Минко Шипковенски
| Минко Шипковенски | |
| български икономист, финансист, дипломат и автор | |
![Д-р Минко Шипковенски, Милано, 10 ноем. 1927 г. Източник Държавна агенция „Архиви“[1]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:BASA-1791K-1-442-01.jpeg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1976 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Търговска гимназия „Димитър Хадживасилев“ |
| Семейство | |
| Баща | Нено Шипковенски |
| Майка | Цвета (Цветана) Шипковенска |
| Съпруга | Ванна Симеонова Шипковенска (Шишкова – по баща); Вирджиния (Джина) Шипковенска, графиня Пуле |
| Деца | Климент Минков Шипковенски |
Минко Ненов Шипковенски е български икономист и финансист, дипломат и автор на стопански и исторически книги и статии.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 24 юли 1892 година в гр. Троян в семейството на Нено и Цвета (Цветана) Шипковенски. Завършва Държавната търговската гимназия „Димитър Хадживасилев“ в Свищов (1908). Изпратен е като държавен стипендиант в Италия (1919). В Търговския университет „Луиджи Бокони“ в Милано защитава научна степен „доктор по търговски и финансови науки“ (1921). Счетоводител в клона на Българска народна банка в Карлово; касиер на Популярна банка в Троян, началник бюро „Фонд работнически осигуровки“ при Министерството на търговията, промишлеността и труда (1912 – 1919); секретар на Италианската търговска камара в София (1921 – 1925); търговски консул на България в Милано (1925 – 1931).
След завръщането си в България става секретар на Българския търговски съюз (1931 – 1934); главен секретар на Общия съюз на българските търговци (1934 – 1941); секретар на Вносна централа „Българска търговия“ и неин представител за маслиновата реколта в Беломорието (Дедеагач) (1941 – 1943).
След 9 септември 1944 г. работи последователно като секретар при Висшето търговско училище в Свищов, счетоводител при Стопанско предприятие „Автотранспорт“, секретар във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (1944 – 1954).
Д-р Минко Шипковенски е редактор и издател на сп. „Итало-български преглед“, публикува статии по стопански и финансови въпроси във в. „Търговско-промишлен глас“, „Мир“, „Слово“, „Зора“ и др. (1921 – 1954).
Умира в София през 1976 г.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Съпруг е на художничката Ванна Симеонова Шипковенска (Шишкова – по баща). След смъртта ѝ учредява благотворителен фонд[2] на нейно име (1926). Жени се повторно за Вирджиния (Джина) Шипковенска, графиня Пуле, с която имат син Климент.
Личен архивен фонд № 1791К „Шипковенски, Минко Ненов“ се съхранява в Централния държавен архив.[3]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Автор е на книгите
- „Преценяване на търговските баланси във време на банкнотна инфлация“ (1924)
- „Организацията на българските търговци : Общ съюз на бълг. търговци“ (1940)
- „La Bulgaria e la diplomazia europea : rievocazioni storiche“ (1926)
- „Bulgaria : riesumazioni storiche e considerazioni politiche ed economico finanziarie dal 679 al 1927 : con 13 carte geografiche e 70 illustrazioni fuori testo / Minco N. Scipcovensky; prefazioni [di] Stefano Grande e Francesco Galloni“ (1927)
- „La Bulgaria : 16. secoli di storia e Boris 3. zar dei bulgari“ (1930)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Офицер на Италианската корона (1930) – за принос към Итало-българските търговски връзки
- Офицер на Универсалния орден за човешки заслуги от Швейцария (1930) – за спасяване от удавяне на майка и дъщеря в канал в Милано
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ЦДА, ф. 1791К,оп. 1, а.е. 442, л. 1.
- ↑ Енциклопедия Дарителството „Ванна д-р Минко Шипковенска“
- ↑ ЦДА, ф. 1791К, Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 22 ноември 2019 г.