Кубинска ракетна криза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Американска разузнавателна аерофотография.

Кубинската криза е най-острата международна криза по време на Студената война, възникнала в отношенията между СССР и САЩ във връзка с настаняването на съветски установки за балистични ракети в Куба.

Кризата започва на 14 октомври 1962 г., когато американското разузнаване изнася данни пред американския президент Джон Кенеди, разкриващи стартови площадки на съветски атомни ракети на острова и завършва 13 дни по-късно на 28 октомври 1962 г., когато съветският лидер Никита Хрушчов обявява, че инсталациите ще бъдат демонтирани.

Кубинската криза се смята за момента, когато Студената война е най-близо до прерастването ѝ в ядрена война. Руснаците я наричат „Карибска криза“, американците - „Кубинска ракетна криза“, а кубинците - „Октомврийска криза“.

История[редактиране | edit source]

Американско ядрено преимущество[редактиране | edit source]

Среща на президент Кенеди.

Различни изчисления показват, че САЩ има решително превъзходство над Съветския съюз през периода, водещ до Кубинската криза. Към края на 1962 г. Америка има огромно превъзходство по отношение на ядрените оръжия с повече от 300 шахтно базирани междуконтинентални балистични ракети и флот от ядрени подводници, въоръжени с ракети Поларис. От своя страна СССР разполага със само 4 до 6 шахтни установки, по изчисления на Белия дом през 1962 г. Разработването на съветските Р-16 междуконтинентални балистични ракети значително се забавя след октомври 1960 г., когато по време на Катастрофата в Байконур загива целия технически екип и проектът изостава с година.

През 1961 г. Щатите започват разполагането на 15 ракети „Юпитер“ със среден радиус на действие край Измир, Турция, които директно заплашват градовете в западните части на СССР. Президентът Кенеди смята, че тези ракети имат спорна стратегическа стойност; една ядрена подводница е способна да осигури същото, едновременно с незабележимост и по-голяма огнева мощ.

Съветският лидер Хрушчов публично изразява своя гняв заради разполагането в Турция и приема тези ракети като персонална обида. Разгръщането на ракети в Куба (за първи път съветски ракети са разположени извън СССР) е най-вече смятано за директен отговор на Хрушчов за турските ракети.

Съветските ракети със среден радиус на действие на кубинска почва, със своя радиус на действие от 2,000 км, могат да заплашат Вашингтон и половината от американските бази с базирани атомни бомбардировачи. Времето на полета на тези ракети е около 20 мин. Освен това, американските радарни системи, ориентирани към СССР, не биха могли да засекат изстрелване от Куба.

Разполагане на ракетите[редактиране | edit source]

Обсег на руските ракети

Хрушчов изработва план за разполагане през май 1962 г. и към края на юли над 60 съветски кораба са на път за Куба, а някои вече пренасят военни товари. Джон Мъкон, директор на ЦРУ, предупреждава президента Кенеди, че някои от корабите може да пренасят ракети. Въпреки това Джон и Робърт Кенеди, Дийн Ръск и Робърт Макнамара заключват, че Съветите няма да опитат такова нещо. Администрацията на Кенеди е получила неколкократно твърдения от руски дипломати, че няма ракети или планове за разполагане и че не е в интерес на СССР да даде начало на междуконтинентална драма, която може да засегне американските избори през ноември.

Полети на U-2[редактиране | edit source]

През късния август, самолет U-2 фотографира серия установки за ракети земя-въздух, но на 4 септември 1962 г. това е опровергано от президента Кенеди пред Конгреса на САЩ. През нощта на 8 септември първата пратка от ракети SS-4 е разтоварена в Хавана, а втората партида пристига чак на 16 септември. Съветите строят 9 площадки – шест за SS-4 и три за SS-5 с радиус на действие 4,000 км. Планираният арсенал е 40 стартови площадки. които ще увеличат капацитета на СССР за първи удар със 70%. Това веднага е забелязано от кубинците и около 1,000 съобщения достигат Маями. Те са сметнати за фалшиви от Американското разузнаване.

Серия от несвързани проблеми отлага разкритието за 14 октомври, когато самолет U-2 открива строителната площадка за ракета SS-4 край Сан Кристобал. Снимките са показани на Кенеди на 16 октомври. До 19 октомври полетите на самолетите U-2 показват, че четирите площадки са в бойна готовност. Първоначално американският парламент запазва секретността на информацията, информирайки само 14-те лица от изпълнителния комитет. Великобритания не е информирана до вечерта на 21 октомври. На 22 октомври в телевизионна реч, Кенеди известява за откритието на инсталациите и огласява, че всяка ракетна атака от Куба ще се счита за атака на СССР и ще ѝ бъде отговорено по съответен начин. Също така е организирана морска блокада на Куба, за да се предотвратят следващи доставки на оръжие.

Отговор на Щатите[редактиране | edit source]

Съвещание по време на Карибската криза

Разполагайки с доказателства за разполагането на ракетни бази в Куба, Кенеди свиква специална група от старши съветници на секретна среща в Белия дом. Тази група по-късно става известна като изпълнителен комитет на съвета за национална сигурност. От сутринта на 16 октомври групата се среща често, за да разработи отговор на заплахата. Незабавното бомбардиране е отхвърлено в началото. Остава само възможността за дипломация, стеснявайки избора до морска блокада и ултимитализъм или пълномащабна инвазия. Избрана е блокада и е планирана инвазия, за която се мобилизират войници във Флорида. Но американското разузнаване греши в броя на съветските и кубински войници в Куба, вярвайки, че те са 10,000 и 100,000, а всъщност те са съответно 43,000 и 270,000. Също те не са наясно с факта, че 12 ядрени бойни глави са вече доставени и монтирани на артилерийски установки Фрог 3 Луна и могат да бъдат изстреляни при заповед на съветския командир на острова – генерал Плиев, в случай на нападение. Въпреки че не са пряка заплаха за континентална Америка, нападението вероятно ще е предшествано от ядрен удар по настъпващите сили с катастрофален резултат.

