Silent Hill 1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Silent Hill 1
Информация
Производител Konami, Team Silent
Издател Konami
Разпространител Konami
Издадена на 31 януари 1999 г. САЩ
Жанр сървайвал хорър
Режим на игра самостоятелна игра
Платформа PS1
Рейтинг ESRB: Mature (M)
Носител CD, (1)
Игрови контролер джойстик
Други части Silent Hill 2,
Silent Hill 3,
Silent Hill 4: The Room

Silent Hill 1 е първата видеоигра от известната поредица Silent Hill, дело на японската компания "Конами". Разработена е единствено за PS1. Може да бъде играна и на персонален компютър с помощта на емулатор. Играта излиза на пазара в САЩ на 31 януари 1999 г. Същата година е издадена в Япония (4 март) и Европа (1 август). Оригиналното и название е "Silent Hill". Добавянето на цифрата 1 се налага след появата на продълженията. Жанрът е сървайвал хорър с елементи на куест и екшън. Необичайният сюжет, атмосферните и светлинни ефекти, въображението на художниците при създаването на града и обитателите му, носят успех на "Silent Hill 1" и поставят началото на цяла поредица. Играта не се препоръчва за лица под 17 години.

Сюжет[редактиране | edit source]

Късно през нощта писателят Хари Мейсън пътува в неизвестна посока с дъщеря си Шерил. По пътя джипът му е задминат от полицейски патрул. Малко по-късно Хари и Шерил виждат мотоциклета разбит а от полицая няма и следа. Скоро на шосето се изпречва детски силует. За да избегне удара, Хари отклонява автомобила си встрани и претърпява катастрофа. Когато идва в съзнание открива, че се намира в разбитата си кола, в покрайнините на някакъв град. Дъщеря му е изчезнала. Хари се впуска по мъгливите и пусти улици в гонитба на детски силует, смятан от него за Шерил. Попадайки в тясна просека между задните дворове на къщите, той чува вой на сирена. Спуска се внезапен мрак а стените наоколо се превръщат в ръждиви телени огради. На една от тях е разпънато някакво същество. Докато го наблюдава удивен, писателят е нападнат от безформени човекоподобни създания въоръжени с ножове. Тъй като няма с какво да се защити, той пада мъртъв. Веднага след това Хари се свестява на канапето в кафене където го е донесла полицай Сибил Бенет. Оказва се, че всичко е било сън. Бенет го предупреждава, че градът е опасен, но Хари Мейсън е твърдо решен да открие дъщеря си. Оставяйки му пистолет, Сибил напуска кафенето за да доведе помощ. Впускайки се в търсене на Шерил, Хари попада в училището "Мидуич", болницата "Алхамела", градската канализация, курортната част на града. Постепенно той узнава причините превърнали тихото градче в свърталище на злото. Поклонницата на сатанински култ Далия е принесла в жертва на своя "Бог" собствената си дъщеря Алеса, заключвайки я в горящата къща. Макар и жестоко обгоряло момичето е отнесено живо в болницата "Алхамела". Страданията раздвояват същността му на Алеса-демон и малко момиче което е намерено от Хари и съпругата му. Именно несъзнателното влечение към своята тъмна същност е привлякло Шерил в Сайлънт Хил. Далия очаква окончателното възцаряване на "Бога". Хари ще се опита да го предотврати. Но първа трябва да оцелее.После ще го надживее.

Финали[редактиране | edit source]

Развитието на сюжета е линейно, но има възможност за получаване на 5 различни финала. Краят се определя основно от два фактора: ще пощади ли Хари Сибил Бенет след двубоя им в лунапарка и ще сключи ли сделката с Кауфман.

  • Добър+ (Good+) - След победата над Алеса-Инкуб, Хари и Сибил напускат града с бебето дадено им от умиращата Алеса. Необходимо е Хари да излекува Сибил в лунапарка и да сключи сделката с Кауфман. Финалната мелодия е "Tears Of...".
  • Добър (Good) - Хари побеждава Инкуба, взема бебето от Алеса и напуска града. Писателят трябва да убие Сибил на въртележката и да сключи сделката с Кауфман. От този финал следва продължението на сюжета в Silent Hill 3. Звучи мелодията "She".
  • Лош (Bad) - След приключване на двубоя на Хари с Инкуб, следват кадри с мъртвия писател в колата му. Хари трябва да убие Сибил и да не сключва сделката с Кауфман. При този финал звучи "Esperandote".
  • Лош+ (Bad+) - Въпреки победата над Инкуб, Хари изпада в апатия. Опитите на Сибил да го спаси са неуспешни. Играчът остава с впечатление, че двамата загиват въпреки, че това не е показано. За този финал е нужно писателят да спаси Сибил но да не сключва сделка с Кауфман. Мелодия - "Killing Time".
  • НЛО (UFO) - Долитат рояк летящи чинии. Извънземните отвличат Хари Мейсън. Играта трябва да е премината вече веднъж с финал "Добър+". При втората игра Хари трябва да открие "Синият камък" и да го използва на 5 определени места. Звучи "UFO Ending".
Край на разкриващата сюжета част.

