Атиша Дипанкара Шриджняна
|
||||||||
| Част от серията статии за Будизъм |
|
 |
|
| История на Будизма | |
|---|---|
| Основни фигури Буда Шакямуни Нагарджуна · Падмасамбхава |
|
| Архат · Бодхисатва |
|
| Будизъм по страна и регион Северен и южен будизъм Тибетски будизъм |
|
| Школи Тхеравада Махаяна · Дзен Ваджраяна Нингма · Кагю · Сакя · Гелуг |
|
| Текстове и основни понятия | |
| Дхарма · Трипитака Тибетски Будистки Канон Четирите благородни истини · Убежище Медитация · Трикая Сангха · Ступа |
|
| Други свързани теми | |
Атиша Дипанкара Шриджняна (980 – 1054), наричан в Тибет Джово Атиша е Будистки учител от империята Пала, който наред с Кончог Гялпо и Марпа Лоцава е ключова фигура от повторното разпространение на ученията на Буда в Тибет и основател на школата Кадам. Тази втора вълна е известна с понятието Сарма или Новите Преводи за разлика от Старите Преводи или Нингма, голямата част от чиято традиция, най- вече манастирите й е унищожена по времето на крал Лангдарма.
[редактиране] Ранни години
Атиша е роден в Бенгал в региона Бикрампур в аристократично семейство и детското му име е Чандрагарбха. От дете той проявява огромен интерес към Будистките учения и според традицията има 100 учители, сред които Шантипа, Джняна Шримати и махапандита Наропа от Университета Наланда. На 21 години става монах и приема името Дипанкара Шриджняна, а до 30 годишен изучава Трипитака и всички будистки философски школи. През 1011 г. Атиша със 100 свои ученици се отправя на Суматра, за да се учат при Дхармакирти от Шривиджая, известен и като Дхармаракшита, където в течение на дванадесет години изучават Бодхичита или просветлената мотивация на Бодхисатвите. След това те се завръщат в Магадха и получават всеобщо признание от всички будистки учени. След неколкократни покани през 1024 г. той заминава в Тибет. Името на Атиша се свързва с възраждането на Будизма в Тибет около век и половина след разрушителното дело на крал Лангдарма. Дошъл в Тибет по покана на кралската фамилия Нари той е възхитен о богатата библиотека на манастира Самье. Години наред той превежда и систематизира мнгобройните ценни ръкописи - както намерени там, така и донесени от него самия. Главен ученик и приемник на Атиша е Дромтонпа, който формира традицията наречена Кадампа. Нейна основа е учението за Бодхичита и практиката на ума или Лоджонг. Впоследствие ученията на школата Кадам се вливат в Кагю и другите линии и тя не достига до наше веме като отделна линия, но четиристотин години след Атиша Кадам служи като основа и вдъхновение за Дзонкапа за създаването на най- голямата тибетска школа Гелуг.
[редактиране] Смърт
След 30 години активност в Тибет Атиша умира в района на Лхаса в село Летхан, където днес има мемориална Ступа.
