Калин Терзийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Калин Терзийски
Kalin-Terziyski-20101211.jpg
Калин Терзийски при представяне на своя книга в книжарница PaperCake, 2010
Псевдоним Кайо
Роден 22 март 1970 г. (1970-03-22) (44 г.)
София
Активен период 2000 -
Жанр лирика, къс разказ, проза
Направление Съвременна българска поезия и проза
Повлиян Ф.М.Достоевски, Н.В. Гогол, Уолт Уитман, Алън Гинсбърг
Повлиял Мартин Карбовски, Светослав Терзийски, Ангел Константинов
Деца Калина

Калин Терзийски е български поет, писател и сценарист.

Биография[редактиране | edit source]

Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в кв. Подуене в София, където е и израснал. Завършил е Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) в София. По това време пише първите си стихотворения в сюрреалистичен стил „Стихове на тъмно“. След отбиване на двугодишна военна служба в Гранични войски, през 1990 г. записва медицина във Висшия медицински институт - София, където завършва през 1996 г., след което специализира психиатрия до 2000 г. По това време работи и като дърводелец, анкетьор, санитар и медицинска сестра.

В първите четири години след завършването си работи като психиатър във втората по големина психиатрия в България – Държавна психиатрична болница „Свети Иван Рилски“ в кв. Курило, Нови Искър. Успоредно с това започва да пише за вестници и за списанията „SAX“, „Егоист“, „Клуб М“, „Ева“, „Едно“, „Night life“.

През 2000 г. напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. Работи като сценарист в телевизии и радиа. От 1996-а до 2010-а работи като сценарист в предаванията: „Квартал“, „Лица“, „Каналето“ (БНТ), „Досиетата Хъ“ (Дарик радио), „Шаш“, „Пълна лудница“. През 2003 участва в провеждането на обществените експерименти на Мартин Карбовски[1].

През 2006 г. заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов създава литературния клуб „Литература*Диктатура“. В него членува и брат му – писателят Светослав Терзийски.

През март 2010 г. учредява, заедно с група водещи сценаристи, Сдружение на българските телевизионни сценаристи (СБТС). Учредител е и на Асоциация на писателите в България.

През 2009 и 2010 г. участва в организирането на популярните публични четения „Зачитане“, чийто основен организатор е поетът Стефан Иванов[2].

Творчество[редактиране | edit source]

Издал е няколко сборника с разкази и три стихосбирки, участва в няколко общи проекта на литературния клуб „Литература*Диктатура“, чиито продукти са три книги.

През 2010 г. издава романа „Алкохол“, написан в съавторство с Деяна Драгоева. „Алкохол“ е автобиографичен роман двояко — веднъж чрез споделените лични преживявания и втори път като базиран върху опита на автора при терапията на алкохолизъм в работата му като психиатър.

През 1997 г. получава присъда за дребно хулиганство за политически протест, задето е запалил огън на площада пред сградата на Народното събрание, заедно с Мартин Карбовски.

Отличия[редактиране | edit source]

„Най-първа награда“ за проза от националния конкурс за хумор в гр. Хасково „Хасковски Каунь“[3].

Номиниран е четири пъти за наградата „Хеликон“ за сборниците си с разкази „Има ли кой да ви обича“ (2009)[4] и „Любовта на 35-годишната жена“ (2010)[5], и за романите „Алкохол“ (2010)[6] и „Лудост“ (2011)[7].

Награда за литература на Европейския съюз, 2011[8] Наградата е за „изгряващ“ автор „с не повече от 4 издадени белетристични книги“, връчва се всяка година на 12 писатели, определяни от национални журита.[9] Българското жури с председател Георги Константинов и членове Иглика Василева, Владимир Зарев, Деян Енев и Стефан Тафров подготвя широк списък с предложения, от които накрая спира вниманието си на книгата на Калин Терзийски „Има ли кой да ви обича“.[10]

Книги[редактиране | edit source]

Стихосбирки[редактиране | edit source]

  • „Сол“, София, изд. Парадокс, 2008, 108 с. (ISBN 9789545530844)
  • „Нови стихове съвсем в началото“, София, изд. Фабер, 2010, 72 с. (ISBN 9789544002330)
  • „За ползата от позите“, София, изд. Сиела, 2011, 96 с. (ISBN 9789542810230)

Сборници с разкази[редактиране | edit source]

  • „13 парчета от счупеното време“, 2008. Издаден в тираж 100 броя за по 100 лева и всеки с уникална илюстрация от автора [11].
  • „Сурови мисли със странен сос“, София, изд. Сиела, 2009, 98 с. (ISBN 9789542804802)
  • „Има ли кой да ви обича“, Пловдив, изд. Жанет 45, 2009, 160 с. (ISBN 9789544915544)
  • „Любовта на 35-годишната жена“, Пловдив, изд. Жанет 45, 2010, 160 с. (ISBN 9789544916411)
  • „Имен ден за добрия човек“, Пловдив, изд. Жанет 45, 2011, 142 с. (ISBN 9789544917197)
  • „Ной дава последни указания на животните“, София, изд. Сиела, 2012, 120 с. (ISBN 9789542810773)
  • „13 парчета от счупеното време (Разкази и рисунки)“, София, изд. Сиела, 2013, 200 с. (ISBN 9789542813149)
  • „Аскетът в Мола и други разкази“, София, изд. Сиела, 2014, 132 с. (ISBN 9789542814993)

Романи[редактиране | edit source]

  • „Алкохол“, София, изд. Сиела, 2010 (ISBN 9789542807636)
  • „Лудост“, София, изд. Сиела, 2011, 240 с. (ISBN 9789542809449)
  • „Войник“, София, изд. Сиела, 2012, 268 с.(ISBN 9789542812135)
  • „Любовта на 45-годишния мъж“, София, изд. Сиела, 2013, 356 с.(ISBN 9789542813866)

Включен в сборници[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за