Мане Накашев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мане Накашев
български революционер
Роден
Починал
Учил вИстанбулски университет
Семейство
Братя/сестриПанчо Накашев
Мане Накашев в Общомедия

Емануил (Мане) Константинов (Коцев) Накашев е български магистър-фармацевт, общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мане Накашев е роден на 21 ноември 1888 година в Щип, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Баща му – Константин (Коце) Накашев е търговец, от търговско, свещеническо и иконописно семейство. Майка му – Елисавета Щерева е от свещеническо семейство. Негов по-голям брат е фармацевтът и революционер Панчо Накашев. Учи в Скопската турска гимназия, след което в 1911 година завършва фармация в Цариградския университет.[2]

Започва работа в Кочани. Там през лятото на 1912 година става свидетел на извършеното от турските власти клане над българите в града, като самият той се укрива в мазето на аптеката. След това дава подробни сведения за извършеното злодеяние на европейската анкетна комисия, която идва в града. Заради тази си постъпка Мане Накашев е принуден да се премести във Велес като управител на българската общинска аптека. След това е повикан във Воден да оснобе българска общинска аптека. Аптеката му се превръща в български клуб, център на българската интелигенция в града и на местната организация на ВМОРО.[3]

При избухването на Междусъюзническата война, бяга от гръцките репресии в Свободна България и се установява да живее в Ловеч, където работи в първокласната болница. След реокупацията на Ксанти, се премества там, за да отвори една от безстопанствените аптеки.[3] След намесата на България в Първата световна война и освобождението на Велес в 1915 година, Мане Накашев става кмет на града.[1] Прехвърля се да работи във Варненската държавна болница, а в 1919 година в Шуменската държавна болница.[3] Работи в Свищов и накрая пак във Варна. Взема дейно участие в живота на ВМРО. Застава на страната на крилото, оглавено от Иван Михайлов след разцеплението на организацията в 1928 година.[4]

Мане Накашев е убит на 21 февруари 1933 година от Герман Петров и съучастниците му Коста Бичинов, Харалампи Каракашев, Наум Журков и Сребро Дилев. На погребението на Мане Накашев речи произнасят секретарят на Националния комитет на македонските братства Козма Георгиев, депутатът Васил Василев, деятелят на младежката македонска организация Миле Стоянов, както и Кръстьо Пинзов и Никола Ников.[5]

През януари 1934 година младежката секция „Мане Накашев“ от Сес Севмес на Македонската младежка организация „Братя Миладинови“ във Варна издава списанието „Воден“ с материали в памет на Мане Накашев под редакцията на Калин Костадинов и Калин Д. Калинов.[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Карајанов, Петар, Христо Андоновски, Јован Павловски. Личности од Македонија. МИ-АН, 2002. с. 221.
  2. ↑ а б Костадиновъ, Калинъ. Мане Накашевъ // Воденъ I (1). Варна, Периодическо списание на секция „Мане Накашевъ“ - Сесъ-Севмесъ при Мак. Млад. Организация „Бр. Миладинови“ - Варна. Печатница „Кѫнчо Николовъ“, Януарий 1934. с. 2.
  3. ↑ а б в Костадиновъ, Калинъ. Мане Накашевъ // Воденъ I (1). Варна, Периодическо списание на секция „Мане Накашевъ“ - Сесъ-Севмесъ при Мак. Млад. Организация „Бр. Миладинови“ - Варна. Печатница „Кѫнчо Николовъ“, Януарий 1934. с. 3.
  4. ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 182.
  5. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 811.
  6. ↑ Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 3. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, 1962. с. 192.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мане_Накашев&oldid=11600929“.