Кавалерийско копие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Норманска кавалерия атакува Англо-саксонска пехота при Битка при Хейстингс. Ясно се вижда, че кавалерийските копия се държат с една ръка над главата.

Терминът "кавалерийско копие" е станал събирателен за множество различни оръжия с прът, базирани на копието.

Кавалерийското копие в основното си значение е леко копие за хвърляне, дротик. Но през 17 в. то придобива, макар и парадоксално, друго значение - копие, което не се мята, а копие за мушкане, което се използва от кавалерията и то най-вече от тежката. Копието за забиване или още за мушкане, което се използва от пехотата, се нарича пика.

История[редактиране | edit source]

Използването на основните кавалерийски копия датира от далечна древност, а използването е толкова широко и обхваща толкова народи и територии, че е трудно да се определи кой народ е създал кавалерийското копие и той го е взаимствал от своите врагове или съюзници.

Кавалерийското копие намира най-голяма употреба при атаките, в които конниците галопират с пълна скорост, атакуват с кавалерийски копия, хванати с една ръка над главата и се изправят срещу пехота, стрелци, защитни укрепления или друга кавалерия. Вярва се, че това се превръща в основната и доминираща тактика през XI в. в Европа след появата на седлото, прикрепено с халки и въжета (то премахва възможността овчарски скок с копието) и на шпорите, които позволяват по-добър контрол над животното. По този начин кавалерията има огромна групова сила при атака и можела с лекота да разбие линиите на пехотата и да я обърне в бяг.

Въпреки всичко, скорошни доказателства сочат, че атаката с кавалерийско копие би била успешна и без наличието на халки за седлото.

Една от най-ефективните кавалерийски единици, въоръжени с кавалерийско копие, е придружаващата кавалерия, създадени от Александър Велики. Те действали успешно както срещу тежка пехота, така и срещу други кавалерийски единици.

Въпреки че кавалерийското копие все още може да се класифицира като копие, то е по-дълго - обикновено и по-дълго и по-здраво и поради това значително по-тежко. Освен това не било удобно за хвърляне както обикновеното копие на пехотата. Кавалерийското копие е адаптирано за пряка битка и няма връх, който (умишлено) да се отчупва или огъва за разлика от повечето оръжия от семейството на копието/дротика. Повечето кавалерийски копия имали и малка кръгла част, преминаваща през дръжката. Тя предпазвала от изплъзване на ръката при удар.

Паметник в Колумбия, в който има и множество статуи на кавалерия, използваща споменатото копие.

Използването на кавалерийски копия се наложило веднага след появата на кавалерия. След това множество европейски рицари го използвали в военното и спортното дело. Като второ оръжие хората, използващи кавалерийско копие, носели и меч, боздуган или друго оръжие, с което си служели при пряк сблъсък, защото кавалерийското копие било много използваемо за първата атака, но след като тя преминава е много трудно използването му в прекия бой, заради голямата му тежест и дължина.

Поради рязкото намаляване на използването на хвърлящото се копие, кавалерийското набрало популярност и започнало да се използва от пехотата в късните Средни векове. Впоследствие това довело да удължаване на копието на пехотата докато не се появило най-дългото от всички тях - пиката. По ирония на съдбата кавалерийското копие се използвало от пехотата за спиране на атаките на кавалерията. През XV в., XVI в. и XVII в. тези оръжия, дали използвани от кавалерия или не, се оказали толкова ефективни, че войни, използващи пика или кавалерийското копие станали не само основата на всяка западна армия, но и търсенето на подобни наемници се увеличило драстично.

В Европа кавалерийските копия, използвани в двубой или състезание, е модифицирана версия на рицарското кавалерийско копие. Тези копия за състезание обикновено били притъпени като техния край често изглеждал като чаша и крак на мебел. Това било така, за да може противника да не умре от удара, а само да падне от коня си. Центърът на тези копия често бил кух отново от мерки за сигурност - за да може при сблъсък да се разчупи. Подобни копия били дълги около 4 метра, а дори по-дълги, и имали специална защита за ръцете, която често заостряла значително оръжието. Но във война, тези копия били заострени в края и не кухи, а масивни. Държали се с една ръка и били ефективни. Тези оръжия могат често да се срещнат в Средновековието.

Кавалерийското копие достигнало до Ренесанса през XVIII в. с създаването на пиката. Тежко въоръжени кирасири(конник с ризница) използвала 2-3-метрово кавалерийското копие като основно оръжие. Те обикновено пробивали редиците на вражеската пехота.

В Кримската война се вижда най-непопулярното, а и невероятно неуспешно, използване на кавалерийското копие или още т.нар. Атака на Леката Бригада.

След като американците представят коня на индианците, те започват също да използват кавалерийски копия, но го решават самостоятелно, защото по онова време американската кавалерия била въоръжена с сабя и пистолет, с който се стреляло по време на галоп.

Доброволци, облечени в униформи на Улан, държащи кавалерийско копие в Познан. Те са облечени така, за да покажат как са изглеждала полската кавалерия (Улан) през 1939 (началото на Втората Световна война).

Американската кавалерия и Канадската Северозападна конска полиция използват кавалерийското копие като прът, на който поставяли знаме. През 1886 първото официално музикално яздене се провежда в Риджайна. Кавалерийските копия играят важна роля в хореографията на тази церемония. Най-старата в света конска полиция, която действа и досега, е Конската полиция Нов Южен Уелс, които носят кавалерийско копие на всички важни церемонии.

През Бурските войни британските военни части успешно използват кавалерийското копие срещу бурите в първите няколко битки, но бурите приемат използването на окопи, картечници и пушки. Общият ефект от всичко това бил изключителен и затова британската кавалерия била променена като високо подвижна пехота (драгуни). Кавалерията била използвана до създаването на танка по време на Първата Световна война, но след това технологиите обричат на забрава и конската кавалерия и кавалерийското копие.

Източници[редактиране | edit source]

  • История на изкуството на войната, Ханс Делбрюк, публикувана през 1920 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]