Синтетични езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Синтетични езици са онези, при които отношенията между думите в изреченията се изразяват чрез граматични форми (морфеми, окончания). Например на латински domus patri отношението между двете думи е изразено чрез окончанията - а, -i, докато при аналитичните езици - български [notes 1], френски и др., то се изразява с думи: „домът на бащата“ и „la maison du pere“. исландски, полски и др. С други думи Дателния Падеж е отделен от Родителния, и не зависи от него, по начин, който да го изкара от употреба в езика. Синтетични езици са старите класически езици - старобългарски, старогръцки, латински, а също и руски, немски,

Бележки[редактиране | edit source]

  1. В миналото българският е бил синтетичен и е изразявал тези отношения посредством система от падежни окончания - в тази си форма е предаден в старобългарските писмени паметници.