Николай Стоянов (ботаник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Стоянов
български ботаник, академик
Роден: 21 ноември 1883 (нов стил)
Гродно, днес Беларус
Починал: 9 октомври 1968
София, България

Академик Николай Андреев Стоянов е български ботаник, който е сред основоположниците на ботаниката в България.

Бил е дългогодишен преподавател в Софийския университет, основател и първи директор на Института по ботаника при БАН (наследен през юли 2010 г. от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания[1]).

Биография[редактиране | edit source]

Николай Стоянов е роден в град Гродно, Русия (днес в Беларус). През 1903 г. е приет да следва в Агрономическото отделение на Киевския политехнически университет, но през 1906 г. е интерниран за революционна дейност. Бяга в България през 1909 г., където през 1911 г. завършва естествени науки в Софийския университет.[2]

Прави специализации по ботаника в Германия (1911-1912, 1924-1925), Австрия и Великобритания (1924-1925).[2]

Между 1913 и 1951 г. е преподавател в Софийския университет[3][4], като от 1926 до 1930 г. е извънреден професор, а от 1930 г. — редовен професор. В Агрономо-лесовъдския факултет на СУ завежда катедрата по земеделска ботаника между 1930 и 1936 година и заема деканския пост през 1931–1932 г. В периода от 1936 до 1951 г. е професор и ръководител на катедрата по систематика на растенията и растителна география към Физико-математическия факултет на СУ.[2]

През 1923 година Николай Стоянов става член-съосновател на Българското ботаническо дружество. През 1947 г. става основател и първи директор (до 1962 г.) на Института по ботаника с ботаническа градина към Българската академия на науките.[2] Същевременно в периода 1951 - 1956 г. е секретар на отделение „Биологически и медицински науки“ при БАН. Между 1956 и 1959 г. заема поста главен научен секретар на БАН.[4][2]

Научни приноси[редактиране | edit source]

Научните интереси и преподавателска дейност на акад. Николай Стоянов са свързани със систематиката на висшите растения и растителната география, в частност на Балканския полуостров и в България. Автор е на 190[5] научни труда, публикувани в България и в чужбина, както и на множество учебници, в т.ч. по земеделска ботаника (1932) и растителна география (1951).

Заедно с Борис Стефанов пише съчинението „Флора на България“ (издадено за първи път през 1925 г. и неколкократно допълвано и преиздавано), в което са посочени 2936 вида папратовидни, голосеменни и покритосеменни растения.[6] Николай Стоянов установява над 400 растителни таксони, нови за науката, и поставя началото на геоботаничните и палеоботаничните изследвания в България. Извършва проучвания върху съвременната и историческата растителна география на Балканския полуостров и посвещава отделни научни трудове на растителността на Пирин и Славянка, Софийската равнина и дунавските острови.

Автор е на оригинално фитоклиматично райониране на България и е дискутирал въпросите на аклиматизацията на растенията. Разработвал е също и проблеми по флористика, морфология на растенията и растителна екология. Автор е и на множество научно-популярни статии.

За научните си постижения е награден с орден „Георги Димитров“, носител на Димитровска награда през 1950 г.[4]

Основни трудове[редактиране | edit source]

  • Стоянов, Н., Стефанов, Б. „Флора на България“ (в 2 тома, 4 издания: 1924-26, 1933, 1948 и 1965-1966, последното издание заедно с Б. Китанов).
  • Стоянов, Н. „Опит за характеристика на главните фитоценози в България“, Год. на СУ, ФМФ, кн. 3, 1941.
  • Стоянов, Н., Китанов, Б. „Диви полезни растения в България“, София, 1960.

Литература[редактиране | edit source]

  • Китанов, Б., Велинова, Л., „Николай Стоянов. Биобиблиография“, София, 1955.
  • Маркова, М. „Сто години от рождението на акад. Николай А. Стоянов“ (сборник трудове), Издателство на БАН, София, 1988
  • Станев, С. Първостроители на българската ботаника, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, Пловдив, 2001

Източници[редактиране | edit source]

  1. Информация за Института по ботаника към БАН
  2. а б в г д Голяма енциклопедия „България“, том 11, стр. 4265-4266
  3. Биографична информация за Николай Стоянов, persons-info.com
  4. а б в Биографична информация за акад. Николай Стоянов, dic.academic.ru
  5. Постер с биографична информация за акад. Николай Стоянов по повод 120 год. от рождението му, сайт на Българско ботаническо дружество
  6. „Български ендемити“, Славчо Петров, сп. Космос, кн. 2/1964, стр. 26