Иван Алексиев Алексиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Алексиев.

Иван Алексиев
български историк, изследовател, инженер
Роден
3 март 1943 г. (1943-03-03) (81 г.)

Националност България
Учил вУниверситет за национално и световно стопанство
Научна дейност
Областморска история, морска наука и техника, корабоплаване, корабостроене, кораборемонт, морска литература, морски филм, маринистика
Работил в„Научноизследователски и проекто-конструкторски институт по корабостроене“; „База за развитие и внедряване на корабни дизелови двигатели“; „Институт по корабостроене“; „Държавно стопанско обединение Корабостроене“

Иван Алексиев Алексиев е български инженер, историк и изследовател в областта на морската история, морската наука и техника, корабоплаването, корабостроенето, кораборемонта, морската литература, морския филм и маринистиката, с многобройни научни публикации в авторитетни издания.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 март 1943 г. във Варна. Завършва през 1980 г. Висшата следдипломна школа за линейни стопански ръководители към Висшия икономически институт „Карл Маркс“София, специалност „Икономика и управление на научноизследователската и развойно-внедрителска дейност“. Дипломната му работа е по темата „Проблеми на научно-техническата политика на подотрасъл Корабостроене“,[1] с рецензент ст.н.с. II ст., к.и.н. Антон Дучев, специалист по финансиране на „научно–изследователска и развойно–внедрителска дейност“ (НИРД). Обосновава необходимостта от разработване на научно–техническа политика не само на държавно, но и на подотраслово равнище на управление. Формулира проблеми в областта на малкотонажното корабостроене, организационната система на управление на научно–техническия прогрес, планирането на научно–техническия прогрес и вътрешното научно–техническо сътрудничество. Обосновава подробно необходимостта от системни изследвания по история на българското корабостроене.[2][3]

Трудовата биография на инж. Алексиев е свързана с българското корабостроене. Той е възпитаник на Университета в Росток (тогава в Германската демократична република), завършил е специалността „Корабно машиностроене“. От 1968 до 1974 г. работи като конструктор и научен сътрудник в „Научноизследователския и проекто-конструкторски институт по корабостроене“ (НИПКИК) във Варна, където работи по проектирането на корабните валопроводи (включително дейдвудните устройства и закрепванията на гребните винтове) и главните двигатели на сериите от 23 500–, 25 000– и 38 000–тонни кораби, на 100 000–тонни танкери, както и на по-малки кораби. През периода от 1974 г. до 1977 г. е началник на отдел „Конструктивен“ и заместник-директор по техническите въпроси на „База за развитие и внедряване на корабни дизелови двигатели“ (БРВКДД) във Варна. Участва в проектирането на „Завод за корабни двигатели“ и внедряването на лиценза „Зулцер“. След закриването на БРВКДД през 1977 г. е началник на производствено-конструктивен клон в „Института по корабостроене“ (ИК), а от 1978 до 1983 г. е главен специалист по „Наука и технически прогрес“ (НТП) в централното управление на „Държавно стопанско обединение“ (ДСО) „Корабостроене“.[2][3]

През периода май 1983 г. – юли 1995 г. е началник на отдел „Научно–техническа информация“ (НТИ) в Института по корабостроене – Варна. Отделът отговаря за шест основни дейности: научно-информационна дейност, научно-техническа библиотека (НТБ), правила и конвенции, изобретателска и рационализаторска дейност, международно сътрудничество и научно-технически преводи. На 31 август 1987 г. са доставени и влизат в употреба първите два персонални компютъра „ПРАВЕЦ 16“. По инициатива на инж. Алексиев през 1990 – 1991 г. започва издаването на информационните бюлетини ИНФОКОР, ИНПРОМАР, ИНФОБОТ, ИНФОМОР, ИНФОПиК, ИНФОФИРМ И ИНФОЦЕН.[4] Създаденото през 1980 г. научно направление функционира до закриването на Института през 1995 г., при това без достъп до интернет.[2][3]

От 1980 г. основна тема на изследванията му е историята на българското корабостроене и свързаните с него направления на техниката от средата на XIX в. до 30те години на ХХ в.[3]

Библиографията на инж. Алексиев за периода 1971 – август 2019 г. включва 1683 публикувани материали, 56 доклади и съобщения, 11 редакции и консултации на книги, 22 редакции и консултации на периодични издания. Участва в академични конгреси, конференции, симпозиуми и кръгли маси, както на национално така и на международно ниво.[5]