Това са няколко от проблемите относно морската блокада. Според Фидел Кастро няма нищо нелегално в ракетните инсталации; те със сигурност са заплаха за САЩ, но подобни ракети, насочени към СССР са разположени в Европа (60 междуконтинентални балистични ракети Тор в четири ешелона близо до Нотингам във Великобритания; 30 ракети Юпитер в Италия и един ешелон в Турция). Има известни притеснения за съветската реакция към блокадата, която може да се превърне в ескалиращ ответен удар.

Кенеди прави телевизионно обръщение към американския народ и към съветското правителство на 22 октомври. Той потвърждава присъствието на ракети в Куба и анонсира морска блокада като карантинна зона от 926 км около кубинския бряг. Той предупреждава, че военните са подготвени за всяка възможност и осъжда СССР за секретност и лъжа. САЩ са изненадани от голямата подкрепа на своите европейски съюзници, по-специално от подкрепата на президента на Франция Шарл дьо Гол. Въпреки всичко, английският министър-председател Харолд Макмилан, както и по-голяма част от международната общност, не разбират защо не се търси дипломатическо решение.

На извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН американският посланик Адлай Стивънсън опитва да принуди съветския посланик Велариан Зорин да отговори на въпроса за съществуването на ядрени оръжия със знаменитата си реплика „Не чакайте превода!”. След отказа на Зоркин, Стивънсън показва снимки направени от американски разузнавателен самолет, които показват ракетни инсталации в Куба.

Хрушчов изпраща писма към Кенеди на 23/24 октомври твърдейки за възпиращата роля на ракетите в Куба и мирните намерения на Съветския съюз. Въпреки това, СССР предлага две различни спогодби на американското правителство. На 26 октомври, те предлагат изтегляне на ракетите в замяна на гаранция за ненападение или инвазия на Куба. Втората спогодба е излъчена публично по радио на 27 октомври и изисква премахването на ракетите в Турция в допълнение на условията от предишното споразумение. Кризата стига своя пик на 27 октомври когато самолет U-2 (пилотиран от Рудолф Андерсън) е свален над Куба и друг полет на U-2 в Русия е почти прихванат, когато се изгубва в Сибир. По същото време съветски търговски кораби приближават карантинната зона. Кенеди отговаря публично приемайки първата спогодба и изпращайки Робърт Кенеди в съветското посолство да приеме тайно втората. Ракетите Юпитер ще бъдат премахнати от Турция след 6 месеца. Съветските кораби се връщат и на 28 октомври Хрушчов оповестява, че е наредил премахването на съветските ракети от Куба. Думите на държавният секретар на САЩ Дийн Ръск

Бяхме се втренчили очи в очи и другия току-що мигна.

са резултат от това решение. Доволен от оттеглянето на ракетите Кенеди нарежда край на карантината на Куба на 20 ноември.

Цитирана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • Советский Союз в локальных войнах и конфликтах. М., Астрель, 2003. ISBN 5-271-05709-7. с. 213-289.
  • (рус.) Манойлин В.И. Базирование Военно-морского флота СССР. Санкт-Петербург: Издательский дом «Нева», 2004. — 320 с. — ISBN 5-7654-3446-0
  • (рус.) Микоян С. А. Анатомия Карибского кризиса., издательство Academia, 2006. ISBN 5-87444-242-1
  • (рус.) Окороков А.В. СССР в борьбе за мировое господство. Москва: Яуза: Эксмо, 2009. — 448 с. — ISBN 978-5-699-37381-9
  • (рус.) Подвиг П.Л. «Стратегическое ядерное вооружение России», М.: ИздАТ, 1998
  • (рус.) Феклисов А.С. Карибский ракетно-ядерный кризис/Кеннеди и советская агентура. Москва: Эксмо: Алгоритм, 2001. — 304 с. Cc. 234-263. — ISBN 978-5-699-46002-1
  • (рус.) Фурсенко А., Нафтали Т. Безумный риск, издательство РОССПЭН, 2006
  • (англ.) Gonzalez, Servando The Nuclear Deception: Nikita Khrushchev and the Cuban Missile Crisis; IntelliBooks, 2002 ISBN 0-9711391-5-6
  • (англ.) Kennedy, Robert F. Thirteen Days: A Memoir of the Cuban Missile Crisis; ISBN 0-393-31834-6
  • (англ.) May, Ernest R., and Philip D. Zelikow., eds. The Kennedy Tapes: Inside the White House During the Cuban Missile Crisis. Concise Edition. New York: W.W. Norton, 2001.
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
  • (итал.) Nuti, Leopoldo (ed.) I «Missili di Ottobre»: La Storiografia Americana e la Crisi Cubana dell’Ottobre 1962 Milano: LED, 1994.
  • (англ.) Thompson, Robert S. The Missile of October: The Declassified Story of John F. Kennedy and the Cuban Missile Crisis.
  • (англ.) Diez Acosta, Tombs. October 1962: The 'Missile' Crisis As Seen From Cuba. Pathfinder Press, New York, 2002.

Външни препратки[редактиране | edit source]