Никола Шипковенски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Шипковенски
български психиатър и учен
Роден
Починал
8 април 1976 г. (69 г.)
Медицина
Образование Софийски университет
Работил в Университетска невропсихиатрична клиника в София

Проф. Никола Шипковенски е виден български психиатър, основоположник на психопатологията и в частност на модерната съдебна психиатрия в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Шипковенски е роден в старопланинския град Троян на 19 декември 1906 г. След завършването на основното образование, между 1925 и 1933 г. следва медицина в Софийския университет, след което работи година като участъков лекар в село Орешак.

От 1934 до 1937 г. е общински градски лекар в родния си град Троян, като същевременно се записва (1936) да специализира нервни и душевни болести в Мюнхен, Германия. През 1938 г. издава в Берлин Schizophrenie und Mord (бълг. „Шизофрения и убийство“), в която описва за първи път с помощта на примери двойствеността при самоубийствени импулси и тези, причинени от чужда агресия[1]. През 1939 завършва специализацията си и се завръща в България.

Между 1938 и 1939 г. Шипковенски е доброволен лекар, а от 1939 до 1942 г. е доброволен и редовен асистент в Университетската невропсихиатрична клиника в София. През 1943-1945 г. Никола Шипковенски е първоначално доброволен, а впоследствие и редовен асистент в Института по съдебна медицина при СМА и в Невро-психиатрична клиника на Софийския университет (1945–1947). През 1947 г. Шипковенски става редовен доцент в Университетската невро-психиатрична клиника на СУ, а професор - през 1954 г.

От 1960 година е член на Международния съвет по групова психотерапия. Издава във Виена „Болестни реакции на личността – невроза и психогенни психози” (1961) и „Слабоумие и престъпление” в Йена (1962). Особено интересна е публикацията му "Психопатология на ръкуването", която и до днес е уникална в световната психиатрична литература.

През 1963 г. професор Шипковенски става член на Френското дружество за психосоматична медицина и на Световната федерация по неврология, издава на немски език „Ятрогения или освобождаваща психотерапия – кръстопът на всеки лекар”. През 1968 г. защитава дисертация на тема „Проблеми на шизофренните и циклофренните умъртвявания” за научна степен „доктор на медицинските науки”.

Шипковенски има огромен брой научни публикации на немски, френски, италиански, полски и руски езици. В България издига идеята за създаване на Институт по съдебна психиатрия, който да се ангажира с проблемите на съдебнопсихиатричната и съдебнопсихологичната експертиза.

Поддържа тесни контакти с проф. Карл Леонхард, който ръководи психиатричната клиника в болницата „Шарите“ в Берлин. Леонхард е бил негов гост в София и е изнасял публични лекции. Неговият наставник от годините на специализацията му в Германия - световноизвестният проф. Освалд Бумке, също е бил гост на Шипковенски в София и е изнасял публична лекция.

Публична известност придобива интервюто на Шипковенски с Ванга, което е заснето от Българската национална телевизия.

Шипковенски е обект на репресии по повод неговите контакти със западни психиатри и възгледите му в областта на психиатрията. В края на 1960-те и началото на 1970-те години се организират "публични" дискусии, на които професорът е порицаван и заклеймяван за своята научна дейност с чисто политически мотиви.

Въпреки това той остава реалният основател на системното обучение по съдебна психиатрия в България. През 1971 г. Никола Шипковенски става консултант в Психиатричната клиника на Медицинската академия в София.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Schizophrenie und Mord“ (бълг. „Шизофрения и убийство“) (1938)
  • „Умствена недоразвитост и невменяемост“ (1955)
  • „Съдебнопсихиатрични проблеми на травмената болест на мозъка“ (1955)
  • „Клинична психиатрия“ 1 част (1956)
  • „Циклофрения и убийство“ (1957)
  • „Болестни реакции на личността – невроза и психогенни психози“ (1961)
  • „Слабоумие и престъпление“ (1962)
  • „Ятрогения или освобождаваща психотерапия – кръстопът на всеки лекар“ (1963)
  • „Основни проблеми на съдебната психиатрия“ (1973)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Tilman Steinert: Aggression und Gewalt bei Schizophrenie, Waxmann Verlag, 1998, ISBN 3893256644, стр. 60

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]