Сиргиан Палеолог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сиргиан Палеолог
византийски военачалник
Роден: около 1290
Починал: 23 август 1334  (на около 44 години)
Солун, Източна Римска империя

Сиргиан Палеолог Филантропин (на гръцки: Συργιάννης Παλαιολόγος Φιλανθρωπηνός, ок. 1290–23 август 1334) е византийски аристократ и пълководец от смесен гръцко-кумански произход. Той взема активно участие в гражданската война между Андроник II Палеолог и внука му Андроник III Палеолог, като в хода на събитията Сиргиан неколкократно сменя страните, а накрая, малко преди да бъде убит от византийски наемници, отцепва обширни територии в Македония, които предава на сръбския крал Стефан Душан.

Биография[редактиране | edit source]

Сиргиан е роден около 1290 г. Кръстен е на баща си, а според други негов дядо, който е кумански вожд, установил се в империята заедно с племето си по време на Йоан III Дука Ватаций. Името на дядото на Сиргиан първоначално било Сичган (от тюркскотo Sïčğan, "мишка"), но по-късно то е елинизирано на Сиргиан ("господаря Йоан"), след като той приема христианството. Старият Сиргиан успява да се издигне в дворцовата йерархия, достигайски до сан велик доместик. Майката на младия Сиргиан е Евгения Палеологина, племенница на император Михаил VIII Палеолог. По майчина линия Сиргиан Палеолог е племенник на българската царица Мария Палеологина Кантакузина. Заради по-престижното фамилно име на майка си Сиргиан използва нейната фамилия, за да се издигне в дворцовите среди. Той има и сестра на име Теодора, която се омъжва за Гай дьо Лузинян, който по-късно става цар на Киликийска Армения като Константин II. Сиргиан излиза на историческата сцена през 1315 г., когато е назначен за управител на област в Македония, близо до границата със Сърбия. Противно на мирните договори между двете страни и против инструкциите, дадени от Константинопол, Сиргиан напада както Сърбия така и Епир. Опирайки се на поста си, той въстава и срещу централната власт, но е заловен и затворен в тъмница. Околов 1320 г. Сиргиан е помилван и назначен за командир в Тракия.

През 1320 г., след смъртта на Михаил IX Палеолог, неговият син Андроник е обявен от дядо си за съимператор. Постепенно Андроник III Палеолог и неогивият кръг от млади аристократи отблъскват стария император заради своята екстравагантност. Техните ексцесии кулминират в убийството на по-малкия брат на Андроник III Минуил. Разярен, старият император снел всички титли от внука си, което поставило началото на дълбока вражда помежду им.

Първоначално Сиргиан застава на страната на младия Андроник и заедно с други видни генерали като Йоан Кантакузин, Алексий Апокавк и Теодор Синадин решават да детронират стария император в полза на внука му. На 6 юни 1321 Сиргиан застава начело на една армия, която се явява пред столицата и принуждава старият Андроник да преговаря. В резултат Андроник III отново е обявен за съимператор и е удостоен с управлението на апанаж в Тракия.

Сиргиан остава недоволен от получените повишения, чувствайки че не е възнаграден достойно за подкрепата си за Андроник III, който скоро започва да показва по-голяма благосклонност към Йоан Кантакузин. В резултат между Сиргиан и Кантакузин възниква дълбока неприазън. В хрониките се появява и любопитна история как Андроник III се опитва да съблазни съпругата на Сиргиан. През декември 1321 Сиргиан преминава на страната на Андроник II и се появява в столицата, където е удостоен с титлата "Мега дукс" и се опитва да убеди стария император да възобнови войната срещу внука си. През юли 1322 обаче е постигнато ново споразумение между двамата Адрониковци, което проваля плановете на Сиргиан и го поставя в неудобна позиция. Така Сиргиан решава да организира заговор, целящ убийството на стария Андроник и заграбването на властта. Заговорът обаче е разкрит и Сиргиан е осъден на доживотен затвор.

През 1328 Андроник III окончателно се налага над дядо си и се възкачва на престола като пълен автократор. Сиргиан е освободен от затвора и отново се поставя на услугите на Андроник III, а през 1329 г. е назначен за управител на Солун, Македония и Албания. В Солун Сиргиан е заподозрян, че заговорничи с майката на императора - Мария, която живее в града. Предполагало се, че бившата императрица ще държи Сиргиан под око, но тя решава да го осинови. След смъртта ѝ през 1333 заговорът им е разкрит, а Сиргиан е арестуван и отведен в Константинопол. Той обаче успява да избяг и намира убежище при сръбския крал Стефан Душан.

Стефан Душан поверява на Сиргиан командването на голяма сръбска армия, с която Сиргиан нахлува в Македония през 1334 и успява да завладее важните градове Охрид, Прилеп, Струмица и Костур. Така пътят към Солун е отворен и през август 1334 г. войските на Сиргиан се явяват пред стените на му. Сиргиан обаче не се решава да атакува града веднага. На 23 август 1334 той е примамен далеч от лагера само с няколко телохранители и е убит от Сфранцес Палеолог- византийски генерал, явил се като предател в сръбския лагер само няколко дни преди това. След смъртта на Сиргиан между сърбите и ромеите е постигнато споразумение, което оставя на сърбите повечето земи, които Сиргиан успява да превземе приживе.

Литература[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Syrgiannes Palaiologos“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.