Тотлебен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тотлебен
България
Red pog.png
Тотлебен
Област Плевен
Red pog.png
Тотлебен
Общи данни
Население 552 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 32,628 km²
Надм. височина 50-99 m
Пощ. код 5899
Тел. код 06510
МПС код ЕН (Пл)
ЕКАТТЕ 72881
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Пордим
Илиян Александров
(БСП)
Кметство
   - кмет
Тотлебен
Емил Гашев
(СДС, ДСБ)

За руския генерал вижте Едуард Тотлебен.


То̀тлебен е село в Северна България. То се намира в община Пордим, Област Плевен.

География[редактиране | edit source]

Намира се на 25 км североизточно от град Плевен, непосредствено до главен път Е83 София-Плевен-Русе. Селото е разположено на малка рекичка, която води началото си от землището на гр. Славяново. Богат на извори е неговият район. Има югоизточно изложение — важна предпоставка за живот, тъй като за този край са характерни силните западни ветрове. Село Тотлебен и неговите земи са разположени в басейна на р. Осъм. Теренът е равнинен, с плодородни черноземни почви.

История[редактиране | edit source]

Селото е кръстено на знаменития руски военен инженер генерал Едуард Тотлебен.До 1944 година селото е под името Български караагач ( черен бряст). Основно населението е било съставено от българи и една ромска фамилия.

Благоприятните условия на живот са привлекли вниманието на хората от древни времена, за което свидетелстват намерените останки от жилища,съдове, монети и други предмети и строителни материали. Предполага се, че те са останали от селища, вероятно от времето на траките и от римско време в района на селото. На километър от селото са открити останки от друго селище, където са намерени постройки, остатък от сгради и печки, както и тръби и остатъци от канализация.Това селище вероятно е било от времето на Втората българска държава. Направените открития говорят, че това селище е било с доста напреднала култура. Към края на 17 в. селото ни достига около 500 къщи. За това може да се съди по това, че по всички места, където сега има постройки, са намерени останки от жилища от онова време. По преданията можем да считаме, че то било едно от най-големите села в този район. Населението живеело в землянки, покрити със слама, дворовете били заградени с дълбоки ровове. Към края на 17 в, след войните, които води Турция със своите съседи, се появява чума. Чумната епидемия бързо се разпространява и става причина голяма част от населението да напусне селото, търсейки спасение от страшната болест. Чумната епидемия взела толкова широки размери, че в началото на епидемията измрелите семейства ги изгаряли заедно със землянките,а след това само дърветата, които държали вратите и те били затрупвани под развалините на къщите. След това вече никой не се грижи за погребването на измрелите. Селото се обезлюдява напълно. Цели 12 години в селото няма нито един жител. След 12 години населението започва отново да се завръща по родните места. В началото на 18 век нашето село достига 15-17 къщи. Тогавашните семейства са се състояли от 50-60 души. Селото е нападано неколкократно от кърджалийски орди, но бива спасявано чрез откуп. С ликвидирането на кърджалийството населението отново се завръща по старите места. Прииждат нови заселници, които увеличават броя на жителите. Първият занаятчия, който израства в селото, е прадядо на днешните Бояджиеви — дядо Иванчо, който учи занаят в гр. Ловеч, разнася боядисани прежди по всички села от нашия край, като стига чак до гр. Никопол.

Има сведения, че Васил Левски неколкократно е посещавал селото, като е отсядал в дома на Иванчо Бояджията. През 1870 г. Васил Левски създава революционен комитет в селото. Интересен факт е, че тук Александър Стамболийски прави сватбата на дъщеря си по времето когато той е Министър председател на България.Зетя на Стамболийски е от известен род от Тотлебен.Сватбата се прави на центъра на селото и за нея се прекарва електричество с което е осветен центъра. Един от кметовете на селото преди 1944 г. е Христо Тонев, същия е дарил на селото двора в който е изградено първото килийно училище, а по късно там е построено новото училище, което съществуава и досега.В знак на признателност селото погребва Христо Тонев в двора на училището. Изградил и дарил на селото "долната чешма", която и до сега работи .

