Шарл-Йозеф де Лин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шарл-Йозеф де Лин
Charles-Joseph de Ligne
княз, фелдмаршал, дипломат, писател
Роден
Починал
ПогребанВиена, Австрия
РелигияКатолическа църква
Герб
Семейство
РодДом Лин
БащаКлод Ламорал II де Лин
Шарл-Йозеф де Лин в Общомедия
Шарл-Йозеф де Лин
Шарл-Йозеф де Лин
Шарл-Йозеф де Лин

Шарл-Йозеф Ламорал Франсоас Алексис де Лин (на френски: Charles-Joseph Lamoral Francois Alexis de Ligne; * 23 май 1735 в Брюксел; † 13 декември 1814 във Виена) е 7. княз на Лин (1766 – 1814), фелдмаршал, дипломат на служба при Хабсбургите, и писател от Австрийска Нидерландия (Белгия), посланик в Русия, кореспондира си с Волтер и Русо.

Той е син на императорския и кралски фелдмаршал и държавен съветник Клод Ламорал II де Лин (1685 – 1766) и съпругата му принцеса Елизабет Александрина фон Залм (1704 – 1739), дъщеря на 5. княз Лудвиг Ото фон Залм (1674 – 1738) и принцеса Албертина Йохана фон Насау-Хадамар (1679 – 1716). Майка му умира, когато той е на четири години.

На 16 години той пътува до Виена и Мария Терезия го прави камер-хер. Той следва класическа филология, история и военни науки. През 1752 г. той влиза в регимента на баща си Ligne Infanterie и през 1755 г. се жени за княгиня Франциска фон Лихтенщайн (1739 – 1821). През Седемгодишната война той се издига на полковник, и през Войната за баварското наследство (1778 – 1779) на фелдмаршал-лейтенант. За опита му през войните той пише книги. През 1772 г. той става рицар на австрийския Орден на Златното руно. Той е от 1770 г. доверено лице на император Йозеф II. През 1780 г. императорът го изпраща в Русия. През 1787 г. той участва в патуването на императрица Екатерина II в Крим у след това участва в Руско-турската война (1787 – 1792). Фамилията му се мести 1787 г. във Виена.

През 1808 г. той става кайзерски кралски фелдмаршал. Той е член на брюкселската масонска ложа.[1] Той умира по времето на Виенския конгрес 1814 г. и е погребан в „гробището Каленберг“ във Виена.

На внук му Ойген дьо Линь (Еуген де Лин) (1804 – 1880) е предложена през 1830 г. кралската корона, но той я отказва.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Шарл Йозеф Ламорал фон Лин се жени на 6 август 1755 г. във Фелдсберг за Франциска Ксаверия Мария фон Лихтенщайн (* 27 ноември 1739, Виена; † 17 май 1821, Виена), дъщеря на княз Емануел фон Лихтенщайн (1700 – 1771) и графиня Мария Анна Антония фон Дитрихщайн-Вайхселщет (1706 – 1777).[2] Те имат седем деца:[3]

  • Шарл Антоан Йозеф Емануел (* 25 септември 1759, Брюксел; † 14 септември 1792, в битка), женен на 29 юли 1779 г. за принцеса Хелена Масалска (* 9 февруари 1763; † 10 октомври 1814)
  • Франсоа Леополд (* 3 ноември 1764; † 6 януари 1771)
  • Луис Еугене Марие Ламорал (* 7 май 1766, Брюксел; † 10 май 1813, Брюксел, женен на 27 април 1803 г. в Брюксел за графиня Луиза ван дер Ноот де Дурас (* 15 септември 1785, Брюксел; † 4 март 1863, Париж)
  • Адалберт Ксавиер (* 26 август 1767; † 23 май 1771)
  • Мари Кристина Леополдина (* 25 май 1757, Брюксел; † 13 септември 1830, Теплиц), омъжена на 31 януари 1775 г. в Брюксел за княз Йохан Непомук фон Клари и Алдринген (* 17 декември 1753, Виена; † 3 януари 1826, Виена)
  • Еуфемия Кристина Филипина (* 18 юли 1773, Брюксел; † 30 март 1834, Виена), омъжена на 11 септември 1798 г. за граф Йохан Баптист Палфи аб Ердьод (* 6 април 1775; † 15 март 1811)
  • Флоре Аделайда Каролина (* 8 ноември 1775, Брюксел; † 9 декември 1851, Виена), омъжена 1812 г. за фрайхер Рабан фон Шпигел и Пикелсхайм (* 6 ноември 1772, Байройт; † 9 януари 1836)
Мария Вилхелмина фон Найперг/фон Ауершперг

