Кабари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за средновековното племе. За канцеларското пособие вижте Кабар.

Кабарите или каварите (от тюркски: бунтовници, на гръцки: καβαροι) са племе, влизало в племенния съюз на маджарите в 9-10 век.

История[редактиране | edit source]

Както разказва Константин Багренородни, кабарите се отделили от хазарите. През първата половина на IX век, според някои автори около 810-820 година, в Хазарския хаганат избухнала гражданска война, в която кабарите били подкрепени от маджарите, а хазарското правителство - от печенегите и узите[1]. Кабарите били победени, като голяма част от тях били избити, а други - принудени да търсят убежище при своите съюзници маджарите в областта, наречена Леведия (вероятно между Дон и Днепър).

Кабарите се проявили като най-храбри и войнствени от племената, влизащи в маджарския племенен съюз. Предполага се, че първите маджарски върховни военноначалници и съдници (джила или дюла) са били кабарски вождове. Кабарите били начело в походите на маджарите срещу народите на Източна Европа, включително и в успешното унгарско нападение срещу България през 895 година. След завлядяването на Панония от маджарите, кабарите се настанили в Алфьолд и били в основата на походите, превърнали унгарците в "бича на Европа" през Х век.

Кабарите, които се деляли на три рода (племена), говорели език, различен от маджарския. През IX-Х век сред маджарите съществувало двуезичие - те говорели както своя език, така и хазарския (кабарския). Повечето учени са на мнение, че езикът на кабарите е тюркски, макар че съществува и теза, че част от кабарите са предци на днешните кабардинци. Обикновено се смята, че кабарите произхождат от етническата общност на хазарите. Някои автори свързват кабарите с подчинените от хазарите прабългари и със секеите[2].

След Х век кабарите са асимилирани от унгарците. С кабарите се свързва част от тюркското влияние в унгарския език.

Религия[редактиране | edit source]

Макар че някои историци смятат, че въстанието на кабарите е реакция на юдаизацията на Хазария[3], други на основание на археологически и писмени данни твърдят, че в Хазария сред част от кабарите е бил разпространен юдаизмът, който те изповядват и в Унгария до официалното приемане на християнството при крал Ищван I (997-1038) [4]. Смята се, че сред кабарите едновременно са били разпространени както юдаизмът, така и християнството, ислямът и традиционният шаманизъм.[5]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Плетнева, Светлана. Хазары, Москва 1976, с. 64, 65, 79
  2. Юхас, Петер. Тюрко-българи и маджари, София 1985, с. 35, бел. 10, с. 101
  3. Гумилев, Лев. Древняя Русь и Великая степь, Москва 1989, с. 140-141
  4. Koestler, Arthur. The Thirteenth Tribe - The Khazar Empire and its Heritage, London 1976; Эрдели И. Кабары (кавары) в Карпатском бассейне, Советская археология. 1983. No 4, с. 174-181
  5. Golden, Peter B. "The Conversion of the Khazars to Judaism." The World of the Khazars: New Perspectives. Brill, 2007. p. 150.

Литература[редактиране | edit source]

  • Macartney, C. A. The Magyars in the Ninth Century, Cambridge, 1930
  • Шушарин В.П. Ранний этап этнической истории венгров, Москва,1997

Външни препратки[редактиране | edit source]