Сватбата на Стамболийски

Три дни ядат, пият и се веселят депутатите от XIX народно събрание. Цял бик поглъщат най-мъдрите глави на нацията.

Море от вино и ракия пресушават първите люде на майка България. Илюминации озаряват нощните им наздравици. Гайди и кавали им свирят на ухо, земята трепери от хор и ръченици. Войска ги пази от злонамерени елементи.

Това се случва през 1921 г. на сватба, вдигната от Александър Стамболийски и неговия оранжев другар Григор Бояджиев.

Двамата се сватосват

в Централния затвор

по време на Първата световна война.

Стамболийски лежи за обида на монарха, Бояджиев е в тъмницата заради мащабна далавера със зърнени храни. Единият има дъщеря Надежда, другият - син Иван. Хубаво ще е младите да се вземат, стискат си ръцете побратимите.

След войната Александър Стамболийски става министър-председател, а Григор Бояджиев - депутат. Подписването на мирния договор вкарва политика от Славовица в бляскавите покои на Луи XIV. През 1919 г. той има делова среща с проф. Гастон Боне-Мори. Рандевуто е пред някогашния кабинет на монарха във Версай.

"Monsieur Stamboliscy!", възкликва Боне-Мори. "Oui, monsieur le professeur!", проговаря на френски селският водач.

Стамболийски винаги е декларирал, че не е по труфилата, но

разкошът

на Краля Слънце

го поразява

със страшна сила

Проф. Джон Бел, неговият най-сериозен биограф, пише: "Повечето от дадените преценки за начина на живот на Стамболийски, направени от лица, които са го познавали, между които и такива, които не са били негови последователи, показват, че той не обичал много разкоша и че е водил спартански живот в годините преди БЗНС да поеме властта."

Много важна е думата "преди", защото, след като поема властта, Александър Стамболийски е заразен от синдрома на Ивайло.

През XIII век Бърдоквата влиза в палатите на Търновград и плебейската му кръв посинява. Слага короната, обгражда се с ласкатели, не взема за невеста селска девойка, а бивша царска съпруга.

Същата химическа реакция става с кръвната група на Александър Стамболийски. Като сяда в премиерското кресло, Стамболийски обявява, че ще властва 40 години.

Това е повече от мандатите на Франсиско Франко, Саддам Хюсеин и Тодор Живков. Преобразеният земеделец почва да се мръщи на народната кухня - вика готвач от странство.

Вози се в брониран автомобил. Поръчва си мраморен бюст и отива да позира чак в Рим. 

По примера на

уважаващите

себе си монарси

държи метреса 

Тя се казва Пенка, но Стамболийски се гнуси от простоватото име и поетично я нарича Татяна.

За Татяна той не е чедо на пазарджишкия край, а особа със знатен произход. "Мой многообичан и незабравим граф - изповядва се тя, - нежно аз дишам аромата на парижкия парфюм "Помпей", чийто аромат нежно гали душата, буди пориви - очите замират, устните горят..."

Ярко свидетелство за аристократизма на Александър Стамболийски е сватбата през 1921 г. След сватбите на Иван Асен II в българската история няма по-бляскаво тържество.

За мащаба

на събитието

съдим по

царската зестра,

която премиерът брои на свата Бояджиев. Сумата е изплатена на вноски, прилежно записани в едно тефтерче. От 22 юни 1920 до 19 май 1921 г. Бояджиев получава сумата 1 409 000 лева.

Уговорката е да се закръгли на 1 500 000 с още една вноска, която Стамболийски ритуално ще връчи по време на венчалния обред. Той е насрочен за 17 юли в плевенското село Български Карагач (сега с. Тотлебен). Оттук е родом женихът Иван, тук ще се вдигне тържество в стил Луи XIV.

