Кузман Поптомов
| Кузман Поптомов | |
| български революционер и общественик | |
| Роден |
1837 г.
|
|---|---|
| Починал | 15 ноември 1919 г.
|
Кузман Поптомов Хаджиангелов, наричан Шарланджията или Бельовеца (изписване до 1945 година: Кузманъ попъ Томовъ хаджи Ангеловъ), е български революционер и общественик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кузман Поптомов е роден в 1837 година в Голямо Белово, Пазарджишко, тогава в Османската империя, днес България.[1] Занимава се с производство на шарлан. Влиза в основания от Васил Левски Пазарджишки (на практика Панагюрски) революционен комитет на Вътрешната революционна организация. В 1876 година е изпратен от Георги Бенковски в Разлога. Пристига с булка от Сестримо в Якоруда, като официално минава за търговец на кожи, дошъл да събира вересията си. В Якоруда основава революционен комитет с установените формалности и ритуал - четене на пълномощно от Пазардишкия революционен комитет, заклеване и четене на наредбите и наставленията на организацията. След това Шарланджията посещава Белица, Баня, Банско, Годлево, Горно и Долно Драглища, Добринища, Недобърско и Мехомия, като навсякъде основава революционни комитети и така Разлогът става част от Четвърти пловдивски революционен окръг.[2] Поптомов ръководи обучението по стрелба, набавяне на оръжие и бойни материали. В Долно Драглище на общо събрание е приет общ план за въстание. Основните покръстени от Шарланджията ръководител в Разложко са Щерьо Михайлов, Кандит Дъгарадин, Филип Стоянов, Иван Асянчин и Георги Финдрин.[3][4]
Разложката революционна мрежа е разкрита в навечерието на Априлското въстание. Поптомов е задържан от турските власти и е осъден на смърт, но присъдата му е заменена с вечно заточение в Мала Азия. След Руско-турската война е амнистиран през август 1878 година.[4]
Кузман Поптомов взима дейно участие в обществено-политическия живот на Пазарджик след освобождението на България.[4]
Умира на 15 ноември 1919 година в Пазарджик.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 142.
- ↑ Дивизиев, Иван Г. Разложките българи и Априлското въстание. Исторически преглед, книжка 2, година ХХІ, 1965. с. 69.
- ↑ Дивизиев, Иван Г. Разложките българи и Априлското въстание. Исторически преглед, книжка 2, година ХХІ, 1965. с. 70.
- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 143.
