Направо към съдържанието

Ералдо Монцельо: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Футболист | име на играча = {{Флагче|Италия}} Ералдо Монцельо | снимка = | прякор = | град на...“
(Няма разлика)

Версия от 16:42, 27 септември 2017

Ералдо Монцельо
Лична информация
Роден5 юни 1906 г.
Починал3 ноември 1981 г. (75 г.)
Ръст173 см
ПостЗащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1923–1926
1926–1935
1935–1939
Общо:
Италия Казале
Италия Болоня
Италия Рома
26
252
101
405
(1)
(4)
(0)
(5)
Национален отбор
1930–1938Италия Италия35(0)
Треньор
1946–1947
1947–1949
1949–1956
1958–1962
1964
1966–1967
1973
Комо
Про Сесто
Наполи
Сампдория
Ювентус
Кясо
Кясо
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Ералдо Монцельо в Общомедия

Ералдо Монцельо (Шаблон:Lang-it) е бивш италиански футболист, защитник и треньор.[1]

Кариера

В деветнадесетгодишната си кариера като защитник, която продължава от 1924 до 1943 г., той играе за Казале, Болоня и Рома. С Болоня той е шампион от сезон 1928/29, спечелвайки и 2 турнира "Митропа" през 1932 и 1934 г.

На международно ниво, Монцельо играе за италианския национален отбор 35 пъти, с който също печели два финала на Световното първенство по футбол през 1934 и 1938 г. Заедно с Джузепе Меаца и Джовани Ферари е един от тримата италиански футболисти, които печелят 2 световни първенства.[2][3]

Треньорска кариера

Въпреки успехите и славата си като футболист, след края на Втората световна война обаче, Монцельо първоначално привлича негативи, заради политическите си възгледи и близкото си приятелство с италианския фашистки диктатор Бенито Мусолини, както и ролята му на личен треньор на Мусолини.[4][5] Монцельо по-късно става треньор, ръководи италианските отбори Комо, Про Сесто, Наполи, Сампдория, Ювентус, както и Кясо в Швейцария. Ералдо Монцельо умира в Торино на 3 ноември 1981 г. на 75-годишна възраст. През 2013 г. той е посмъртно включен в Италианската футболна зала на славата.[6]

Отличия

Футболист

Болоня
Италия

Треньор

Наполи

Индивидуални

  • Световно първенство отбор на турнира: 1934[9]
  • Семинаторе д'оро: 1959/60
  • Зала на славата на Италия по футбол: 2013 (посмъртно)

Източници

  1. Eraldo MONZEGLIO // Il Pallone Racconta, 17 May 2013. Посетен на 15 November 2015.
  2. Record e Curiosità // La Repubblica. Посетен на 6 May 2016.
  3. Presenze // la Repubblica. Посетен на 3 May 2016.
  4. Tanti auguri a... Eraldo Monzeglio // Tutto Mondiali, 5 June 2014. Посетен на 15 November 2015.
  5. Eraldo Monzeglio, calciatore in camicia nera // Il Torinese, 27 December 2014. Посетен на 15 November 2015.
  6. Hall of fame, 10 new entry: con Vialli e Mancini anche Facchetti e Ronaldo // La Gazzetta dello Sport, 27 October 2015. Посетен на 27 October 2015.
  7. Monzeglio, Eraldo // FIGC. Посетен на 15 November 2015.
  8. Eraldo Monzeglio - International Appearances // RSSSF, 21 April 2011. Посетен на 15 November 2015.
  9. FIFA World Cup Awards: All-Star Team // Архивиран от оригинала на 30 June 2016. Посетен на 15 November 2015.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eraldo Monzeglio в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​