Предложен е за награда от „Териториалната организация на научно-техническите съюзи“ – Варна за двутомника му „Омаяни от кораби мъже“, посветен на българското корабоплаване, корабостроене, кораборемонт и морска история, с биографични данни на дейци на морското дело и с описания на български постижения в областта на морската наука и техника.[6]

Инж. Алексиев е удостоен с почетния знак на Община Варна „За заслуги към Варна“ – златен през 2008 г. за съществен принос в областта на научната информация, за постижения в изучаване историята на морската наука и техника във Варна и по случай 24 май – „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“.[2][7]

Сред най-известните му публикации са книгите:[2][5]

  • Омаяни от кораби мъже: Дейци на българското корабостроене и кораборемонт до 30-те години на ХХ в. В 2 тома. Варна: ИК „Морски свят“, 2006.
  • Когато машините бяха рядкост: Варненски приноси в техническото развитие на България 20-те г. XIX – 40-те г. XX в. Варна: Икар, 1996.
  • Храм на знания технически: Българското техническо дружество в Русе 1885 г. Варна: ИК „Морски свят“, 2010.[8]
  • Очерци за историята на КРЗ „Одесос“. Варна: ИК „Морски свят“, 2003.[9]
  • 100 години кораборемонтен завод „Флотски арсенал“, 1897 – 1997. Сборник. Варна, ИК „Галактика“, 1997.[10]
  • Проучване на съвременни дейдвудни устройства на морски кораби. Тема СУ- 62 – 70, етап П 1. НИПКИК – Варна, юли 1971. (хелиографно издание)
  • Изтъкнати учени–морски офицери. Варна, Съюз на учените – Варна, Главен щаб на ВМС, 1999.[11]
  • Корабостроенето и кораборемонтът в България. Фирми и организации. Варна, Институт по корабостроене ООД – Варна, отдел „Научно-техническа информация“, май 1992.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Алексиев, Иван. „Проблеми на научно-техническата политика на подотрасъл корабостроене“. Висш икономически институт „Карл Маркс“ – София, Висша следдипломна школа за линейни стопански ръководители, юни 1980, 83 листа.
  2. а б в г д Алексиев, Иван. Посещения на чужди военни кораби във Варна – 1878 – 1906 г. Библиотечна поредица „Морски свят“, книжка №1, приложение към печатното издание на Морски вестник, бр. 371 – 372. Варна, Морски вестник, 2013. с. 24.
  3. а б в г Морски Вестник. Инж. Иван Алексиев на 70 години // 2013-03-01. Посетен на 2019-11-03.
  4. Иван Алексиев. Преди 25 г. бяха издавани информационните бюлетини ИНФОКОР, ИНПРОМАР, ИНФОБОТ, ИНФОМОР, ИНФОПиК, ИНФОФИРМ И ИНФОЦЕН // 2017-07-18. Посетен на 2019-11-09.
  5. а б Морски Вестник. Библиография на Иван Алексиев (1629 заглавия) е качена в интернет-сайт // 2016 – 02. Посетен на 2019-11-03.
  6. Областна администрация – Варна. Eкспертна комисия към Областния съвет за наука и висше образование обявява за публично обсъждане номинациите за награди за 2008 г. в сферата на науката и висшето образование // 2008-04-15. Архивиран от оригинала на 2008-10-18. Посетен на 2019-11-03.
  7. Общински съвет – Варна. Седмо заседание на Общински съвет– Варна, 21 май 2008 г. // 2008-05-21. Архивиран от оригинала на 2019-11-03. Посетен на 2019-11-03.
  8. Иван Алексиев. Храм на знания технически: Българското техническо дружество в Русе 1885 г. // Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 2019-11-03.
  9. Алексиев, Иван, Иван Ж. Лазаров, Любомир Живков, Недялко Панев. Очерци за историята на КРЗ „Одесос“. Варна: ИК „Морски свят“, 2003.
  10. Алексиев, Иван, Атанас Панайотов, Борислав Маринов, Валентин Димитров, Владимир Кобекин, Владимир Павлов, Вълкан Вълканов, Георги Антонов, Георги Червенски, Иван Грънчаров, Лариса Донева, Любомир Гачев, Манчо Минцов, Филип Марковски. 100 години кораборемонтен завод „Флотски арсенал“, 1897 – 1997. Сборник. Варна, ИК „Галактика“, 1997.
  11. Алексиев, Иван, Николай Пантев, Владимир Павлов, Атанас Панайотов, Величко Янакиев, Огнян Жеков, Мариана Кръстева, Георги Пецов, Лариса Донева. Изтъкнати учени–морски офицери. Варна, Съюз на учените – Варна, Главен щаб на ВМС, 1999.