Преглово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Преглово
Преглово
— село —
41.4636° с. ш. 21.1208° и. д.
Преглово
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаПласница
Географска областДолно Кичево
Надм. височина753 m
Население1079 души (2002)
Пощенски код6539
Преглово в Общомедия

Преглово (на македонска литературна норма: Преглово; на албански: Pregllova) е село в община Пласница, в западната част на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долно Кичево на десния бряг на река Треска (Голема) в северното подножие на Бушева планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Йешил джамия, XIX век

В XIX век Преглово е смесено помашко село в Кичевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Преглово живеят 230 българи мохамедани.[1]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Преглово е чисто помашко (българско мохамеданско) село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[2]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Преглово като българско село.[3] Томо Смилянич през 1935 година пише, че селото има 35 къщи. Родовете в Преглово са: Пировци (8 къщи), Юсуфовци (12 къщи), Шутаревци (14 къщи) и Пърлеви (1 къща). Всичките родове са стари.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 1079 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 1
албанци 3
турци 1070
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 5

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  2. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
  3. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  4. Смиљанић, Тома. Кичевија, Насеља и порекло становништва. Београд, САНУ, књ. 28, Београд 1935., с. 476.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007