Абелова награда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Абелова награда
Присъждана за За значими приноси в математиката
От Норвежка академия на науките
Място Университет в Осло
Държава Норвегия
Парично
възнаграждение
6 000 000 NOK
Връчена за първи път 2003
Официален
уебсайт
[1]
Абелова награда в Общомедия

Абеловата награда (на норвежки: Abelprisen, на английски: Abel Prize) се присъжда ежегодно за изключителни постижения в математиката [1].

Наградата е учредена от краля на Норвегия през 2002 г. по случай 200 години от рождението на знаменития норвежки математик Нилс Хенрик Абел и носи неговото име. Започва да се присъжда от 2003 г., като номинациите се разглеждат от авторитетно 5-членно международно жури [2], препоръчано от Международния математически съюз и Европейското математическо общество. Абеловата награда по математика допълва нобеловите награди [3], тъй като нобелова награда по математика не се присъжда. Паричният размер на Абеловата награда е 6 милиона норвежки крони (627 000 към септември 2018). Наред с Медала на Филдс Абеловата награда е сред най-значимите отличия по математика. Наградата се обявява и се връчва от Норвежката академия на науките. Церемонията се провежда в атриума на Университета в Осло[4], на мястото, където от 1947 до 1989 г. е била връчвана Нобеловата награда за мир. Аналогът на Абеловата награда, но за хуманитарни науки, е Холберговата награда.

История[редактиране | редактиране на кода]

Още в края на XIX век норвежкият математик Софус Ли предлага да се учреди и награда по математика в чест на Нилс Абел, която да запълни празнотата на Нобеловите награди. Било е предвидено първата награда да се връчи през 1902 г., по случай 100 годишнината от рождението на Абел. Тогавашният крал на Норвегия Оскар II е склонен да финансира наградата, а математиците Лудвиг Силов и Карл Стьормер съставят правилата за награждаване. След смъртта на Софус Ли процесът по учредяване на наградата се забавя и окончателно спира след разпада на Шведско-норвежката уния (1905)[5].

В края на XX и началото на XXI век интересът към наградата нараства, създава се работна група, която разработва предложение до Министър-председателя на Норвегия през май 2001 г. и вече през август същата година Норвежкото правителство решава, че ще започне връчването на Абеловата награда от 2002 г., по случай 200 годишнината от рождението на Нилс Абел. Създаден е и Мемориален фонд. Въпреки това, първата награда е връчена на 3 юни 2003 г. [6]

На всеки пет години се издават книги за постиженията на лауреатите. Първата излиза през 2010 г. и е озаглавена The Abel Prize 2003—2007, а втората е за периода 2008 – 2012 [7][8]

Абеловата награда се връчва ежегодно през месец март.

Лауреати[редактиране | редактиране на кода]

Носители на Абелова награда
Година Лауреат Институт Обосновка
2003 Жан-Пиер Сер Колеж дьо Франс За ключова роля при създаването на съвременния вид на много раздели от математиката, включително топологията, алгебрична геометрия и теория на числата
2004 Майкъл Атия и Изадор Зингер Единбургски университет / Масачузетски технологичен институт За откриване и доказателство на теоремата за индексите, обединяваща топологията, геометрията и математическия анализ и за изключителния им принос в изграждането на нови мостове между математиката и теоретичната физика
2005 Питър Лакс Нюйоркски университет За новаторски принос в теорията и приложението на частни диференциални уравнения и за решаването им
2006 Ленарт Карлсон Кралски технологичен институт (Швеция) За неговия дълбок и конструктивен принос в хармоничния анализ и в теорията на гладките динамични системи
2007 Сриниваса Варадхан Нюйоркски университет (Институт Курант за математически науки) За фундаментален принос в теория на вероятностите и особено за създаване на единна теория на големите отклонения
2008 Джон Григс Томпсън и Жак Титс Флоридски университет / Колеж дьо Франс За дълбоки достижения в алгебрата и в частност за създаване на модерна теория на групите
2009 Михаил Громов Институт за висши научни изследвания (Франция) За революционен принос в геометрията
2010 Джон Тейт Тексаски университет в Остин За огромното му и продължително влияние в областта на теория на числата
2011 Джон Милнър Държавен университет на Ню Йорк (Стоун Брук) За пионерски открития в топологията, геометрията и алгебрата
2012 Ендре Семереди Университет Рутгерс, Ню Джърси

За фундаментален принос в дискретната математика и теоретичната информатика, а също и за дълбокото и продължително влияние на тези приноси в адитивната теория на числата и в ергодичната теория

2013 Пиер Делин Институт за авангардни изследвания (Принстън) За основополагащ принос в алгебричната геометрия, който оказва преобразуващо влияние върху репрезентационната теория, теория на числата и областите, свързани с тях
2014 Яков Синай Институт по теоретична физика Ландау и Принстънски университет За фундаментален принос в динамичните системи, ергодичната теория и математическата физика
2015 Джон Наш и Луис Ниренберг Принстънски университет / Нюйоркски университет (Институт Курант за математически науки) За ярък и конструктивен принос в теорията на нелинейните частни диференциални уравнения и за приложението им в геометричния анализ
2016 Андрю Уайлс Оксфордски университет и Кеймбриджки университет За потресаващото доказателство на Последната теорема на Ферма чрез прилагане на теорията за модуларност за полустабилни елиптични криви, което открива нова ера в теорията на числата
2017 Ив Майер Екол нормал (Париж - Сакле) За водещата роля за развитие на математическата теория на уейвлетите
2018 Робърт Ленглендс Институт за авангардни изследвания (Принстън) За далновидната програма, свързваща репрезентационната теория с теорията на числата


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Statutter for Niels Henrik Abels matematikkpris. //
  2. ((en))  The Abel Committee. // The Abel Prize. Посетен на 25-09-2018.
  3. Devlin, Keith. Abel Prize Awarded: The Mathematicians' Nobel. // Mathematical Association of America, April 2004. Архив на оригинала от 27 August 2012. Посетен на 25-09-2018.
  4. University of Oslo. // Oslo Opera House. Посетен на 25-09-2018.
  5. «The History of the Abel Prize». The Norwegian Academy of Science and Letters
  6. http://www.abelprize.no/c53671/artikkel/vis.html?tid=53702 За наградите Абел
  7. The Abel Prize 2003–2007. Heidelberg, Springer, 2010. ISBN 978-3-642-01372-0. DOI:10.1007/978-3-642-01373-7.
  8. The Abel Prize 2008–2012. Heidelberg, Springer, 2014. ISBN 978-3-642-39449-2. DOI:10.1007/978-3-642-39449-2.