Дълг на нацията е да се съсредоточи върху феноменалното събитие. Но понеже очите на българина винаги са вторачени в парламента, Стамболийски решава да елиминира този дразнител. Заръчва деликатната мисия на търговския министър Райко Даскалов.

На 10 юли 1921 г. дневният ред на Народното събрание е натоварен. Депутатите гласуват закони, решения, предложения. В края на заседанието

думата взема

Райко Даскалов

и я подхваща отдалеч:

"Господа народни представители! Предстоеше ни да разглеждаме още някои спешни законопроекти, но времето е твърде напреднало; намираме се в най-работния сезон на годината - отбелязва той, все едно, че депутатите орат, сеят и жънат, - а същевременно не по наша вина някои от тия спешни законопроекти не могат да бъдат внесени и разгледани в камарата, един от тия законопроекти е и законопроектът за сключване 100-милионен външен заем."

"Известно ви е - продължава Райко, - че по силата на мирния договор българското правителство трябва да получи съгласието на главните сили победителки по този заем. Такова съгласие досега не е получено и затова законопроектът не беше сложен на разглеждане. По тия причини господин министърът на финансите ще замине в странство, за да уреди тоя въпрос, и по всяка вероятност след известно време, след две седмици или повече, ще можем да го сложим на разглеждане в камарата."

"Ето защо - удря по същество Даскалов - правя предложение да се съгласите

да отложим

заседанията

на

камарата

най-късно за 1 септемврий със същия дневен ред тук, като махнем тия точки, които гласувахме. По всяка вероятност камарата ще може да бъде свикана и по-рано от 1 септемврий, щом се получи нужното съгласие по законопроекта, за който имах чест да ви говоря."

"Какво ще стане с Консорциума?", пита народнякът Теодор Теодоров. 

Райко

Даскалов

си прави

оглушки

и повтаря: "Моля да се съгласят господа народните представители да преустановим заседанията до 1 септемврий."

Теодоров продължава да се опъва: "Взехме да вървим с главата надолу, господин министре."

"Моля, господин Теодоров - срязва го председателстващият Христо Манолов. - Които приемат тъй направеното предложение от господин министъра на търговията и труда, следното заседание на камарата да се състои най-късно на 1 септемврий със същия дневен ред, като за първа точка се постави второ четене на законопроекта за престъпните деяния против вътрешния ред, личната или имотна безопасност в чужди държави, моля да си вдигнат ръката.

Гора от десници щръква във въздуха.

"Мнозинство,

събранието приема",

обявява Манолов. "Ако стане нужда, може да се свика и по-рано", обажда се демократът Никола Пъдарев.

"Да се каже точно на 1 септемврий, а ако стане нужда, правителството ще ни свика и по-рано - тъй му е редът", уточнява радикалдемократът Стоян Костурков. "Ако стане нужда, камарата ще се свика и по-рано", успокоява работохолиците Райко Даскалов.

Председателстващият извисява глас: "Моля, ще вотирам. Които приемат предложението в тая му форма, че следующото заседание трябва да стане точно на 1 септемврий... - "А може и по-рано", става вече банален Райко - ...моля да си вдигнат ръката. Мнозинство, събранието приема."

Освободени от държавни обязаности, депутатите си вземат шапките и хукват да купуват подаръци за сватбата. 

В същото време в Карагач кипи трескава дейност. Вдигнат е палатков лагер за няколко хиляди гости. Проверен е градусът на ракията, прецедено е виното.

Заклан е

селският бик,

най-внушителният

в околията

Заедно с него под ножа падат шопари и прасенца сукалчета. В жертва са принесени кокошки, патки, гъски и пуйки. Балканска пъстърва, дунавски шаран и черноморски паламуд са даровете от водните басейни.

Специално внимание е отделено на медийното отразяване на събитието. Открита е телеграфопощенска станция, наредено е да присъства директорът на печата, поканени са журналисти, фотографи и кинодокументалисти.

