Теодосий Синаитски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Теодосий Синаитски
български възрожденски просветен деец
Теодосий Синаитски 

Бюст-паметник на Теодосий Синаитски в Стар Дойран
Роден: ?
Дойран, Османска империя
Починал: март 1843
Дойран, Османска империя

Теодосий Синаитски е български книжовник и печатар, открил първата българска печатница в Солун през 1838 година.

Биография[редактиране | edit source]

Теодосий Синаитски е роден със светското име Теохар Гогов във втората половина на XVIII век в големия български град Дойран, тогава в Османската империя. Учи в гръцко училище в Цариград, след което се връща в родния си град и е ръкоположен за свещеник. След смъртта на съпругата си става монах в Синайския манастир между 1821 - 1831 година, където през 1828 година е ръкоположен за архимандрит. През 1831 година е свещеник в Солунската църква „Свети Мина“, след което като таксидиот на Синайския манастир обикаля българските земи и събира помощи за манастира. При пътуванията си се запознава с видните възрожданци Кирил Пейчинович и Йордан Хаджиконстантинов Джинот. Бори се за утвърждаването на българския език[1].

През 1838 година Теодосий Санаитски с помощта на митрополит Мелетий Солунски[2] отваря българска печатница в Солун[3], използва ръчната печатарска преса от печатницата на Даскал Камче във Ваташа, а буквите са изработени от руски емигрант букволеяр. В печатницата са отпечатани „Началное учение с молитви утренния славяноболгарский и греческия“ в 1838 и „Служение еврейско и все злотворение нихно“ - антисемитски памфлет, написан от монаха Неофит и преведен

во простий и краткий язик болгарский

от Натанаил Зографски. На следващата 1839 година Теодосий Синаитски печата „Краткое описание двадесят монастирей обретающяся во Святой Гору Атонской...“.

В същата 1839 година печатницата на хаджи Теодосий изгаря и е възстановена с паричната помощ на Кирил Пейчинович и на следващата 1840 година в нея е отпечатана книгата му „Книга глаголемая утешение грешним“. В предговора към „Утешение грешним“ Теодосий Синаитски казва, че тя е написана от Пейчинович на

прости язик болгарский Долния Миссии, Скопский и Тетовский да я чатат и простию народ да ублажает на таков православний учител

и прави възхвала на българския език като го сравнява с ключ от желязо и челик, който сигурно отваря народното сърце, за да възприеме тя светлината на истината.

В 1841 година Теодосий Синаитски печата „Книга за научение трих язиков славяноболгарский и греческия и карамалитской“. Книгата представлява триезичен речник - български, гръцки и караманлийски, тоест турски и е предназначена не за религиозни, а за търговски нужди. Нов пожар в края на 1842 или началото на 1843 година окончателно унищожава печатницата. Остатъците от нея според Арсени Костенцев са пренесени във Ваташа.[4]

След унищожаването на печатницата Теодосий се връща в родния си Дойран и става воденичар във воденицата на синовете си, където умира затиснат от срутен покрив.

След девет години в 1852 година Киряк и Константин Държилови отново отварят българска печатница в Солун.

Източници[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.646.
  2. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 57.
  3. Кирил Хаджидинев: Дойран. Разцветът и гибелта на един град. С., 1960, с. 12-13.
  4. Костенцев, Арсени. Спомени. Издателство на Отечествения фронт, София, 1984.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.