Абелова награда
| Абелова награда | |
|---|---|
| Присъждана за | За значими приноси в математиката |
| От | Норвежка академия на науките |
| Място | Университет в Осло |
| Държава | Норвегия |
| Парично възнаграждение | 7 500 000 NOK |
| Връчена за първи път | 2003 |
| Официален уебсайт | The Abel Prize |
| Телевизионно покритие | |
| Излъчване | YouTube – Abel Prize |
| Абелова награда в Общомедия | |
Àбеловата награда (на норвежки: Abelprisen; на английски: Abel Prize) се присъжда ежегодно за изключителни постижения в математиката. [1]
Наградата е учредена от краля на Норвегия през 2002 г. по случай 200 години от рождението на знаменития норвежки математик Нилс Хенрик Абел и носи неговото име. Целта на учредителите е не само да насърчават световноизвестни математици, но и широко да рекламират и популяризират съвременната математика, особено сред младите хора. Абеловата награда започва да се присъжда от 2003 г., като номинациите се разглеждат от авторитетно 5-членно международно жури, [2] препоръчано от Международния математически съюз и Европейското математическо общество. Абеловата награда по математика допълва нобеловите награди, [3] тъй като нобелова награда по математика не се присъжда. Паричният размер на Абеловата награда е 7 500 000 норвежки крони [4] (721 846 USD към февруари 2023 г. [5]). Наградата се обявява и се връчва от Норвежката академия на науките. Церемонията се провежда в атриума на Университета в Осло [6] на мястото, където от 1947 до 1989 г. е била връчвана Нобеловата награда за мир. По традиция Норвежкото математическо дружество организира Абелевски лекции в Университета на Осло през седмицата на връчването на Абеловата награда, един от лекторите на които е новият лауреат.
Абеловата награда е сред най-значимите отличия по математика заедно с Медала на Филдс за млади учени. Жан-Пиер Сер е единственият учен, получил двете награди за математика: през 1954 г. става най-младият носител на наградата Филдс, а почти половин век след това (2003 г.) е първият лауреат на Абелова награда.
Аналогът на Абеловата награда, но за хуманитарни науки, е Холберговата награда.
История[редактиране | редактиране на кода]
Още в края на XIX век норвежкият математик Софус Ли предлага да се учреди и награда по математика в чест на Нилс Абел, която да запълни празнотата на Нобеловите награди. Било е предвидено първата награда да се връчи през 1902 г., по случай 100-годишнината от рождението на Абел. Тогавашният крал на Норвегия Оскар II е склонен да финансира наградата, а математиците Лудвиг Силов и Карл Стьормер съставят правилата за награждаване. След смъртта на Софус Ли процесът по учредяване на наградата се забавя и окончателно спира след разпада на Шведско-норвежката уния (1905). [7]
В края на XX и началото на XXI век интересът към наградата нараства, създава се работна група, която разработва предложение до Министър-председателя на Норвегия през май 2001 г. и вече през август същата година Норвежкото правителство решава, че ще започне връчването на Абеловата награда от 2002 г., по случай 200-годишнината от рождението на Нилс Абел. Създаден е и Мемориален фонд. Въпреки това първата награда е връчена на 3 юни 2003 г. [8]
На всеки пет години се издават книги за постиженията на лауреатите. Първата излиза през 2010 г. и е озаглавена The Abel Prize 2003 – 2007, а втората е за периода 2008 – 2012. [9][10]
През 2019 г. наградата е присъдена на първата жена – Карен Уленбек от Тексаския университет. Абеловата награда се присъжда ежегодно през месец март, а официалната церемония по награждаването е през май.
Сравнение с Нобеловата награда[редактиране | редактиране на кода]
Абеловата награди има доста прилики с Нобеловата награда и е най-близо до нея по всички критерии:
- Нобеловата и Абеловата награди се дават на доказани водещи учени в своята област.
- И двете награди се присъждат ежегодно на лауреати на всяка възраст.
- Нобеловата и Абеловата награди се дават за конкретни научни резултати.
