Ринчен Зангпо

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лочен Ринчен Зангпо (958 – 1055), наричан също Лоцава Ринчен Зангпо и Махагуру е основен преводач (Лоцава) от санскрит на тибетски при втората вълна на разпространение на будистките учения в Тибет. Той е ученик на индийския учен Атиша Дипанкара Шриджняна[1][2]. Ученикът му Гуге Китангпа Йешепал пише биография на Ринчен Зангпо[3]. Твърди се, че е построил сто манастира в западен Тибет като прочутия манастир Табо в Химачал Прадеш[4]. Сред важните му ученици са Лочунг Легпа Шераб, Гунгшинг Цондру Гялцен, Драпа Шону Шераб, Кюнор Джнана, както и един от бащите на линията Сакя Сачен Кунга Нингпо.

Ринчен Зангпо бил изпратен като младеж от крал Йешесод, който както изглежда е бил управник на Занскар, Гуге, Спити и Кинаур заедно с други млади учени в Кашмир и други будистки центрове за да изучи и да се върне в западен Тибет с будистки учения. Той е изключително важен за втората вълна на разпространение на будизма в Тибет[5] след погрома при крал Ландарма. Превежда множество сутри и трактати на Махаяна, оставя и мнгобройни коментари върху различни тантри. Според някои източници той става крал на западнохималайското кралство Гуге[6].

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rizvi (1996), pp. 59 – 60
  2. Gardner, Alexander. Rinchen Zangpo // The Treasury of Lives: Biographies of Himalayan Religious Masters. July 2011. Посетен на 10 август 2013.
  3. Roberto Vitali, in McKay 2003, pp. 71 – 72
  4. Rizvi (1996), p. 256.
  5. Rizvi (1996), pp. 58 – 59.
  6. "Tabo Ancient Monastery: Ajanta of the Himalayas."