Никола Шипковенски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
проф. Никола Шипковенски
български психиатър и учен
Роден: 19 декември 1906
Троян, България
Починал: 8 април 1976
София, България

Проф. Никола Шипковенски е виден български психиатър, основоположник на психопатологията и в частност на модерната съдебна психиатрия в България.

Биография[редактиране | edit source]

Никола Шипковенски е роден в старопланиннския град Троян на 19 декември 1906 година. След завършването на основното образование, той следва между 19251933 медицина в Софийския университет (СУ), след което работи една година като участъков лекар в село Орешак.

От 1934 до 1937 е общински градски лекар в родният си град Троян, като същевременно се записва 1936 да специализира нервни и душевни болести в Мюнхен, Германия. През 1938 година издава в Берлин Schizophrenie und Mord (бълг. Шизофрения и убийство) в която описва за първи път с помоща на примери двойствеността при самоубийствени импулси и тези причинени от чужда агресия. [1]. През 1939 завършва специализацията си и се завръща в България.

Между 19381939 Шипковенски е доброволен лекар, а от 1939 до 1942 година е доброволен и редовен асистент в Университетската невро-психиатрична клиника в София. В периода 19431945 Никола Шипковенски е първоначално доброволен, а впоследствие и редовен асистент в Института по съдебна медицина при СМА, 1945–1947 в Невро-психиатрична клиника на Софийският университет.

През 1947 Шипковенски става редовен доцент в Университетската невро-психиатрична клиника на СУ, а през 1954 професор. През 1960 година той става член на Международния съвет по групова психотерапия, а година по-късно издава във Виена „Болестни реакции на личността – невроза и психогенни психози”, а през 1962 в Йена „Слабоумие и престъпление”.

Твърде интересна е публикацията му "Психопатология на ръкуването", която и до днес е уникална в световната психиатрична литература.

През 1963 година професор Шипковенски става член на Френското дружество за психосоматична медицина и на Световната федерация по неврология, издава на немски език „Ятрогения или освобождаваща психотерапия – кръстопът на всеки лекар”. През 1968 година той защитава дисертация за получаване на научна степен „Доктор на медицинските науки” на тема „Проблеми на шизофренните и циклофренните умъртвявания”.

Шипковенски има огромен брой научни публикации на немски, френски, италиански, полски и руски езици. В България той издига идеята за създаване на Институт по съдебна психиатрия, който да се ангажира с проблемите на съдебнопсихиатричната и съдебнопсихологичната експертиза. Шипковенски поддържа тесни контакти с проф. Карл Леонхард, който ръководи психиатричната клинина в болницата Шарите в Берлин. Леонхард е бил негов гост в София и е изнасял публични лекции. Неговият наставник от годините на специализацията му в Германия, световноизвестният проф. Освалд Бумке също е бил гост на Шипковенски в София и е изнасял публична лекция.

Публична известност придобива интервюто на Шипковенски с Ванга, което е заснето от Българската национална телевизия.

Шипковенски е обект на репресии по повод неговите контакти със западни психиатри и възгледите му в областта на психиатрията. В края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век се организират "публични" дискусии, на които професорът е порицаван и заклеймяван за своята научна дейност с чисто политически мотиви.

Въпреки това той остава реалният основател на системното обучение по съдебна психиатрия у нас.

През 1971 година Никола Шипковенски става консултант към Психиатричната клиника на Медицинска академия в София.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Schizophrenie und Mord (бълг. Шизофрения и убийство) (1938)
  • „Умствена недоразвитост и невменяемост” (1955)
  • „Съдебнопсихиатрични проблеми на травмената болест на мозъка” (1955)
  • "Клинична психиатрия" 1 част (1956)
  • „Циклофрения и убийство” (1957)
  • „Болестни реакции на личността – невроза и психогенни психози” (1961)
  • „Слабоумие и престъпление” (1962)
  • „Ятрогения или освобождаваща психотерапия – кръстопът на всеки лекар” (1963)
  • "Основни проблеми на съдебната психиатрия" (1973)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Tilman Steinert: Aggression und Gewalt bei Schizophrenie, Waxmann Verlag, 1998, ISBN 3893256644, стр. 60

Външни препратки[редактиране | edit source]