Персонажи[редактиране | edit source]

  • Хари Мейсън (Harry Mason) - По професия Хари е писател. Останал е сам с Шерил след смъртта на съпругата си.
  • Сибил Бенет (Cybil Bennett) - Младата жена е полицейски патрул от съседния град. Към Сайлънт Хил се отправя за да провери причината за прекратяване връзките на града с околния свят.
  • Алеса Гилеспи (Alessa Gillespie) - Дъщерята на Далия, принесена от нея в жертва на "Бога".
  • Далия Гилеспи (Dahlia Gillespie ) - Фанатична поклонница на сатанинския култ, главен виновник за нещастието сполетяло града.
  • д-р Майкъл Кауфан (Dr. Michael Kaufmann) - Лекар от болницата "Алхамела". Пресметлив и безскрупулен той е враг както на Хари Мейсън така и на Далия Гилеспи.
  • Лиза Гарланд (Lisa Garland) - Медицинска сестра от болницата. Тя се е грижила за обгорената Алеса. Присъства само в алтернативния Сайлънт Хил.
  • Шерил Мейсън (Cheryl Mason) - Дъщерята на Хари Мейсън.

Чудовища[редактиране | edit source]

  • Въздушен кресльо (Air screamer) - подобно на птеродактил създание срещащо се навсякъде из града. Ефективно срещу него е огнестрелното оръжие.
  • Стенещия (Groaner) - същество подобно на одрано куче, срещащо се по улиците на града. Не е особено опасно.
  • Мънкащия (Mumbler) - човекоподобно същество, въоръжено с нож. Поради ниския си ръст и факта, че за пръв път се срещят в училището понякога "мънкащите" се приемат за деца-демони.
  • Сталкер (Stalker) - малко и почти напълно прозрачно същество. Хари среща "сталкери" за пръв път в училището "Мидуич". "Сталкерът" не може да бъде убит но е напълно безобиден.
  • Пърхащ в нощта (Night flutter) - подобен е на "Въздушния кресльо" но е по-голям и по-силен.
  • Червеоглав (Worm head) - алтернативен вид на "Стенещия". По едър и опасен.
  • Кръвопиец (Bloodsucker) - създание състоящо се от пипала завършващи със смукала. Намира се в една от болничните стаи. Не може да бъде убито. Хари отклонява вниманието му като му дава кръв.
  • Медицинка сестра-марионетка (Puppet nurse) - медицинска сестра с чудовищна гърбица. Въоръжена е с метална тръба
  • Доктор-марионетка (Puppet doctor) - подобен на медицинската сестра.
  • Пълзящо насекомо (Creeper) - подобно на гигантска хлебарка.
  • Висящ драскач (Hanged scratcher) - чудовище обитаващо канализацията. Не много бърз, но силен противник.
  • Подскачащия (Romper) - напомня гигантска горила. Бавен но много силен противник.
  • Ноктестия (Claw Finger) - алтернативен вид на "Мънкащия". Лапите му завършват с дълги и остри нокти.
  • Гъсеничен сталкер (Larval stalker) - призрак въоръжен с нож.
  • Разцепена глава (Split Head) - подобно на гигантска катерица чудовище с разцепена глава. Хари Мейсън са сблъсква с него в училището. Не е твърде силен враг.
  • Ларва (Larva) - Огромна лавра обитаваща приземието на търговския център.
  • Нощтна пеперуда (Moth) - с това гигантско насекомо писателят ще има двубой на покрива на сграда, недалеч от болницата.
  • Алеса/Инкубатор (Alessa/Incubator) - демонът Алеса е предпоследният противник на Хари. Напада като изхвърля мълнии.
  • Инкуб (Incub) - това е "Бог" според разбиранията на Далия Гилеспи. Силен противник, нападащ чрез мълнии.

