Абатство Гластънбъри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гластънбърийското абатство (на английски: Glastonbury Abbey) е историческо бенедиктинско абатство в Гластънбъри, Съмърсет, Англия. Поне от 12 век районът на Гластънбъри е силно свързан с легендата за крал Артур, връзка, поддържана от средновековни монаси, които твърдят, че Гластънбъри е Авалон. Абатството и неговите имоти са конфискувани в полза на короната по време на Английската Реформация при крал Хенри VIII. Руините на абатството днес са туристически обект за посещение.

История[редактиране | edit source]

Абатството е основано през 7 век. След битката при Пеониум през 658 г. абатството попада в ръцете на англо-саксите. Кралят на Уесекс Ине обогатява имуществото на монашеската общност, обитаваща Гластънбъри. Той ръководи построяването на каменна църква през 712 г., чиито основи сега формират западния край на нефа. През 9 век Гластънбъри е ограбено от датчани. Абатската църква е уголемена през 10 век от Гластънбърийския абат, св. Дънстан, централната фигура на възраждането на английския монашески живот през 10 век. Той установява управлението на бенедиктинския орден в Гластънбъри. През 967 г. тялото на крал Едмънд е положено в абатството. През 1016 г. Едмънд II също е погребан в абатството. След норманското завоевание новият абат Търстин добавя към църквата, в източна посока. През 1077 г. обаче е освободен, след като въоръжени членове на свитата му убиват монаси до самия олтар. Когато през 1086 г. Уилям Завоевателя нарежда съставянето на Книгата на Страшния съд от 1086 г. Гластънбърийското абатство е най-богатият манастир в Англия.

През 1184 г. голям пожар в Гластънбъри унищожава монашеските сгради. Възстановяването започва почти незабавно и Параклисът на Богородица, който включва кладенецът, е осветен през 1186 г. През 1191 г. абатът Хенри де Сули възлага търсене, при което е открит на дълбочина 5 метра масивен кух дъбов ствол, съдържащ два скелета. Според хронистът Жиралд Камбренсис над него се намирал оловен кръст с надписа Hic jacet sepultus inclitus rex Arthurus in insula Avalonia („Тук лежи погребан известният крал Артур на остров Авалон“).

През 14 век само Уестминстърското абатство е по-богато от Гластънбъри. През 1539 г. абатството е лишено от богатствата си по време на кампанията на крал Хенри VIII за конфискация на имуществото и разтуряне на католическите манастири. Абатът Ричард Уайтинг, един от подписалите Акта за върховенството, който направил Хенри VIII глава на църквата, се съпротивлява и е обесен и разчленен на Гластънбърийския хълм на 15 ноември 1539 г.

Днес останките на абатсвото са имущество на Англиканската църква. Поклонници се стичат от цяла Западна Европа. Литургии се празнуват в Англиканската, Римокатолическата и Източноправославната традиции.

Външни връзки[редактиране | edit source]