Иван Карадочев (литератор)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Карадочев.
| Иван Карадочев | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Политика | |
| Партия | СДС |
| Семейство | |
| Съпруг | Мина Карадочева |
| Деца | Александър, Ева, Михаил |
Иван Карадочев е български литературен критик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 15 февруари 1951 г. в Троян. Получил е фамилията си от своя прапрадядо, бежанец от Македония, доста мургав (кара – черен на турски език). Цочо – бащата на Иван, бяга от България през 1955 г. След пет години се завръща и се предава доброволно на властите. Осъден е на смърт. Като неблагонадежден за комунистическите власти Иван Карадочев отбива военната си служба в трудови войски. През 1972 г. е приет да следва българска филология във Висшия педагогически институт в Шумен.[1]
След дипломирането си Карадочев е учител в селата Развигорово (община Хитрино) и Златар (община Велики Преслав). След това работи в Окръжния съвет по култура като методист. От 1986 до 1988 г. Иван Карадочев работи в редакцията на сп. „Пламък“ в София.[1]
През 80-те години той написва над 800 литературно-критически и литературно-исторически студии за литературни творби, сред които анализи за творчеството на Ивайло Петров, Тончо Жечев, Йордан Радичков, Евгени Кузманов и др.[1][2]
През 1986 г. е приет за член на Съюза на българските писатели.[1][2]
През 1988 . участва в създаването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. През 1989-90 г. той е един от основателите на СДС в Шумен. В периода от 28 август 1990 година до 10 октомври 1991 г. е зам.-кмет по култура в Шумен до провеждане на първите в страната демократични избори.[1] По-късно се оттегля от политиката.[2]
Председател на Сдружение „Клуб култура за Шумен“.[2]
Дългогодишен член е на журито на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“.[2] Един от учредителите на националната награда „Иван Пейчев“ и член на журито през 2009 г.[3], 2013 г.[4], 2017 г.[5][6] и 2019 г.[7][8]
Умира в съня си на 2 декември 2021 г.[1][9]
За него е направен документален филм със заглавие „Мъдрецът и прошката“.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- За литературата, живота и всичко останало. Велико Търново: Фабер, 2022.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Валентина Минчева, Почетохме Иван Карадочев – аристократът на литературната ни критика, Radian.bg, 3 декември 2022.
- ↑ а б в г д Отиде си Иван Карадочев, Shmoko.bg, 2 декември 2021.
- ↑ Светлин Пламенов, „Наградата „Иван Пейчев“ обедини поетични селения“, в. „Шуменска заря“, 16 декември 2009 г.
- ↑ „Антонин Горчев е тазгодишният носител на Националната награда „Иван Пейчев“, topnovini.bg, 16.12.2013 г.
- ↑ „Отново присъдиха наградата за лирика „Иван Пейчев“ на Петър Чухов, dariknews.bg, 21 февруари 2018 г.
- ↑ „Петър Чухов остава носител на наградата „Иван Пейчев“, БНР, 23 февруари 2018 г.
- ↑ „Кристин Димитрова е новият носител на Националната награда за лирика „Иван Пейчев“, 24shumen.com, 30 ноември 2019 г.
- ↑ Антоний Димов, „Кристин Димитрова с Наградата „Иван Пейчев“, БНР, 5 декември 2019 г.
- ↑ „Отиде си Иван Карадочев“, БНР, 2 декември 2021 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Иван Карадочев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Статии на Иван Карадочев в сп. „Литературна мисъл“
|