Абелова награда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Абелова награда
Присъждана за За значими приноси в математиката
От Норвежка академия на науките
Място Университет в Осло
Държава Норвегия
Парично
възнаграждение
6 000 000 NOK
Връчена за първи път 2003
Официален
уебсайт
www.abelprisen.no/en
Абелова награда в Общомедия

Абеловата награда (на норвежки: Abelprisen; на английски: Abel Prize) се присъжда ежегодно за изключителни постижения в математиката [1].

Наградата е учредена от краля на Норвегия през 2002 г. по случай 200 години от рождението на знаменития норвежки математик Нилс Хенрик Абел и носи неговото име. Започва да се присъжда от 2003 г., като номинациите се разглеждат от авторитетно 5-членно международно жури,[2] препоръчано от Международния математически съюз и Европейското математическо общество. Абеловата награда по математика допълва нобеловите награди,[3] тъй като нобелова награда по математика не се присъжда. Паричният размер на Абеловата награда е 6 милиона норвежки крони (627 000 към септември 2018). Наред с Медала на Филдс, Абеловата награда е сред най-значимите отличия по математика. Наградата се обявява и се връчва от Норвежката академия на науките. Церемонията се провежда в атриума на Университета в Осло[4] на мястото, където от 1947 до 1989 г. е била връчвана Нобеловата награда за мир. Аналогът на Абеловата награда, но за хуманитарни науки, е Холберговата награда.

История[редактиране | редактиране на кода]

Още в края на XIX век норвежкият математик Софус Ли предлага да се учреди и награда по математика в чест на Нилс Абел, която да запълни празнотата на Нобеловите награди. Било е предвидено първата награда да се връчи през 1902 г., по случай 100 годишнината от рождението на Абел. Тогавашният крал на Норвегия Оскар II е склонен да финансира наградата, а математиците Лудвиг Силов и Карл Стьормер съставят правилата за награждаване. След смъртта на Софус Ли процесът по учредяване на наградата се забавя и окончателно спира след разпада на Шведско-норвежката уния (1905).[5]

В края на XX и началото на XXI век интересът към наградата нараства, създава се работна група, която разработва предложение до Министър-председателя на Норвегия през май 2001 г. и вече през август същата година Норвежкото правителство решава, че ще започне връчването на Абеловата награда от 2002 г., по случай 200 годишнината от рождението на Нилс Абел. Създаден е и Мемориален фонд. Въпреки това първата награда е връчена на 3 юни 2003 г.[6]

На всеки пет години се издават книги за постиженията на лауреатите. Първата излиза през 2010 г. и е озаглавена The Abel Prize 2003 – 2007, а втората е за периода 2008 – 2012.[7][8]

През 2019 г. наградата е присъдена на първата жена - Карен Уленбек от Тексаския университет. Абеловата награда се присъжда ежегодно през месец март, а официалната царамония по награждаването е през май.


Лауреати[редактиране | редактиране на кода]

Носители на Абелова награда
Година Лауреат Институт Обосновка
2003 Жан-Пиер Сер Колеж дьо Франс За ключова роля при създаването на съвременния вид на много раздели от математиката, включително топологията, алгебрична геометрия и теория на числата
2004 Майкъл Атия и Изадор Зингер Единбургски университет / Масачузетски технологичен институт За откриване и доказателство на теоремата за индексите, обединяваща топологията, геометрията и математическия анализ и за изключителния им принос в изграждането на нови мостове между математиката и теоретичната физика
2005 Питър Лакс Нюйоркски университет За новаторски принос в теорията и приложението на частни диференциални уравнения и за решаването им
2006 Ленарт Карлсон Кралски технологичен институт (Швеция) За неговия дълбок и конструктивен принос в хармоничния анализ и в теорията на гладките динамични системи
2007 Сриниваса Варадхан Нюйоркски университет (Институт Курант за математически науки) За фундаментален принос в теория на вероятностите и особено за създаване на единна теория на големите отклонения
2008 Джон Григс Томпсън и Жак Титс Флоридски университет / Колеж дьо Франс За дълбоки достижения в алгебрата и в частност за създаване на модерна теория на групите
2009 Михаил Громов Институт за висши научни изследвания (Франция) За революционен принос в геометрията
2010 Джон Тейт Тексаски университет в Остин За огромното му и продължително влияние в областта на теория на числата
2011 Джон Милнър Държавен университет на Ню Йорк (Стоун Брук) За пионерски открития в топологията, геометрията и алгебрата
2012 Ендре Семереди Университет Рутгерс, Ню Джърси

За фундаментален принос в дискретната математика и теоретичната информатика, а също и за дълбокото и продължително влияние на тези приноси в адитивната теория на числата и в ергодичната теория

2013 Пиер Делин Институт за авангардни изследвания (Принстън) За основополагащ принос в алгебричната геометрия, който оказва преобразуващо влияние върху репрезентационната теория, теория на числата и областите, свързани с тях
2014 Яков Синай Институт по теоретична физика Ландау и Принстънски университет За фундаментален принос в динамичните системи, ергодичната теория и математическата физика
2015 Джон Наш и Луис Ниренберг Принстънски университет / Нюйоркски университет (Институт Курант за математически науки) За ярък и конструктивен принос в теорията на нелинейните частни диференциални уравнения и за приложението им в геометричния анализ
2016 Андрю Уайлс Оксфордски университет и Кеймбриджки университет За потресаващото доказателство на Последната теорема на Ферма чрез прилагане на теорията за модуларност за полустабилни елиптични криви, което открива нова ера в теорията на числата
2017 Ив Майер Екол нормал (Париж – Сакле) За водещата роля за развитие на математическата теория на уейвлетите
2018 Робърт Ленглендс Институт за авангардни изследвания (Принстън) За далновидната програма, свързваща репрезентационната теория с теорията на числата
2019 Карен Уленбек Тексаски университет в Остин За новаторски постижения в областта на геометричните частни диференциални уравнения, теорията на калибровъчната инвариантност и на интегрируемите системи, както и за фундаменталното влияние на нейните работи върху анализа, геометрията и математическата физика[9]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Statutter for Niels Henrik Abels matematikkpris. // Посетен на 25 септември 2018. (на норвежки)
  2. The Abel Committee. // The Abel Prize. Посетен на 25 септември 2018. (на английски)
  3. Devlin, Keith. Abel Prize Awarded: The Mathematicians' Nobel. // Mathematical Association of America, Април 2004. Архив на оригинала от 27 август 2012. Посетен на 25 септември 2018.
  4. University of Oslo. // Oslo Opera House. Посетен на 25 септември 2018.
  5. «The History of the Abel Prize». The Norwegian Academy of Science and Letters
  6. За наградите Абел
  7. The Abel Prize 2003 – 2007. Heidelberg, Springer, 2010. ISBN 978-3-642-01372-0. DOI:10.1007/978-3-642-01373-7.
  8. The Abel Prize 2008 – 2012. Heidelberg, Springer, 2014. ISBN 978-3-642-39449-2. DOI:10.1007/978-3-642-39449-2.
  9. Karen Uhlenbeck first woman to win the Abel Prize. // The Norwegian Academy of Science and Letters. Посетен на 2019-03-23.