрития, поради което при настъплението са убити и ранени много войници и офицери. След битката е наречено „поляната на смъртта“. Тук, в разгара на боя около 11 часа, се събират ротите на 1-ви и 4-ти батальон, както и 10-а, 11-а и 12-а рота от 3-ти батальон. Остават около 400 – 500 крачки открито пространство до редута. Елмар Прокопе, начело на своите роти на най-левия фланг, забелязва, че окопите пред Големия редут са опразнени от турски войници. Считайки за нужно да ги завладее и така да подсигури фланга си, той начело на няколко храбреци се впуска напред. Делото е успешно, но наблизо се намират други окопи заети от врага. В този момент, събирайки около себи си около 100 – 120 души, заедно с поручик Пихачев и подпоручик Пашковски се хвърлят в нова атака. Едва подали се и викнали „Ура“, са посрещнати от град от куршуми. Почти 2/3 от войниците му са убити или ранени. Самият Прокопе е тежко ранен два пъти, а подпоручик Пашковски е с раздробена ръка. Единствено поручик Пихачев с около 30 храбреци заляга в покрайнините на редута.

Гроб

По време на битката тежко раненият полковник Прокопе е изнесен от бойното поле и пренесен в лазарета на полка. От там е транспортиран до военновременната болница в гр. Свищов където умира от раните си на 28 октомври 1877 г. Погребан е след три дни на 31 октомври до олтара на църквата „Света Троица“.

Паметници

Паметта на полковник Прокопе е почетена с три паметника:

• Надгробен паметник в двора на църква „Света Троица“ в гр. Свищов.

• Паметник над братска могила в парк-музей „В. Н. Лавров“ край с. Горни Дъбник на офицерите: генерал Василий Николаевич Лавров, полковници Елмар Феодорович Прокопе, Николай Ожаровски, поручик Николай Николаевич Пороженко, подпоручици Сергей Михайлович Воробеев и Александър Феодорович Гагман, 17 унтер офицери (подофицери), 1 музикант и 80 нисши чина от Лейб-гвардейски Финландски полк.
• Каменен обелиск в парк-музей „В. Н. Лавров“ край с. Горни Дъбник до централната алея.

Награди

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Галерия

• 
  Надгробен паметник на Прокопе
• 
  Двор на църква „Света Троица“ в Свищов
• 
  Каменен обелиск на полковник Прокопе в парк „Лавров“
• 
  Каменен обелиск
• 
  Детайл от парк „Лавров“
• 
  Паметник братска могила на Финландски полк
• 
  Надпис върху паметника

Семейство

• баща Abdon Fredrik Procopé,
• майка Agnes Jacquette Lybecke,
• брат Berndt Fredrik Georg Procopé,
• брат Albert Procopé,
• сестра Hildegard Agnes Sofia Christina Procopé,
• брат Adolf Procopé,
• брат Bernt Niklas Procopé.

Вижте също

• Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878)
• Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)
• Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877-1878)
• Битки през Руско-турската война (1877-1878)
• Първа атака на Плевен
• Втора атака на Плевен
• Битка при Пелишат–Згалево
• Трета атака на Плевен
• Битка при Гривица (7/19 октомври 1877)
• Битка при Телиш
• Битка при Горни Дъбник
• Битка при Долна Митрополия
• Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“
• Параклис мавзолей „Свети Георги“
• Руски паметници в България

Източници

• История Лейб-гвардии Финляндского полка 1806 – 1906 гг. Часть третья, СПб. 1906 г.
• Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 59: Дневники 2-й гв. Пехотной дивизии и л.-гв. 2-й Артиллерийской бригады. – 1906 г. стр.126.