Геймплей[редактиране | edit source]

По своето устройство игровият процес на "Silent Hill 1" на пръв поглед не се отличава от вече познатите до 1999 г. подобни игри, поредиците "Alone in the Dark" и "Resident Evil". Играе се от трето лице, героят събира необходимите му оръжия, предмети и медикаменти в инвентар. Това което отличава "Silent Hill 1" е триизмерно пресъздаденият град. Улиците, витрините, табелите, задните дворове са предадени с подробности, които впечатляват и днес. За да допълни усещането за пространственост се прибавя и нефиксираната камера, позволяваща на героя да оглежда обстановката. Авторите са замислили играта така, че Хари Мейсън да може да се движи свободно из града през по-голямата част от времето. Писателят е снабден с фенерче и радио, станали задължителни за първите три игри от поредицата.

Играта има три степени на трудност между които играчът може да избира. Записването става на определени места, обозначени с бележник и писалка. Малко известен факт е, че след преминаване веднъж на "Silent Hill 1" става достъпна опция за игра в режим от първо лице.

Любопитни факти[редактиране | edit source]

Играта е изпълнена с множество препратки, зловещи или шеговити. Ето някои от тях:

  • Кафенето "5 to 2", където се срещат за пръв път Хари Мейснън и Сибил Бенет носи името на кафенето от филма "Убийци по рождение" на Оливър Стоун.
  • С изключение на "Мидуич стрийт" всички улици в старата част на Сайлънт Хил носят фамилиите или псевдонимите на писатели на фантастика и ужаси: "Бредбъри стрийт" - Рей Бредбъри, "Бакман роуд" - Ричард Бакман е псевдоним на Стивън Кинг, "Блох стрийт" - Робърт Блох, автор на "Психо" по която Алфред Хичкок прави едноименния филм и т.н.
  • Фамилиите на героите Мейсън, Кауфман и Бенет са имена на градове в щата Тексас.
  • Недалеч от болницата "Алхамела" се намира заведение за бърза закуска на име "Конами Бургер".
  • Точно до "Конами Бургер" е школата за източни бойни изкуства "Ли Джан Фан". Това е истинското име на актьора Брус Ли.
  • В играта има отпратки към "Магьосникът от Оз". На трите ключа необходими на Хари за да достигне училището са изобразени лъв, плашило и рицар (железния човек). Лиза Гарланд носи фамилията на актрисата Джуди Гарланд, изиграла главната роля във екранизацията на приказката.
  • Първоначално създателите на играта възнамерявали да кръстят главния персонаж Хумберт Мейсън, по името на героя от филма "Лолита" на Стенли Кубрик. Интродукцията в която Хари Мейсън и Шерил пътуват с джипа се приема понякога също като намек за романа на Владимир Набоков.

Саундтрак[редактиране | edit source]

Акира Ямаока - композитор на музиката в играта
  • Silent Hill Original Soundtrack (OST) - Излиза през 1999 г. Композициите са на Акира Ямаока и Рика Муранака. Съдържа 42 изпълнения с продължителност 1 час и 14 минути.
  • Silent Hill Complete Soundtrack (CST) - Състои се от два диска с 44 изпълнения и обща продължителност 2 часа и 14 минути.


Silent Hill Original Soundtrack (OST):

  1. Silent Hill Theme 2:51
  2. All 1:32
  3. The Wait 0:09
  4. Until Death 0:51
  5. Over 2:04
  6. Devil's Lyric 1:26
  7. Rising Sun 0:57
  8. For All 2:39
  9. Follow the Leader 0:52
  10. Claw Finger 1:32
  11. Hear Nothing 1:33
  12. Flesh Kill 0:19
  13. Killed By Death 1:25
  14. Don't Cry 1:29
  15. The Bitter Season 0:05
  16. Moonchild 2:48
  17. Never Again 0:45
  18. Fear of the Dark 0:26
  19. Half Day 0:39
  20. Heaven Give Me Say 1:47
  21. Far 1:14
  22. I'll Kill You 2:52
  23. My Justice For You 1:21
  24. Devil's Lyric 2 0:25
  25. Dead End 0:17
  26. Ain't Gonna Rain 1:12
  27. Nothing Else 0:51
  28. Alive 0:33
  29. Nerver Again 2 1:01
  30. Die 0:56
  31. Never End Never End Never End 0:46
  32. Down Time 1:38
  33. Kill Angels 1:16
  34. Only You 1:16
  35. Not Tomorrow 1 0:48
  36. Not Tomorrow 2 1:38
  37. My Heaven 3:17
  38. Tears of... 3:15
  39. Killing Time 2:54
  40. She 2:36
  41. Esperandote 6:26
  42. Silent Hill (Other Side) 1:38
Bonus Tracks:
UFO Ending Theme 2:29
Bloopers BG Music 1:33

Създатели[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]