Коне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За котдивоарския футболист със същата фамилия вижте Бакари Коне.

Коне
Zebra chapman za 2003.jpg
Зебра (Equus quagga)
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Perissodactyla Нечифтокопитни
семейство: Equidae Коне
Научно наименование
Уикивидове Equidae
Gray, 1821
Обхват на вкаменелости
уозачий – настояще, 54–0 Ma

Коне (Equidae) се нарича семейство сравнително едри, растителноядни плацентни бозайници.

Характеристика[редактиране | edit source]

Съвременният кон може да достигне височина при холката от 40 cm (при мини-кончетата) до 175 cm (при едрите породи), като разбира се има и индивиди, които не се вписват в дадените мерки. Теглото на обикновения кон е между 400-1200 кг. То зависи от породата и от използването на коня. Тези животни имат големи очи, но и проблеми със зрението. Често те виждат неподвижните предмети първо като подвижни, а след това -каквито са си. Също така цветовете при конете са много разнообразни. Конете се използват освен за работа в селското стопанство, така и за езда, за домашен любимец и за добър приятел.

Еволюция[редактиране | edit source]

Еволюцията на конете започва от бозайници, с големината на лисица (Еохипус). Те били с малки размери и обитавали гористите местности. Имали по 4 пръста на предните и 3 пръста на задните крайници. С течение на времето Еохипусът еволюирал в Мезохипус. Постепенно той мигрирал от горите към откритите пространства. Четвъртият пръст закърнява, а средният се развива добре. След това новият вид в еволюционната линия на коня бил Мерихипуса. Неговите размери били доста по-големи от колкото на неговите предци. Той живеел в степите. При този вид 2-рият и 4-тият пръст закърняват, а средният се развива много добре. Предпоследният вид от филогенетичния ред на коня е наречен Плиохипус - Хипарион. За него е характерно, че има силно развит 3-ти пръст (копито), закърнели 2-ри и 4-ти пръст. И Плиохипусът дал началото на днешния кон – Еквус. Конят има добре развито копито, отсъствие на закърнели пръсти, които го правят много добре приспособен да издържа собственото си тегло в местостите му на възикване. В ареала на вида му, който се характеризира с твърда земя. Предполага се, че с увеличаване на черепа му, за да се запази пропорционалността като цяло, се увеличил и скелета на тялото му. Това е причината дребния еохипус да доведе до съвременния сравнително голям по размерите си кон.

Систематика[редактиране | edit source]

В списъка са включени само живите представители на семейството.

Разпространение[редактиране | edit source]

В днешно време конете са разпространени по целия свят. Изместват ги колите, автобусите и тракторите, но те ще съществуват, докато съществуват и хората. Конят е много важна част от историята на почти всички народи. Много хора са посветили живота си на конете и още толкова ги обожават.

Все още в някои райони на България съществуват и полудиви коне. През пролетта, лятото и есента са на свобода, а зимата прекарват дърва от високите и непроходими за камионите места. Водачът на стадото ги прекарва по най-лесния и безопасен маршрут. После ги води до близките села и там хората прибират дървата и конете през зимата.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Конете, отглеждани в плен, се хранят със сено, слама, люцерна, овес, ръж, царевица, ечемик, моркови, цвекло, картофи, силаж, ябълки, круши и зелена (прясна) трева. А конете, които живеят на свобода, предпочитат да пасат свежа трева, като избягват отровните растения. Много важно е конете да имат прясна вода за пиене по всяко време.

Животните, които не съжителстват с човека, живеят на групи, наречени табуни. В табуна има един жребец или кобила с достатъчно опит зад гърба си, който/която е водач на табуна. Обикновено този кон е в разцвета на силите си и се грижи за здравето, за опазването, за храната и т.н. на групата. Всички останали се доверяват на опита на своя водач. Избирането му става чрез жестоки битки между най-силните жребци.

А конете, които се отглеждат от хората, имат съвсем различен начин на живот и за тях се грижи единствено човекът.

Размножаване[редактиране | edit source]

Бременността при кобилите е с продължителност 335-340 дена или това е горе-долу около 11 месеца. Много важно за родилата кобила е тя да не извършва никаква работа в близките 2 месеца, но да се разкарва всеки ден. Обикновено кобилата се запложда на 9-тия ден след като е родила. Това ѝ дава възможност да се възстанови напълно. Разгонеността при конете продължава близо 1 седмица. По това време кобилата трябва да бъде оплодена. За това стопанинът избира какъв жребец ще я покрие и какви качества иска да има новото конче.

Мустанги[редактиране | edit source]

Женският мустанг се чифтосва през април-юли. Малкото се ражда 11 месеца след чифтосването през пролетта и има достатъчно време да укрепне до началото на зимата. Когато настъпи време на раждане, кобилите напускат стадата и търсят подходящи скришни места, където да родят. Въпреки че козината на мустангите е с различна окраска, козината на новороденото е добра за маскировка когато лежи на прашната земя или върху покритото с рядка трева пасище. Подобно на останалите кончета, малките мустанги се изправят на крака няколко часа след раждането и след кратко време вече тичат изненадващо бързо. Кобилите се връщат с малките си при стадото на втория-третия ден след раждането. Малките кончета остават в родното си стадо до следващата година. Жребецът мустанг не търпи друг мъжкар в стадото и затова прогонва младите жребци, когато стигнат 3-годишна възраст. Пропъдените в изгнание жребци, които кипят от енергия и войнственост, създават свое стадо.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Конете живеят доста дълго време, ако са отглеждани добре – обикновено около 30-35 години. До 15 години кобилите са много плодовити, но след тази възраст забременяват все по-трудно. Навлизането на кончето в полова зрялост започва обикновено на 2-годишна възраст, но все пак зависи и от породата.

Има над 100 породи коне. Едни от най известните са Чистокръвна арабска, Чистокръвна английска, Ахал-текинска и Хановерска порода.

В България също са създадени някои породи – Източнобългарски кон, Плевенски и Дунавски. Източнобългарският и Плевенският са селекционирани най-вече за експлоатация в конния спорт. Източнобългарската порода се използва най-вече за дисциплините крос, конкур-ипик и всестранна езда, а Плевенският кон показва много добри качества в обездката (висша езда). Дунавският кон пък е от типа леко-впрегатен.