Община Лозница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Лозница
Map of Loznitsa municipality (Razgrad Province).png
Общи данни
Област Област Разград
Площ 240.61 km²
Население души
Адм. център Лозница
Брой селища 16
Сайт www.loznitsa.bg
Управление

Община Лозница е разположена в Североизточна България, част от област Разград. Общината се състои от 16 населени места. Административен център е град Лозница.

Населени места[редактиране | edit source]

(15.12.2008)

Население[редактиране | edit source]

  • 9 265 души (01.02.2011)

Политика[редактиране | edit source]

Общинския съвет се състои от 17 общински съветника. На местните избори през 2007 година, 11 мандата получава ДПС, 2 Новото време, 2 ГЕРБ и 2 Земеделски народен съюз[1].

Обществени институции[редактиране | edit source]

В община Лозница има общо 17 читалища, чрез които основно се развива културна дейност в общината. Действащи в момента от тях са 12, като останалите 5 не функционират поради силно намаления брой жители на населеното место и преобладаващо население в пенсионна възраст. Действащи читалища към момента има в гр. Лозница, с. Ловско, с. Веселина, с. Сейдол, с. Манастирци, с. Синя вода , с.Каменар.

С най–широка дейност се отличава читалището в гр. Лозница, където е по-разнообразна и развита художествената самодейност, библиотечната дейност, има школа по народни инструменти, студия за народни танци и др.

От общинските най–добре работи читалището в с. Сейдол, където действат групи от малки до големи в областта на местния фолклор. Такива действат и в с. Ловско. От няколко сезона насам се активизираха читалищата в с. Веселина, с. Каменар и с. Трапище, където работят от една до няколко групи.

Всяко едно читалище разполага с читалищна библиотека, но книжния фонд се оценява като недостатъчен. Читалищата разполагат със самостоятелни сгради за дейност, но те са в много окаяно състояние. Покривите на всички се нуждаят от ремонт, имат определени течове, нуждаят се от вътрешно боядисване и ремонт на сцените. Читалищата по населените места не разполагат със студио и видео техника.

Природни ресурси[редактиране | edit source]

Релефът на общината е предимно хълмист, със средна надморска височина 370 метра. Северният район обхваща част от Разградските и Самуилските височини. Релефът на терена, оформен от тектонични сили, определя двата водосборни басейна: Голяма Камчия на югоизток и Бели Лом на северозапад.

Дунавската платова платформа е играла относително пасивна роля спрямо нагъвателните процеси в Старопланинската геосинклинала. За нея са характерни платформеният тип тектонични движения – бавни, продължителни и диференцирани колебания на земната кора, придружени с разломяване на някои нейни части.

Установено е съществуването на плоска, с голям радиус на захранване коруба, наречена Разградско – Самуилска. Тя се очертава като изявена регионална структура в Източната подобласт.

Палеозойският цикъл по темето на Разградско – Самуилската подутина лежи на 800-1 000 метра под земната повърхност.

Бремските и Аптиските мергили и варовици се разкриват по бедрата на подутината (склоновете на Разградските и Самуилските височини).

Долнокредитни дебелослойни варовици бронират отвесните брегове на Суха река и Бели Лом.

Широкото разпространение на варовиците, голямата им мощност и зонално разположение благоприятстват развитието на карстови процеси.

Самарско – Понтийската денудационна повърхност дава началото на съвременната морфоструктура.

Льосонавяването е замаскирало старите ерозионни и карстови форми и е прикрило Самарско – Понтийската повърхност с льос. Мощността на льосовата повърхност е от 5 до 20 метра.

Климат[редактиране | edit source]

Местният климат носи типичните белези на източноевропейския климат: с малко валежи и относително студена зима за съответната ширина. Лятото е горещо и падат максималните валежи. Средна годишна амплитуда на температурата е 22 – 24 оС. Пролетта и есента имат характер на преходни сезони, като есента е по-хладна от пролетта.

В района преобладават западни, по-малко североизточни и източни ветрове. Средната годишна скорост на вятъра е сравнително малка – 1, 0 м/сек. Най-силни ветрове духат през зимата и началото на пролетта, а най-слаби – през лятото и есента. Характерна особеност е сравнително честата и интензивната поява на фьон.

По-важни климатични данни за общината са следните: атмосферно налягане - 975, 6 hPa средна годишна температура - 11, 6 оС среда януарска температура - 1, 6 оС максимална абсолютна температура - дата 17.07. 2001 година - 36, 5 оС минимална абсолютна температура - дата 18.12.2001 година - 13, 5 оС годишна сума на валежите - 504 л/м относителна влажност на въздуха - 68 % средногодишна облачност - 5 бала видове валежи и тяхната продължителност в дни: дъжд - 98 дни сняг - 21 дни гръмотевици - 13 дни градушки - 1 ден мъгли - 31 дни снежна покривка - 69 дни облачност < 2 - 60 дни облачност > 8 - 98 дни

Природни забележителности[редактиране | edit source]

На територията на Община Лозница, в землището на село Гороцвет се намира защитената местност “Курията”, с площ около 30 дка. Към настоящият момент вековната дъбова гора е в добро състояние. РИОСВ-Русе и Община Лозница извършват съвместно периодични проверки и постоянен контрол по опазване на вековните дървета. Тук в местността “Елаците”, имот кад. № 059001 се намира и единственото в общината находище на пролетен горицвет.

Пролетния горицвет, който вирее в тази местност е включен в Заповед № РД-83/30.01.2004 г. на Министъра на околната среда и водите, относно специалния режим на опазване и ползване на лечебните растения през 2004 г., по силата на която е забранено ползването му от естествени находища на територията на цялата страна.

В землището на с. Манастирско, местността “Каваклък” има 14 броя вековни дървета – зимен дъб и цер. Всички те са в добро състояние.

Почви[редактиране | edit source]

Според почвената зоналност на България /Танов, 1957 г./ територията на община Лозница попада в Лудогорски район на Дунавската подобласт към Северната почвена провинция. Това е хълмисто-предпланинския пояс на дъбовите гори на Мизийската горно растителна област.

Почвообразуващата скала на този район е главно типичен и глинясъл льос. Най-широко разпространени са излужените черноземи и деградиралите тъмносиви горски почви. Малки площи карбонатни черноземи се намират в съседство с долините на р. Бели Лом. Генетично най-младите почви: ливадно-черноземните, алувиално-ливадните и делувиално-ливадните са развити в речните долини и между ридовите понижения.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източник[редактиране | edit source]

  1. http://www.mi2007.org/results1/17/1717.html