Има обаче и черногледци като опозиционера Петър Пешев. В неговия спомен за историческия епизод диша неприкрита завист:

"За да стане сватбата по-бляскава, по-салтанатлия, по-шумна, тъй да се каже - царска, диктаторът прати там военни команди, държавни камиони и автомобили, които возеха там сватбарите, гостите и държавни материали за бенгалски огньове, илюминации, забавления и пр.

За същата цел

в селото бяха

изпратени три 

военни музики,

в това число и лейбгвардейската, да свирят на хората и да веселят сватбарите. 

Музикантите бяха принудени да се накичат с партийни оранжеви ленти. Би помислил човек, че се жени Людовик XIV, или някой султански принц, а не един селянин от Карагач - толкоз големи бяха салтанатите!"

В съдбовното навечерие столичният вестник "Пряпорец" информира: "Довечера заминават за Карагач министрите, множество народни представители и гости. Едно официозно съобщение казва, че сватбата изглеждала да стане много великолепна по броя на гостите и че щяло да се събере много отбран свят от всички краища на Царството."

4000 маса народ на венчалния обред

Според плевенския вестник "Северно ехо" на венчалния обред се стича "4000 маса народ".

"Венчавката се извърши в 11 до 12 ч. преди обед в двора на г. Бояджиев - хроникира газетата. - През време на обряда пя певческият хор на софийската църква "Св. Неделя", след обед свириха гайди, кавали и бившата военна музика на Втора Дунавска дружина в Русе. Булката получи много подаръци. Два кинематографически апарата направиха снимки на церемонията. Пиршеството продължи до късна вечер..."

Александър Стамболийски е автор на кулинарна теория, според която обемът на храната е правопропорционален на човешкото здраве. Земеделският лидер винаги се тъпчел до пръсване.

Дори в затвора, въпреки оскъдицата намирал начин да издевателства над стомаха си.

"Не веднъж се случваше да яде през сила, като вярваше, че колкото повече човек ще изяде, толкова по-здрав ще е", разказва съкилийникът му Антон Прудкин. "Ох, наядох се... и още бих ял, но място няма... Жалко, че нямам още един стомах...", предава воплите му той.

На тридневната гощавка премиерът отпуска колана и дава пример на сътрапезниците. Пехливани се борят пред софрата, за да са по-леки хапките му. Мечкари разиграват питомците си в паузите между мезетата.

Всеки тост на първия държавник е ознаменуван с армейски залп във въздуха. Сватбари твърдят, че Стамболийски хвърлял костите на кучетата досущ като цар Ивайло.

След тупурдията редакцията на "Земеделско знаме" първа отгонва махмурлука и бърза да засвидетелства чувствата си:

"Особено приятно ни е да съобщим, че дъщерята на нашия пръв другар м-р председателя г. Ал. Стамболийски - г-ца Надежда, се венча на 17 юли с г-н Иван Гр. Бояджиев, син на народния представител Григор Бояджиев. Венчалният обред се извърши в селото на момъка - Български Карагач, Плевенско. Пожелаваме на младоженците щастлив семеен живот, а на сватовете - честити старини."

Не е така с другите участници в пиршеството. Оказва се, че депутатите са се изсилили с обещанието да подновят работата преди 1 септември.

Първото следсватбарско заседание е свикано на 25 август 1921 г. При преброяването става ясно, че отсъстват 86 народни представители с лошо пиянство, които още не са изтрезнели.

