Кръсто Караскаков

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кръсто Караскаков
български революционер
Роден
1871 г.
Починал
не по-рано от 1943 г.

Кръсто (Кръстю) Христов Караскаков е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация, по-късно на Варненското македонско братство.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кръсто Караскаков е роден в 1871 година[2] в костурското село Въмбел, тогава в Османската империя, днес Мосхохори, Гърция. Влиза във ВМОРО в 1898 година и е организатор на Въмбелския революционен комитет.[1] Взима участие в борбата срещу гръцката пропаганда и в отварянето на българско училище и църква във Въмбел. В 1900 година Караискаков организира убийството на ренегата Сотир Лафазанов от Въмбел и през април същата година на Касъм ага от Капещица. Става селски войвода на Въмбел и в 1903 година оглавява милицията помогнала обсадената в Смърдеш районна чета на Борис Сарафов. През Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година, начело на четата си, взима участие във всички акции в Костурския революционен район.[3]

След разгрома на въстанието продължава да е селски войвода, като прибира и складира оръжието на легализиралите се дейци. В 1905 година взима участие в сражението при Въмбел и спасява обсадената чета на Пандо Кляшев с Димитър Влаха и Атанас Кършаков с 14 души, от които загива само един. В 1906 година участва в екзекуцията на гъркоманите поп Христо и Яни Ставрев – ятаци на гръцките андарти във Въмбел. В 1907 година три месеца е в четата на Пандо Сидов и Христо Цветков. Арестуван е в Костур[3] и от 15 март 1907 година лежи в Костурския и Битолския затвор. След Младотурската революция в юли 1908 година е освободен.[1] В 1910 година е в четата на Христо Цветков до избухването на Балканската война, след което влиза в Костурската съединена чета на Васил Чакаларов, Иван Попов и Христо Силянов.[3]

След Балканските войни, когато Костурско остава в Гърция, Караскаков продължава да се занимава с революционна дейност.[3]

По време на Първата световна война се свързва с българските войски на албанската граница при село Звезда и влиза в партизанския отряд на Александър Протогеров в Подградец.[3]

След края на войната на 8 октомври 1918 година се установява във Варна, България.[1] Става деец на Илинденската организация и Варненското македонско братство. Делегат е на Седмия конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации и е сред тези делегати, които подкрепят протогеровисткото крило.[4][5]

На 16 март 1943 година подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 253.
  2. ↑ Към 16 март 1943 година е на 72 години.
  3. ↑ а б в г д е Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 254.
  4. ↑ Важни свидетелства за разединениетона македонската емиграция през 1928 година // Сите българи заедно. Посетен на 28 юли 2021 г.
  5. ↑ Едно необходимо освѣтление. София, Печатница Борисъ А. Кожухаровъ, 1929. с. 9. Архив на оригинала от 2021-07-28 в Wayback Machine.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кръсто_Караскаков&oldid=12224934“.