Касандрия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Касандра.

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияКасандрия
Κασσάνδρεια
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Касандрия
Касандрия на картата на Гърция
Dimos Kassandras - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Касандрия
Касандрия на картата на дем Касандра и област Централна Македония
Координати: 40°02′48.12″ с. ш. 23°24′57.96″ и. д. / 40.0467° с. ш. 23.4161° и. д.
Данни
Област Централна Македония
Дем Касандра
Географска област Халкидически полуостров
Население 2801 (2001)
Надм. височина 37 m
Пощ. код 630 77
Тел. код 23740

Касандрия (на старогръцки: Κασσάνδρεια, до 1955 Βάλτα, Валта[1], до 1964 година Κασσάνδρα, Касандра[2]) е градче на полуостров Касандра (Палене) на Халкидически полуостров в регион Централна Македония, Гърция. Касандрия е най-голямото селище на полуостров Касандра и център на дем Касандра и e неин център на управление.

История[редактиране | edit source]

Античност[редактиране | edit source]

Древният град Касандрия е основан през 316 пр.н.е. от дидиадохския цар Касандър на територията на бившия град Потидеа (днес Неа Потидеа) на провлака на полуостров Касандра. Населението на този новооснован град е взето в по-голямата му част от жителите на бивша Потидеа и от разрушения от Филип II Македонски през 348 пр.н.е. Олинт.

По времето на елинизма Касандрия е един от най-важните градове на Древна Македония. По времето на Римската империя градът има статус на римска колония по италийско право (ius Italicum) и е почти напълно освободен от данъци. От времето на Август градът носи името Colonia Iulia Augusta Cassandrensis.

Средновековие[редактиране | edit source]

През 539/540 г. Касандрия, вече част от източноримската империя, е завладяна и разрушена от славяните. До 10 век Касандрия остава във Византийската империя. Българският цар завладява също и Касандрия. Със загубата на на българския цар Касандрия попада отново на Византия. През 1204 г. Касандрия след падането на Константинопол в четвъртия кръстоносен поход е част от кръстоносната държава Кралство Солун. През 1224 г. територията е завладяна от Деспотат Епир. През 1240-те години територията е завладяна от Никейската империя. През началото на 14 век Каталанската компания за кратко се остановява в Касандра и в Касандрия, преди да тръгне към Херцогство Атина и Касандрия отново попада във Византия. През средата на 14 век сръбският крал Стефан IV Урош Душан e за кратко владетел на Касандрия; след неговата смърт през 1355 г. и последвалото разпадане на Голямото Сръбско царство Касандрия е отново обратно на Византия. През 1389 г. Османската империя завладява Солун и територията му и Касандрия. През 1392 г. Византийската империя успява да я завладее отново само за около 30 години. През 1423 г. Касандрия с целия полуостров Касандра и град Солун попадaт на Венеция, която трябва да защитава както Солун така и Касандра против Османската империя. С падането на Солун през 1430 г. полуостров Касандра и територията на днешното село Касандрия са завладяни от османската войска и стават част от османската империя.

В Османската империя[редактиране | edit source]

Старият чинар във Валта в 1895 година

През 16 век градът е новооснован с името Валта, блата. През 1821 г. по време на Гръцата война за независимост в Касандрия се оттеглят въстаниците след разгрома пред Солун. През ноември 1821 г. турската армия успява да пресече канала на Потидея и да завоюва Касандрия и други селища. Въстаниците бягат в Средна Гърция и на Спорадите. Селището е разрушено напълно от османската войска, но бързо се възстановява, след като в него се заселват жителите на околните разрушени села. Касандрия все още пази традиционната архитектура от 19 век.[3] В 1850 година са построени църквата „Свети Атанасий“ и катедралният храм на Касандрийска епархияРождество Богородично“.[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Валта (Valta), Касандрийска епархия, живеят 960 гърци.[5] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Валта, което е мюдюрлук, живеят 800 жители гърци християни.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Валта (Valta) има 775 гърци.[7]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Касандрия

Източници[редактиране | edit source]

  • Halkidiki 1:150.000. Road Editions, Athen. ISBN 960-8481-90-2
  • Makedonia 1:250.000. Road Editions, Athen. ISBN 960-8481-18-X
  • P. Kanzler, Andreas Neumeier, Nord- und Mittelgriechenland. Michael Müller Verlag, Erlangen 2007. ISBN 978-3-89953-297-5
  • F. Papazoglou, Les Villes de Macédoine à l'époque romaine, Supplément du BCH 16, Athènes, 1988
  • D. Samsaris, La Colonie romaine de Cassandréa en Macédoine. Colonia Iulia Augusta Cassandrensis. Dodone 16(1), 1987, 353-437.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βάλτα -- Κασσάνδρα
  2. ΚΑΣΣΑΝΔΡΕΙΑ (ΒΑΛΤΑ) & ΣΙΒΗΡΗ ΚΑΣΣΑΝΔΡΑ ΧΑΛΚΙΔΙΚΗ. // Κασσάνδρα Χαλκιδική. Посетен на 2014-12-16.
  3. Chalkidiki and Mount Athos. Athens, Michael Toubis Publications SA, 2006. ISBN 960-540694-4. с. 74.
  4. ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ & ΠΑΡΕΚΚΛΗΣΙΑ ΧΕΡΣΟΝΗΣΟΥ ΚΑΣΣΑΝΔΡΑΣ. // www.kassandra-halkidiki.gr. Посетен на 7 ноември 2013 г.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 36.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 173
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 210-211.



Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.