Медицински университет (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Медицински университет
Основаване 1950
Вид Държавен
Ректор проф. д.б.н. д.м. Ваньо Митев
Преподаватели 1 969
Студенти 4 000
Местоположение София 1431, бул. „Акад. Иван Гешов“ № 15, България
Уебсайт http://www.mu-sofia.bg/
Медицински университет (София) (Област София)
Brown 804000 pog.svg
Медицински университет в Общомедия

Медицински университет - София

Медицинският университет в София е най-старото училище за висше медицинско образование в България. В него се обучават близо 4 000 студенти, от които 800 чуждестранни, 121 докторанти, 2237 специализанти и 23 клинични ординатори. МУ-София е акредитиран институционално за шестгодишен срок на 27 юли 2006 г. с оценка „много дообър“ от НАОА на Министерския съвет на България и е с най-добра традиция в грантовото финансиране на научни изследвания.[1]

Ректорат[редактиране | edit source]

  • ректор: проф. д-р Ваньо Митев, дм, дбн
  • главен секретар: проф. д-р Алексей Алексеев
  • заместник-ректор по учебната дейност: доц. д-р Каролина Любомирова
  • заместник-ректор по научната дейност: проф. д-р Генка Петрова
  • заместник-ректор по университетско-болничната координация и СДО: доц. д-р Васил Димитров Димитров
  • заместник-ректор по международната интеграция и проектното финансиране: проф. д-р Радомир Угринов

История[редактиране | edit source]

  • 1917 г. – приет е закон за създаване на Медицински факултет в Софийския университет.
  • 1918 г. – професор Г. Шишков прочита първата лекция.
  • 1950 г. – Медицинският факултет се отделя от СУ и става самостоятелен. С указ № 246 на Президиума на Народното събрание е създадена Медицинска академия, в чийто състав влиза и той.
  • 1954 г. – Медицинската академия се преименува във Висш медицински институт.
  • 1972 г. – възстановява се Медицинската академия, като включва и останалите висши медицински институти в страната.
  • 1990 г. – Медицинската академия се закрива, като се разделя отново на висши медицински институти.
  • 1995 г. – Висшият медицински институт се преименува в Медицински университет.

Структура[редактиране | edit source]

Медицинският университет е комплексна структура, изградена от 4 факултета, 1 департамент, 1 колеж, 1 филиал и 14 университетски болници. Както в повечето страни от Западна Европа и САЩ той се състои от 2 основни структури - Предклинична база и Клинична база. В тях работят 1969 преподаватели и научни сътрудници.

Факултети[редактиране | edit source]

Фармацевтичният факултет на улица Московска в София

Департаменти[редактиране | edit source]

  • Департамент по езиково обучение и студентски спорт

Медицински колежи[редактиране | edit source]

Филиали[редактиране | edit source]

Университетски болници[редактиране | edit source]

  • УМБАЛ „Св. Иван Рилски“
  • УМБАЛ „Александровска“
  • УМБАЛ „Св. Анна“
  • УМБАЛ „Царица Йоанна“
  • УСБАЛ по ортопедия“ (в Горна Баня)
  • УСБАЛ по ендокринология
  • УСБАЛ „Майчин дом“
  • УСБАЛ по педиатрия
  • УСБАЛ по лицево-челюстна хирургия
  • УСБАЛ „Св. Екатерина“
  • УСБАЛНП „Свети Наум“ (на IV километър)
  • УСБАЛ „Св. София“
  • УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“

Централна медицинска библиотека[редактиране | edit source]

  • Централна медицинска библиотека
  • Библиотека във факултет по дентална медицина
  • Библиотека във факултет по фармация

Университетски електронен, информационен и образователен център[редактиране | edit source]

  • Ръководител проф. д-р Алексей Алексеев
  • Сектор „Комуникации“
  • Сектор „Обща и специализирана информация“
  • Сектор „Дистанционно обучение“
  • Сектор „Кариерно развитие“
  • Сектор „Качество на обучението и академичен състав“
  • Сектор „Програмиране и програмни продукти“

Специалности[редактиране | edit source]

Медицински факултет[редактиране | edit source]

  • Медицина
  • Медицинска рехабилитация и ерготерапия

Факултет по дентална медицина[редактиране | edit source]

  • Дентална медицина

Факултет по фармация[редактиране | edit source]

  • Фармация

Факултет по обществено здраве[редактиране | edit source]

  • Медицинска сестра
  • Акушерка
  • Здравни грижи
  • Обществено здраве и здравен менинджмънт

Медицински колеж[редактиране | edit source]

  • Медицински лаборант
  • Рентгенов лаборант
  • Рехабилитатор
  • Зъботехника
  • Помощник-фармацевт
  • Инспектор по обществено здраве
  • Масажист
  • Медицински козметик

Прием[редактиране | edit source]

Изпити[редактиране | edit source]

Кандидат-студенсткият изпит се състои от изпит по биология и изпит по химия.

Изпитът по биология представлява развиване на 3 теми, изтеглени лотарийно. Темите са общо 66 - по 22 от учебниците за 8,9 и 10 клас, обявени в конспекта. На изпита се пада по 1 тема от всеки клас. Всяка тема се оценява от 2 проверители - асистент по медицинска биология и гимназиален учител, като оценката от изпита е средна аритметична на оценките от 3-те теми. При разлика на оценките на двамата проверители по-голяма от 0,5 работата се проверява от арбитър, чиято оценка е окончателна. Арбитърът е хабилитирано лице по медицинска биология с докторска степен.

Изпитът по химия се състои от 4 логически задачи, включени в сборника със задачи по химия за кандидат-студенти, издаден от МУ. Задачите се изтеглят лотарийно, като има комбинации, пречещи да се паднат задачи от един и същи тип. Падат се 2 задачи от органична химия и 2 от неорганична. Отделно изпитът включва и от теоретична част - писмена разработка по тема. Общо темите са 26 и са посочени точно в конспекта. Тежестта на всички задачи и темата е еднаква (80% за задачи и 20% за тема, всяка задача - по 20%). Аналогично на изпита по биология всяка задача и темата се оценяват поотделно от двама проверители. Ако разликата е по-голяма от 0,50 работата се проверява от арбитър, чиято оценка е окончателна. Продължителността и на двата изпита е по 5 часа.

Класиране[редактиране | edit source]

Балът за класиране се получава по формулата: оценки по биология (диплома) + химия (диплома) + 2 х биология (изпит) + 2 х химия (изпит) = макс. бал 36. Класирането се извършва по низходящ ред на бала според реда на желанията. Броят места е 1:1 мъже:жени (за 2005: 168 за медицина, 144 за фармация, 100 за стоматология.

Минимални балове 2009 година.

  • Медицина
  • - мъже: 28, 78
  • - жени: 34,00
  • Дентална медицина
  • - мъже: 28,42
  • - жени: 32, 00
  • Фармация
  • - мъже: 28,00
  • - жени: 28,00 (32,70 по второ желание)

Източници[редактиране | edit source]

  1. МОН

Външни препратки[редактиране | edit source]