Индианаполис (крайцер)

„Индианаполис“
Живот
Поръчан	31 май 1930
Започнат	7 ноември 1931
Завършен	15 ноември 1932
Изведен от експлоатация	30 юли 1945 потопен от японска подводница I-58. Оцеляват 316 от 1196-членен екипаж
Характеристика
Клас	Крайцер
Тонаж	9800 t
Дължина	610 ft (190  m)
Ширина	66 ft (20  m)
Газене	17 ft 4 in (5.3  m)
Скорост	39.7 възела (59km/h)
Екипаж	1196 матроси и офицери
Въоръжение
Оръдия	9х8 203/55 калиброви оръдия; 8х5/25 калиб
Самолети	2x OS2U Kingfishers
Други	8х .50 калиброви (12.7mm) картечници

„Индианаполис“ (на английски: USS Indianapolis) (CA-35) е крайцер от клас „Портланд“ на Военноморските сили на САЩ. Той има важно място в историята, като неговото потапяне се превръща в най-смъртоносната загуба на единичен кораб в историята на военноморските сили на САЩ.

Крайцерът е втория кораб, кръстен на името на град Индианаполис, щата Индиана. Поръчан е на 31 март 1930 г. от "Ню Йорк шипбилдинг" със седалище Кандем, Ню Джърси; пуснат на вода на 7 ноември 1931 г. и е доставен на филаделфийския военен пристан на 15 ноември 1932 г. За командващ на кораба е назначен капитан Джон М. Смийли.

На 26 юли 1945 г. крайцерът доставя важни части за първата атомна бомба предназначена за бой (Малчугана) в базата на военновъздушните сили на САЩ в Тиниан. На 30 юли 1945 г., 14 минути след полунощ, докато крайцерът се намира във Филипинско море, е атакуван от японската подводница I-58. Корабът потъва за 12 минути. От 1196-членния екипаж приблизително 300 потъват с „Индианаполис“, останалите 900 души са изложени на дехридатация и постоянни атаки от акули, докато чакат да бъдат спасени. Оцелелите се носят по повърхността без спасителни лодки и храна. До този момент, корабът никога не е бил в неизвестност и затова не е организирана мисия за издирването му. Оцелелите са забелязани случайно четири дни по-късно, като дотогава остават само 316 души. „Индианаполис“ е един от последните потопени кораби на военноморските сили на САЩ през Втората световна война.