Оберто I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Оберто I Обицо или Отберт I (на италиански: Oberto I Obizzo, Otbert I; † пр. 15 октомври 975) e италиански пфалцграф на Италия 953-960, 962-975 г. и маркграф. Прародител е на фамилията Отбертини или Обертенги.

Той става граф на Милано и Луни и първият маркграф на Източна Лигурия, „marca Januensis“ или Марка Генуа.

Син е на Адалберт I, маркграф 900 г. Семейната му история твърди, че произлиза от маркграфовете на Тусция, Дом Бонифаций, благородническа фамилия дошла от Бавария с Карл Велики в Италия.

През 950 г. Беренгар II от Иврея става крал на Италия и реорганизва управлението на земите западно от река По. Той ги разделя на 3 марки, които получават името на владетелите им, маркграфствата: marca Aleramica на Алерам Монфератски, marca Arduinica на Ардуин Глабер, и marca Obertenga на Оберто. Оберто получава марка Обертенга, в която влизат земите на Източна Лигурия. Исвестна е също с името Генуеска марка, после получава названието марка Януенсис. В състава на марката влизат части от Тоскана, в тва число градовете Генуа, Милано, Луни, Тортона, Парма и Пиаченца. Споменава се като маркграф на Милано. През 953 г. той е назначен за пфалцграф на Италия.

През 960 г. Оберто е принуден да избяга от Италия в Германия. Когато крал Ото I през 961 г. взема Италия под своя контрола, Оберто успява да се върне обратно и правата му на владенията му са подтвърдени, включително и титлата пфалцграф.

Жени се и става баща на:

Правнукът му Алберто Ацо II д’Есте (* 996; † 1097) е основател 1056 г. на град Есте и фамилията Есте, става прародител на династията на младите Велфи и на Хановерската династия.

Източници[редактиране | edit source]

  • Eduard Hlawitschka, Franken, Alemannen, Bayern und Burgunder in Oberitalien (774-962), 1960

Външни препратки[редактиране | edit source]