Шарл Йозеф Ламорал фон Лин има афера с графиня Мария Вилхелмина Йозефа фон Найперг (* 30 април 1738; † 21 октомври 1775, Виена), съпруга (от 1755) на княз Йохан Адам фон Ауершперг (1721 – 1795), дъщеря на граф Вилхелм Райнхард фон Найперг (1684 – 1774) и графиня Мария Франциска Терезия Кевенхюлер (1702 – 1760). Тя има (вероятно) афера и с император Франц I Стефан (1708 – 1765).[4]

Шарл Йозеф Ламорал фон Лин има с Аделаида Фльори една дъщеря:

  • Кристина (* 4 януари 1788; † 19 май 1867), омъжена на 6 октомври 1811 г. за граф Мориц О'Донел фон Тирконел (* 18 март 1780; † 1 декември 1843)

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Mélanges militaires, littéraires et sentimentaires, 34 Bde., Paris 1795 – 1811.
  • Vie du prince Eugène de Savoie, Paris 1809.
  • W. G. Becker: Der Garten zu Beloeil nebst einer kritischen Übersicht der meisten Gärten Europens. Dresden 1799.
  • Günther Elbin: Literat und Feldmarschall. Briefe und Erinnerungen des Fürsten Charles Joseph de Ligne. Stuttgart 1979.
  • Jeroom Vercruysse, Bruno Colson: Mon Journal de la guerre de Sept Ans. Honoré Champion, Paris 2008 (L'Âge des Lumières 44), ISBN 978-2-7453-1711-7.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantin von Wurzbach: De Ligne, Karl Franz Joseph Fürst. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 3. Theil. Verlag der typogr.-literar.-artist. Anstalt (L. C. Zamarski, C. Dittmarsch & Comp.), Wien 1858, S. 213 – 219
  • Andreas Thürheim: Feldmarschall Carl Joseph Fürst de Ligne, die „letzte Blume der Wallonen“. Eine Lebensskizze. Braunmüller, Wien 1877.
  • Sch.: Ligne, Karl Joseph Fürst de. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 18, Duncker & Humblot, Leipzig 1883, S. 642 – 644.
  • Annales Prince de Ligne. Bruxelles/Paris 1920 – 1938; Forts.: Nouvelles Annales Prince de Ligne. Bruxelles 1986 ff.
  • Ernst Benedikt: Karl Josef Fürst von Ligne. Ein Genie des Lebens. Gerold, Wien 1936.
  • Helene Walbröhl: Der Fürst von Ligne. Leben und Werk (Diss. phil. Köln). Droz, Genf 1965.
  • Johannes Kunisch: Ligne, Karl Joseph Fürst de. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 548 f.
  • Philip Mansel: Der Prinz Europas. Prince Charles-Joseph de Ligne 1735 – 1814. Klett-Cotta, Stuttgart 2006, ISBN 3-608-93753-6.
  • Christian Hlavac: Prince de Ligne: Der Gartenbesessene und Kosmopolit in Wien. In: Zeitschrift Die Gartenkunst, 1/2008, S. 151 – 164.
  • The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. vol I 295
  • Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 56:92.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Eugen Lennhoff: Internationales Freimaurer Lexikon. 5. Aufl., Herbig, München 2006, ISBN 978-3-7766-2478-6, S. 517.
  2. ↑ Liechtenstein 3, genealogy.euweb.cz
  3. ↑ Ligne 3, genealogy.euweb.cz
  4. ↑ Charles de Ligne 7.Prince de Ligne, genealogics.org, Genealogics – Leo van de Pas

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Шарл-Йозеф де Лин.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шарл-Йозеф_де_Лин&oldid=11633763“.