Планинска дивизия (България)
| Планинска дивизия | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1916 – 1918 |
| Държава | България |
| Командири | |
| полковник | Александър Протогеров |
| полковник | Михаил Сапунаров |
Планинска дивизия (1-ва планинска дивизия) е българска военна част, действала през Първата световна война. Дивизията освен от българи е съставена от албанци от Западна Македония и от турци.
Формиране[редактиране | редактиране на кода]
Планинската дивизия е формирана на 5 ноември 1916 г. със заповед №576 от Щаба на действащата армия. Тя е прикрепена към щаба на Македонската военно-инспекционна област и е в състав:
- 1-ви планински пехотен полк (формиран на 18 ноември 1916)
- 2-ри планински пехотен полк (формиран на 17 ноември 1916)
- 3-ти планински пехотен полк (формиран на 3 ноември 1916)
- Артилерийски полк при Планинската дивизия
- Пионерна рота при Планинската дивизия
Влиза в състава на Първа Армия и е подчинена е на началника на Македонската областна военна инспекция. За началник на дивизията е назначен полковник Александър Протогеров, а за началник-щаб – капитан Тодор Радев.[1]
През януари 1917 г. формира школа за подготовка на младши подофицери. [2]
На 12 септември 1917 година към дивизията се формира и 4-ти планински пехотен полк.
Боен път[редактиране | редактиране на кода]
Планинската дивизия отбранява участъка от р. Вардар до село Даутли.[3] Води отбранителни действия при Дойранското езеро срещу британските 26-а и 27-а дивизия.
Към 14 септември 1918 г. заема фронт от 10 км и се състои от 9 дружини и 1 ескадрон. Разполага с 92 картечници, 69 оръдия и 16 минохвъргачки.[4]
Дивизията е разформирована през 1918 година в Кюстендил.
Началници[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Полковник | Александър Протогеров | 1916 |
| 2. | Полковник | Михаил Сапунаров | май 1917 – септември 1918 |
| 3. | Генерал-майор | Никола Петров | 1918 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Билярски, Ц., стр. 200
- ↑ Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 194
- ↑ Нойков, С., Защо не победихме, 1922, София, Печатница на Армейския военно-издателски фонд, с. 143
- ↑ Нойков, С., Защо не победихме, 1922, София, Печатница на Армейския военно-издателски фонд, с. 149
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Билярски, Ц. – „Александър Протогеров – генералът-войвода“, София, 2012, Синева, ISBN 978-954-9983-95-1
| |||||||||||||