- Нобеловата награда за 2012 – 2021 г. е около 1 милион щатски долара; Абеловата награда през 2008 г. е с еквивалент около 1,2 милиона USD, а през 2023 г. – 721 846 USD. [4],[5]
Лауреати[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Лауреат | Институт | Обосновка |
|---|---|---|---|
| 2003 | Жан-Пиер Сер | Колеж дьо Франс | За ключова роля при създаването на съвременния вид на много раздели от математиката, включително топологията, алгебрична геометрия и теория на числата |
| 2004 | Майкъл Атия и Изадор Зингер | Единбургски университет / Масачузетски технологичен институт | За откриване и доказателство на теоремата за индексите, обединяваща топологията, геометрията и математическия анализ и за изключителния им принос в изграждането на нови мостове между математиката и теоретичната физика |
| 2005 | Питър Лакс | Нюйоркски университет | За новаторски принос в теорията и приложението на частни диференциални уравнения и за решаването им |
| 2006 | Ленарт Карлсон | Кралски технологичен институт (Швеция) | За неговия дълбок и конструктивен принос в хармоничния анализ и в теорията на гладките динамични системи |
| 2007 | Сриниваса Варадхан | Нюйоркски университет (Институт Курант за математически науки) | За фундаментален принос в теория на вероятностите и особено за създаване на единна теория на големите отклонения |
| 2008 | Джон Григс Томпсън и Жак Титс | Флоридски университет / Колеж дьо Франс | За дълбоки достижения в алгебрата и в частност за създаване на модерна теория на групите |
| 2009 | Михаил Громов | Институт за висши научни изследвания (Франция) | За революционен принос в геометрията |
| 2010 | Джон Тейт | Тексаски университет в Остин | За огромното му и продължително влияние в областта на теория на числата |
| 2011 | Джон Милнър | Държавен университет на Ню Йорк (Стоун Брук) | За пионерски открития в топологията, геометрията и алгебрата |
| 2012 | Ендре Семереди | Университет Рутгерс, Ню Джърси |
За фундаментален принос в дискретната математика и теоретичната информатика, а също и за дълбокото и продължително влияние на тези приноси в адитивната теория на числата и в ергодичната теория |
| 2013 | Пиер Делин | Институт за авангардни изследвания (Принстън) | За основополагащ принос в алгебричната геометрия, който оказва преобразуващо влияние върху репрезентационната теория, теория на числата и областите, свързани с тях |
| 2014 | Яков Синай | Институт по теоретична физика Ландау и Принстънски университет | За фундаментален принос в динамичните системи, ергодичната теория и математическата физика |
| 2015 | Джон Наш и Луис Ниренберг | Принстънски университет / Нюйоркски университет (Институт Курант за математически науки) | За ярък и конструктивен принос в теорията на нелинейните частни диференциални уравнения и за приложението им в геометричния анализ |
| 2016 | Андрю Уайлс | Оксфордски университет и Кеймбриджки университет | За потресаващото доказателство на Последната теорема на Ферма чрез прилагане на теорията за модуларност за полустабилни елиптични криви, което открива нова ера в теорията на числата |
| 2017 | Ив Майер | Екол нормал (Париж – Сакле) | За водещата роля за развитие на математическата теория на уейвлетите |
| 2018 | Робърт Ленглендс | Институт за авангардни изследвания (Принстън) | За далновидната програма, свързваща репрезентационната теория с теорията на числата |
| 2019 | Карен Уленбек | Тексаски университет в Остин | За новаторски постижения в областта на геометричните частни диференциални уравнения, теорията на калибровъчната инвариантност и на интегрируемите системи, както и за фундаменталното влияние на нейните работи върху анализа, геометрията и математическата физика[11] |
| 2020 | Халел Фюрстенберг и Грегъри Маргилус | Еврейски университет в Йерусалим / Йейлски университет | За новаторско прилагане на методите от теория на вероятностите и динамиката в теорията на групите, теорията на числата и комбинаториката.[12] |
| 2021 | Ласло Ловас и Ави Вигдерсон | Будапещенски университет / Еврейски университет в Йерусалим | За фундаменталния им принос в теоретичната информатика и дискретната математика и за водещата роля в превръщането им в централни направления в съвременната математика. |
| 2022 | Денис Съливан | Държавен университет на Ню Йорк в Стоуни Брук / Градски университет на Ню Йорк | За новаторски принос към топологията в нейния най-широк смисъл и по-специално към нейните алгебрични, геометрични и динамични аспекти. [13] |
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Statutter for Niels Henrik Abels matematikkpris. // Посетен на 25 септември 2018. (на норвежки)
- ↑ The Abel Committee. // The Abel Prize. Посетен на 25 септември 2018. (на английски)
- ↑ Devlin, Keith. Abel Prize Awarded: The Mathematicians' Nobel. // Mathematical Association of America, Април 2004. Архивиран от оригинала на 27 август 2012. Посетен на 25 септември 2018.
- ↑ а б The Abel Prize – International Prize of Mathematics – Awarded yearly, 2023 © Abelprisen, Web editor: Eirik Furu Baardsen - Designed and developed by
- ↑ а б Convert Norwegian Krone to US Dollar
- ↑ University of Oslo. // Oslo Opera House. Посетен на 25 септември 2018.
- ↑ «The History of the Abel Prize». The Norwegian Academy of Science and Letters
- ↑ За наградите Абел
- ↑ The Abel Prize 2003 – 2007. Heidelberg, Springer, 2010. ISBN 978-3-642-01372-0. DOI:10.1007/978-3-642-01373-7.
- ↑ The Abel Prize 2008 – 2012. Heidelberg, Springer, 2014. ISBN 978-3-642-39449-2. DOI:10.1007/978-3-642-39449-2.
- ↑ Karen Uhlenbeck first woman to win the Abel Prize. // The Norwegian Academy of Science and Letters. Посетен на 6 октомври 2020.
- ↑ The Abel Prize Laureates 2020. // The Norwegian Academy of Science and Letters. Посетен на 6 октомври 2020.
- ↑ Проф. Денис Съливан е носител на Абеловата награда за 2022 година, ИМИ - БАН, 24 март 2022.