Колюш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Колюш
френски киноартист
Роден: 28 октомври 1944
Париж, Франция
Починал: 19 юни 1986
Опио, Франция

Колюш (на френски Coluche) е артистичен псевдоним на френския хуморист и комедиен актьор Мишел Жерар Жозеф Колучи (на френски, фамилията на италиански Michel Gérard Joseph Colucci). Роден е на 28 октомври 1944 г. в Париж. Умира на 19 юни 1986 г. при катастрофа с мотора си след като се удря в камион в градчето Опио. Участвал е в 29 игрални филма, автор е на два филмови сценария и е режисирал един филм. За българските филмови почитатели Колюш е познат от кинокомедиитеКрилце или кълка“, в която си партнира с Луи дьо Фюнес и „Лудостта на войната“.

Биография[редактиране | edit source]

Майка му Симон Буйе (по прякор Монет) е цветарка в квартал Монпарнас. Баща му Онорио Колучи е родом от региона на Неапол, Италия и работи като бояджия. Умира през 1947 г. Майката сама отглежда двете си деца с мизерната си заплата. Тримата — Монет, Мишел и Даниел, неговата сестра по-голяма с година и половина — живеят в стая и кухня. Двете деца съпровождат майката по време на леченията и в град Берк (Berck).

Мишел не е особено пристрастен към ученето. Получава диплома за начално образование през юли 1958 г. Шляе се с приятели в предградията на Париж и се увлича по музиката. Често сменя незначителни и зле платени занятия. През 1964 г. е войник в пехотна рота, но лежи в карцер за неподчинение. След уволнението си работи с майка си като цветар в наскоро отвореното нейно магазинче. Тази работата му е скучна, той я напуска и по тази причина се скарва с майка си. Решава да се занимава с музика и интерпретира песни на Борис Виан, Жорж Брасенс и Ив Монтан, но няма особена дарба, и се пренасочва към хумора, за да се надсмива над всичко, тъй като, според него „отчайващо е да плачеш за всичко“.

На 30 октомври 1980 г. организира пресконференция и съобщава, че има намерение да се яви на президентските избори през 1981 г. Мнозина предполагат, че това е шега, обаче според допитване 16% биха гласували за него. Следва паника у някои от политиците. Те сипят удари под кръста заплахи срещу него. Поради това и поради убийството на неговия режисьор, той обявява, че се оттегля през 1981 г.

Колюш е провокаторът на 80-те години. Възхищават му се, страхуват се от него, петнят го. Участва с голям успех в радио и телевизионни програми. Осмелява се да се шегува грубичко и съумява да утвърди нов стил в телевизионните предавания — повече непосредственост и малко дебелащина. Чувството му за хумор, духовитостта му и неговата щедрост го надживяват. Благодарение на тях, той е все още актуален.

През 1984 г. е награден със Сезар за най-добър актьор във филма „Tchao Pantin“, 1983 г. на режисьора Клод Бери (Claude Berri).

Колюш е основател на благотворителните ресторанти наречени „Ресторанти на сърцето“ (Restaurants du Cœur). Дете родено в бедни необлагодетелствани среди, той осъзнава несъвършенствата на френската взаимопомощ за най-бедните. Асоциацията основана от него има за цел да запълни пропуските. В Белгия съществуват 16 такива ресторанта. Първият е отворен от Колюш в град Лиеж на 22 февруари 1986 г. Днес белгийската федерация дава и различни услуги (социални и юридически услуги, реинтеграция) и помощи (административна, лекарска, жилищно настаняване). В Германия също са отворени „Ресторанти на сърцето“ през 1997 г. в Ерфурт и Лайпциг. Програмата в Ерфурт включва театрални и музикални представления, а за децата и Дядо Коледа.

Комикът прокарва и един закон, наречен Законът на Колюш, гласуван през 1988 г., с който на основание на извършено дарение част от данъците на дарителя се намаляват.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за