Тютюн (роман)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за романа на Димитър Димов. За филма от 1961 година вижте Тютюн (филм).

Тютюн
Оригинален език български
Автор Димитър Димов
Първо издание първо издание 1951 г.
България
Издателство „Народна култура“
Жанр роман

бележки
  • филмова адаптация

„Тютюн“ е най-известният роман на Димитър Димов и един от най-четените романи в българската литература.

История на публикуването[редактиране | edit source]

През 1946 е отпечатан първият откъс от романа „Тютюн“ („Литературен фронт“, № 2, 28.09.1946), озаглавен „Тютюнев склад“. 2 години по-късно излиза нов откъс — „Двубой“ („Литературен фронт“, №20, 31.01.1948), след още 1 г. — „Тютюн“ (глава от роман) в сп. „Септември“ (1949, № 7). През 1951 романът е завършен окончателно, предаден в издателство „Народна култура“ и в края на 1951 стига до читателите и до своите „злополучни критици“.

„Тютюн“ се оказва не само един от най-четените романи в българската литература, но и спъни-камъкът на българската марксическа критика. Популярността му напуска романовото пространство и обсебва всичко за и около творбата. Започнал с тридневното „обсъждане“ на „Тютюн“ (8, 11 и 13.02.1952) в СБП, спорът се пренася в периодичния печат („Лит. фронт“, № 10. б.03.1952, и № 11, 13.03.1952) и кулминира в редакционната статия на в. „Работническо дело“ — „За романа 'Тютюн' и неговите злополучни критици“ (16.03.1952) — спор не толкова за достойнствата на романа, колкото за границите и възможностите на догматичното литературоведско мислене.

Единодушно изказаното мнение, че „Тютюн“ се нуждае от „преработване“, настойчивите подканвания, дългите обсъждания и оказаният натиск карат Димитър Димов, макар и с неохота, да се съгласи да промени романа си, като разшири описанието на работническия свят и въведе нови герои; това увеличава обема на книгата с нови 250 страници. Работата по II редакция протича съвместно с ангажирания от изд. „Народна култура“ литературен критик Яко Молхов — редактор и помощник на Димов през 1953 г., а през 1954 г. „Тютюн“ се появява в новия си вид. През 1955 г. излиза III издание на романа, в което Д. Димов извършва допълнителни поправки върху текста, но и в двата случая литературната критика предпочита да се дистанцира от категорични преценки. В крайна сметка „Тютюн“ заживява в новия си вариант и едва през 1992 г. се появява отново в първоначалния си образ.

В различните си редакции „Тютюн“ е роман и за ужасната самотност на личността в капиталистическото общество, за огромния натиск на живота върху нравствените принципи в света на капитала, и за историческата обреченост на олигархиите в България, за социалнопсихологическите причини за тяхната гибел; роман и за потиснатите от монопола на тези олигархии, за техните икономически и политически борби, и за сложния психологичен лабиринт на човешките взаимоотношения както в зловещия свят на „Никотиана“, така и извън него.

Екранизация[редактиране | edit source]

Романът е екранизиран през 1961 г. (режисьор Никола Корабов).

Преводи на чужди езици[редактиране | edit source]

До 1962 г. целият роман е преведен на 10 езика (китайски, латвийски, немски, полски, румънски, руски, словашки, украински, унгарски и чешки), а части от него са преведени на английски, арабски, есперанто, испански, италиански и френски.[1]

Литература[редактиране | edit source]

Книги[редактиране | edit source]

  • Георгиев, Л. Димитър Димов. Монография. София, 1981.
  • Иванова, Е. Страници из жизнения и творческия път на Димитър Димов. София, 1981.
  • Георгиев, Л. Димитър Димов. Живот и творчество. София, 1985.
  • Куюмджиев, К. Димитър Димов. Монография. София, 1987.
  • Другият Тютюн. Документи и спомени. Съставители Пламен Дойнов и Анна Свиткова. Издават Несарт и „Монд дипломатик“. С., 2010.[2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Трайков, Веселин Николов: Българска художествена литература на чужди езици: библиографски указател, 1823-1962. София: Наука и изкуство, 1964.
  2. Милена Кирова, „Случаят Тютюн отново“, рец. във в. „Култура“, бр. 27 (2645), 15 юли 2011.

Външни препратки[редактиране | edit source]