Калин Терзийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Калин Терзийски
Kalin-Terziyski-20101211.jpg
Калин Терзийски при представяне на своя книга в книжарница PaperCake, 2010
Псевдоним Кайо
Роден 22 март 1970 г. (1970-03-22) (44 г.)
София
Активен период 2000 -
Жанр лирика, къс разказ, проза
Направление Съвременна българска поезия и проза


Деца Калина

Калин Терзийски е български поет, писател и сценарист.

Биография[редактиране | edit source]

Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в кв. Подуене в София, където е и израснал. Завършил е Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) в София. По това време пише първите си стихотворения в сюрреалистичен стил „Стихове на тъмно”. След отбиване на двугодишна военна служба в Гранични войски, през 1990 г. записва медицина във Висшия медицински институт - София, където завършва през 1996 г., след което специализира психиатрия до 2000 г. По това време работи и като дърводелец, анкетьор, санитар и медицинска сестра.

В първите четири години след завършването си работи като психиатър във втората по големина психиатрия в България – Държавна психиатрична болница „Свети Иван Рилски” в кв. Курило, Нови Искър. Успоредно с това започва да пише за вестници и за списанията „SAX”, „Егоист”, „Клуб М”, „Ева”, „Едно”, „Night life”.

През 2000 г. напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. Работи като сценарист в телевизии и радиа. От 1996-а до 2010-а работи като сценарист в предаванията: „Квартал”, „Лица”, „Каналето” (БНТ), „Досиетата Хъ” (Дарик радио), „Шаш”, „Пълна лудница”. През 2003 участва в провеждането на обществените експерименти на Мартин Карбовски[1].

През 2006 г. заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов създава литературния клуб „Литература*Диктатура“. В него членува и брат му – писателят Светослав Терзийски.

През март 2010 г. учредява, заедно с група водещи сценаристи, Сдружение на българските телевизионни сценаристи (СБТС). Учредител е и на Асоциация на писателите в България.

През 2009 и 2010 г. участва в организирането на популярните публични четения „Зачитане”, чийто основен организатор е поетът Стефан Иванов[2].

Творчество[редактиране | edit source]

Издал е няколко сборника с разкази и три стихосбирки, участва в няколко общи проекта на литературния клуб „Литература*Диктатура“, чиито продукти са три книги.

През 2010 г. издава романа „Алкохол“, написан в съавторство с Деяна Драгоева. „Алкохол“ е автобиографичен роман двояко — веднъж чрез споделените лични преживявания и втори път като базиран върху опита на автора при терапията на алкохолизъм в работата му като психиатър.

През 1997 г. получава присъда за дребно хулиганство за политически протест, задето е запалил огън на площада пред сградата на Народното събрание, заедно с Мартин Карбовски.

Отличия[редактиране | edit source]

„Най-първа награда“ за проза от националния конкурс за хумор в гр. Хасково „Хасковски Каунь“[3].

Номиниран е четири пъти за наградата „Хеликон“ за сборниците си с разкази „Има ли кой да ви обича“ (2009)[4] и „Любовта на 35-годишната жена“ (2010)[5], и за романите „Алкохол“ (2010)[6] и „Лудост“ (2011)[7].

Награда за литература на Европейския съюз, 2011[8] Наградата е за „изгряващ“ автор „с не повече от 4 издадени белетристични книги“, връчва се всяка година на 12 писатели, определяни от национални журита.[9] Българското жури с председател Георги Константинов и членове Иглика Василева, Владимир Зарев, Деян Енев и Стефан Тафров подготвя широк списък с предложения, от които накрая спира вниманието си на книгата на Калин Терзийски „Има ли кой да ви обича“.[10]

Книги[редактиране | edit source]

Стихосбирки[редактиране | edit source]

  • „Сол“, София, изд. Парадокс, 2008, 108 с. (ISBN 9789545530844)
  • „Нови стихове съвсем в началото“, София, изд. Фабер, 2010, 72 с. (ISBN 9789544002330)
  • „За ползата от позите“, София, изд. Сиела, 2011, 96 с. (ISBN 9789542810230)

Сборници с разкази[редактиране | edit source]

  • „13 парчета от счупеното време“, 2008. Издаден в тираж 100 броя за по 100 лева и всеки с уникална илюстрация от автора [11].
  • „Сурови мисли със странен сос“, София, изд. Сиела, 2009, 98 с. (ISBN 9789542804802)
  • „Има ли кой да ви обича“, Пловдив, изд. Жанет 45, 2009, 160 с. (ISBN 9789544915544)
  • „Любовта на 35-годишната жена“, Пловдив, изд. Жанет 45, 2010, 160 с. (ISBN 9789544916411)
  • „Имен ден за добрия човек“, Пловдив, изд. Жанет 45, 2011, 142 с. (ISBN 9789544917197)
  • „Ной дава последни указания на животните“, София, изд. Сиела, 2012, 120 с. (ISBN 9789542810773)

Романи[редактиране | edit source]

Включен в сборници[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. [Мартин Карбовски, "Обществен eXperiment", София 2003, изд. Сиела 2007]
  2. зачитане на дебюта, блог на Стефан Иванов, 18 май 2012
  3. Желязко Колев, Дадоха луканки на „Баш каунь 2009“ Нина Момчилова, Haskovo.info, 12.09.2009
  4. Награда „Хеликон“, Есенни номинации 2009
  5. Награда „Хеликон“, Есенни номинации 2010
  6. Награда „Хеликон“, Летни номинации 2010
  7. Награда „Хеликон“, Летни номинации 2011
  8. Веселин Желев, „Калин Терзийски взе европейска награда за литература“, в. „Труд“, 12.10.2011
  9. Winners of the 2011 European Union Prize for Literature
  10. "Калин Терзийски пред европейска награда за „изгряващ“ автор“, сп. Пламък, бр.3 (есен) от 2011 г.
  11. Всяко поколение е скапано по съвсем специфичен начин. http://fortisimo.eu/

Външни препратки[редактиране | edit source]