Кворум обаче има и парламентът продължава своята народополезна дейност.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Образование и Култура[редактиране | edit source]

През 1903 г. 19 жители на селото основават читалище „Пробуда” (основатели Иван Д. Танчев — председател, Григор Ив. Бояджиев — подпредседател, Върби Георгиев — деловодител). През 1932 г. Министърът на народното просвещение Константин Муравиев посещава село Тотлебен. През 1940 г. гостуват поетесите Калина Малина и Елисавета Багряна, които четат свои стихове в салона на старото читалище, намирало се на мястото на Дома за деца и юноши към ОУ "Кирил и Методий". Новата сграда на читалището се изгражда и открива през 1958 г.(Председател Младен Антонов, кмет К. Блажев). Предпремиерата на първата поставена у нас от Плевенския драматичен театър пиеса на Николай Хайтов се играе в новата сграда на читалище "Пробуда" през 1962 г., на която присъства и самият автор. През 60-70-те години на миналия век в читалището гостуват многократно със свои постановки Плевенския драматичен театър, илюзионистът Факира Мити и много самодейни театрални, певчески и други състави. Към читалището е създадена и функционира богата библиотека.

Основно училище "Св.Св. Кирил и Методий". През 1959 година към училището е основан първият в Плевенски окръг Дом за деца и юноши, в който се настаняват деца от социално слаби семейства. През 1961 г. министърът на народната просвета Начо Папазов посещава Дома за деца и юноши в с. Тотлебен. През 1987 г. Министърът на народната просвета проф. Илчо Димитров посещава с. Тотлебен. През 2010 г. Председателят на Народното събрание Цецка Цачева заедно с министъра на образованието, науката и младежта проф. Сергей Игнатов, министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, областния управител на Плевенска област и други посещават с. Тотлебен и Дома за деца, лишени от родителски грижи "Младен Антонов".


В село Тотлебен от 1962 до 2002 година се намира единственото в цяла България Логопедично училище за деца с нарушен говор. В Логопедичното училище в с. Тотлебен работеха педагози и логопеди с богата ерудиция и професионален опит. В този период на училището сътрудничат много специалисти от различни университети и институти в страната и в чужбина. Училището се превърна в Школа, дала на страната ни едни от най-добрите специалисти по логопедия. От 2004 г. за възстановяване на училището работи фондацията "Младен и Мария Антонови"[1]].

Социални дейности[редактиране | edit source]

През 1960 г. в с. Тотлебен е основан първият в Плевенски окръг интернат за деца от социално слаби и многодетни семейства — Дом за деца и юноши към местното Основно училище "Кирил и Методий".

Такъв интернат има още и към Логопедичното училище в с. Тотлебен, база на който са освен двата пансиона към него още и сградата на местния общински съвет. През 80-те години на миналия век около 500 деца с речеви проблеми от цялата страна и от социално слаби и многодетни семейства от окръга се настаняваха в трите пансиона и обучаваха в двете училища в селото.

В момента наследник на интерната към Логопедичното училище е Домът за деца, лишени от родителски грижи (ДДЛРГ)"Младен Антонов" за деца от 3 до 18 години. Обновеният Дом за деца, лишени от родителски грижи „Младен Антонов” в с. Тотлебен, беше открит на 10.12.2012 г. Домът е обновен в рамките на проект, финансиран от Оперативна програма „Развитие на селските райони 2007 – 2013” към ДФ „Земеделие”, мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони”. Договорът за реализирането му между Община Пордим и ДФ „Земеделие” беше сключен на 11 май 2010 г.

http://bg.time.mk/read/b056f3bf9c/81844b4d5d/index.html

Кооперативно движение[редактиране | edit source]

През 1939 г. в с. Тотлебен се поставя начало на кооперативното движение като се основава първата в България земеделска кооперация - Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) "Възход".Тогава е извършена комасация на земеделските земи на кооператорите, което спомага да се интезифицира обработката на земята. Пръв председател на тази земеделска кооперация е агрономът Панталей Константинов Ангелов (25.06.1903 г. в с. Тотлебен — починал след 1983 г.).

През месец септември 2009 година в с. Тотлебен бе отбелязана 70-годишнината от основаването на първата в страната земеделска кооперация.

