Вукан
| Вукан | |
  Вукан  Вукан | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 11 души[1] (15 март 2024 г.) 1,46 души/km² |
| Землище | 8,133 km² |
| Надм. височина | 856 m |
| Пощ. код | 2485 |
| Тел. код | 07732 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 12348 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ; 2019) |
Вукан е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Вукан се намира в планински район.
История[редактиране | редактиране на кода]
В стари документи и османски регистри селото е записвано по следния начин: вероятно Лукан в 1451 г.[2]; Вълкан в 1576 г., Вулкан (Вълкан) в 1624 г.[3][4][5]; Воукань в ХVI в. в Четвероевангелие (л. 1а, Опис I 45); село Вuканъ в 1772 г. (прип. в Служебник от 1554 г., л.1а, Опис I 486); Виканъ в ХVIII в. в Поп Стефанов поменик (л. 62б, Опис III 179); Вукан в 1878 г.[6] В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Вълкан е отбелязано като село със 7 домакинства.[7]
По време на Балканската война в 1912 година 17 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Вукан
- Захари Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Гроздан Рандев[9]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.363
- ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, 385.
- ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.177
- ↑ Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
- ↑ Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 189.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
| ||||||||