Одрински мирен договор (1829)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Одрински мирен договор.
| Одрински мирен договор (1829) | |
| Информация | |
|---|---|
| Подписване | 14 септември 1829 г.[1] |
| Място | Одрин, Османска империя |
| Подписали | Руска империя[1] Османска империя[1] |
| Одрински мирен договор (1829) в Общомедия | |
Одринският мирен договор от 14 (по стар стил от 2) септември 1829 година е мирен договор между Руската и Османската империя, който поставя край на Руско-турската война от 1828 – 1829 година.
Клаузи
[редактиране | редактиране на кода]Териториални
[редактиране | редактиране на кода]
Благодарение на бойните си успехи Русия придобива територии в делтата на Дунав, в Кавказ (Ахалцихе) и по източното черноморско крайбрежие (от устието на Кубан до пристанището Свети Николай, северно от Батум).[2] По преценка на съвременници претенциите на руското правителство са скромни, тъй като смята, че е в негов интерес да запази османското присъствие на Балканите.[3]
Политически
[редактиране | редактиране на кода]Договорът налага автономия на Гърция, Сърбия и Дунавските княжества – Влахия и Молдова, под османски сюзеренитет и руска закрила.[2] Пряка последица за Сърбия е султанският хатишериф от 1830 година[4], а за румънските територии – въведения Органически регламент с ликвидирането на османската поземлена собственост и на османския контрол върху търговията със зърно и добитък, с което са залага основата на бъдещото обединение на Влашко и Молдова.
Икономически
[редактиране | редактиране на кода]За Русия Одринският мир гарантира същите икономически привилегии, с каквито разполагат Франция и Великобритания при режима на капитулациите, както и свободното преминаване на невъоръжени кораби през Босфора и Дарданелите.[2]
Демографски
[редактиране | редактиране на кода]Член XIII от договора позволява изселване на населението, подкрепило руския поход към Одрин и уплашено от турско отмъщение.[5]
Последици
[редактиране | редактиране на кода]Веднага след сключването на Одринския мир руснаците разформироват и обезоръжават българските доброволци в своята армия, които са обвинявани в неподчинение, кражби и дезертьорство. На руските военни и цивилни лица на Балканите е наредено да избягват всякакви контакти с местното население, които са смятани за „източник на сериозни затруднения в политическо отношение“. Окуражени от руската политика, турците започват погроми над християните на много места в източна Тракия.[6] Това кара между 100 000 и 140 000 българи от Варненско, Сливенско, Ямболско, Бургаско[7], Старозагорско и други райони[8] да се изселят във Влахия, Молдова и Бесарабия.[9] Руските окупационни власти полагат усилия да ограничат изселническата вълна, тъй като смятат присъствието на християнско население по пътя към Константинопол за стратегическо преимущество на Русия в дългосрочен план. Между българите в региона, които искат да се изселят, и тези, които предпочитат да останат, възниква конфликт, стигнал и до тежки саморазправи.[10]
Одринският договор провокира и масово изселване на османски арменци (между 84 000 и 150 000) и гърци от Източен Анадол в руските владения в Южен Кавказ в периода от 1829 до 1831 година.[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Арменска съветска енциклопедия.
- ↑ а б в Жуков, Е. М. (ред.) Советская историческая энциклопедия. Том 1. Москва, 1961. Стр. 219 – 220; Ágoston, Gábor. Encyclopedia of the Ottoman Empire. New York, 2009. Стр. 197 – 198
- ↑ Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 92.
- ↑ Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Том I. София, 2001. Сърбия. Управление на княз Милош (1830 – 1839) (посетен на 08.11.2013)
- ↑ Адрианопольский мирный договор между Россией и Турцией (посетен на 08.11.2013)
- ↑ Дойнов 2005, с. 92 – 93.
- ↑ Бургаски регионален Исторически музей: Поглед в историята на Бургас, посетен на 21. декември 2021; Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 69, 75, 90
- ↑ Ангелов, Анастас. Девня през руско-турската война от 1828 – 1829 година. Стр. 7 (посетен на 03.12.2013)
- ↑ Рачева, Ваня. Отражението на руско-турската война от 1828 – 1829 и Одринския мир от 1829 г. върху българите в Добруджа Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine.. Стр. 40 – 42
Стоянов, Иван. История на Българското възраждане. Велико Търново, Абагар, 1999. Участието на българите в руско-турските войни - ↑ Дойнов 2005, с. 94 – 97.
- ↑ Кузнецов, Олег. Нашествие или исход? Переселение армян в Закавказье в 1829 – 1831 гг. в трудах российских военных историков второй трети XIX – начала XX столетия[неработеща препратка]. В: „IRS-Наследие“, 2012, №5 (59), стр. 60; №6 (60), стр. 35 – 36;
Heydarov, Tale. The Armenian Question in the Caucasus: Russian Archive Documents and Publications[неработеща препратка]. Sussex Academic Press, 2011. Том 3, стр. 10 – 11. ISBN 978-0-86372-406-0