Религия[редактиране | edit source]

Православната църква "Св. Георги" е построена през 1934-1935 г.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Паметници[редактиране | edit source]

  • Бюст-паметник на генерал-инженер Е.И.Тотлебен (1960)
  • Паметник- костница, в която са препогребани починалите руски войници в разположените в с. Тотлебен два военни лазарета по време на Руско-турската освободителна война 1878-1879 г.
  • Паметник на руско-българската дружба (1979), изобразяващ руски войник и българско момиченце

Чествания[редактиране | edit source]

  • Особено почитан празник е 6 май — Гергьовден, както и следващия след него 7 май, когато е традиционният сбор на селото.
  • Ежегодно честване годишнината от рождението на генерал Тотлебен (8 май 1818 — 18 юни 1884) - патрон на селото. Честването се провежда през всяка първа събота на месец май
  • 3 май 2008 г.- честване 190 години от рождението на генерал Тотлебен, организирано от кмета на селото Иван П. Иванов, съпроводено с богата фолклорна програма — празник "Весел Гергьовден"
  • 2 май 2009 г. - честване 191-та годишнина от рождението на генерал Тотлебен, организирано от кмета на селото Иван П. Иванов, съпроводено с богата фолклорна програма ("Весел Гергьовден" 2009) и възстановка на исторически сцени от руско-турската война с участието на генерал Тотлебен — пленяването на Осман паша.
  • 1 май 2010 г. — честване на 192-та годишнина от рождението на генерал Тотлебен, организирано от кмета на селото Емил Гашев и съпроводено от богата фолклорна програма, концерт на духова музика, старинни градски песни и романси, а също и рок-концерт на група Ватикана.
  • 7 май 2011 г. - празнуване на 193 годишнина от рождението на генерал Тотлебен, организирано от кмета на селото Емил Гашев и съпроводено от богата фолклорна програма, рок-концерт на група Ватикана, Васко Кръпката и други

Родени в Тотлебен[редактиране | edit source]

Ценко (Цанко) Бояджиев (Цветан Григоров Бояджиев) (05.08.1902 - 16.09.1972 г.) - народен художник от с. Тотлебен, Плевенско. Учил е в Художествена академия в Париж (1923-1925). Завършил е висше образование в Загреб, Хърватска (1928-1933). Създава много фигурални композиции, портрети и натюрморти. Творби: "Почивка", "Сенокос", "Априлци", "Левски основава революционен комитет" и др. Художник — постановчик на филмите "Следите остават", "Сиромашка радост", "Стубленските липи" и др.

Младен Вълчев Бенев -лекар, (1924 -1996) в с. Тотлебен,специалист по вътрешни болести и кардиология.Завършил висшето си образование в Медицинска академия в гр. София . След дипломирането си работи в Плевен в Центъра за бърза помощ, Работническа поликлиника и до края на практиката си в Университетска болница Плевен като завеждащ ||-ро вътрешно отделение с филиал в гр.Славяново.

Юрий Асенов Ангелов — актьор, роден на 13 ноември 1949 г. в с. Тотлебен, Плевенско. Ученик е на Апостол Карамитев, завършил е единствения негов 4-годишен клас във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”[2]. След дипломирането си играе за малко в сливенския театър, а после 23 г. е част от трупата на Народния театър „Иван Вазов”[3]. Напуска доброволно в началото на прехода и избира да живее в Бургас, където повече от 10 г. е на сцената на ДТ „Адриана Будевска”. Има над 20 роли в киното. Снимал се е в „Завръщане от Рим”, „И дойде денят”, „Сладко и горчиво” и др.


Други[редактиране | edit source]

  • Клуб по конен спорт "Генерал Тотлебен"(1998), основан от Красимир Младенов Антонов . Провеждани са конни състезания в селото през няколко поредни години 1998,1999,2000.

Фотогалерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

1.М. А. Кунчев, Доклад за историческото, революционно и икономическо развитие на с. Тотлебен, окръг Плевенски (ръкопис), 1958

2. К. Борисов, Достойни тотлебенци, София, 2010