Ески джамия (Стара Загора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ески джамия, позната и като Джамията на Хамза бей, е средновековна сграда в центъра на Стара Загора.

Направени през 2009-2011 г. под пода на джамията археологически разкопки сочат, че в далечното минало на нейно място е имало тракийски и древноримски светилища, а след това - издигната през Х в. църква и християнско гробище.[1] Арабски каменен надпис над вътрешната врата на сегашното здание съобщава:

Пророкът, мир нему, казва: „Който изгради джамия за Господа, за него Бог изгражда дом в рая." Построяването на тази благословена джамия завърши по време на царуването на достойния, всеподкрепен, всепобеден султан на исляма и на мюсюлманите, сянка на всевишния Бог на световете, владетел емир Сюлейман, син на Баязид, син на Мурад хан – да бъде вечно царството му, – на великолепния емир, земна сянка на Господа, величие на държавата и на религията, (от) Хамза бей – нека Бог му продължи щастието. Завършването на строежа стана в края на годината осемстотин и единадесета (1408-1409 г. от Р.Х.).[2]

Хамза бей явно е бил османски управител на Стара Загора в началото на XV в. Забележително е, че сградата е издигната по негово нареждане през размирното време на меджуособни борби за престола. Тя представлява „една от най-важните ранноосмански еднокуполни джамии".[3] Квадратната ѝ молитвена зала е покрита с величествено, широко над 17 метра кубе. Откритото преддверие също е засводено.

През 1856 г. джамията е силно повредена от пожар.[4] Изпълнената в бароков стил орнаментална стенопис по вътрешните ѝ стени датира най-вероятно от 1859-1860 г.[5] Тя е единствената постройка, оцеляла при разрушаването на Стара Загора от Централната османска армия в хода на Руско-турската освободителна война (1877). След Освобождението (1878) за известно време е използвана като църква, а впоследствие отново става мюсюлмански молитвен дом.[6] Затворена е за основна реставрация от Националния институт за паметниците на културата, приключила през 1976 г.[7] След насилственото преименуване на българските турци (1985) минарето ѝ е разрушено и полумесецът е махнат от купола ѝ.[8] През 2008-2013 г. зданието ѝ е повторно реставрирано с безвъзмездна финансова помощ от Европейския съюз и превърнато в Музей на религиите.[9]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Трънкова, Д., Георгиев, А., Матанов, Хр. Пътеводител за османска България. С., 2011, 138-139.
  2. Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 27-30.
  3. Kiel, M. The Incorporation of the Balkans into the Ottoman Empire, 1353–1453. - In: The Cambridge History of Turkey. T. 1 (ed. K. Fleet). Cambridge, 2009, 170.
  4. Трънкова, Д., Георгиев, А., Матанов, Хр. Пътеводител за османска България. С., 2011, 136.
  5. Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 28.
  6. Трънкова, Д., Георгиев, А., Матанов, Хр. Пътеводител за османска България. С., 2011, 136.
  7. Трънкова, Д., Георгиев, А., Матанов, Хр. Пътеводител за османска България. С., 2011, 138.
  8. Kiel, M. The Incorporation of the Balkans into the Ottoman Empire, 1353–1453. - In: The Cambridge History of Turkey. T. 1 (ed. K. Fleet). Cambridge, 2009, 171.
  9. Туристически информационен център Стара Загора.

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Kiel, M. Some Early Ottoman Monuments in Bulgarian Thrace: Stara Zagora, Jambol and Nova Zagora. – Belleten (Türk Tarih Kurumu), 38, 1974, 636-644
  • Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 26-34, 114

Външни препратки[редактиране | edit source]