Адам Йежи Чарториски
| Адам Йежи Чарториски Adam Jerzy Czartoryski | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Монморанси, Франция |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Адам Кажимеж Чарториски |
| Майка | Изабеля Чарториска |
| Подпис |  |
| Адам Йежи Чарториски в Общомедия | |
А̀дам Йѐжи Чарторѝски (на полски: Adam Jerzy Czartoryski) е полски шляхтич, княз, представител на магнатския род Чарториски, със собствен герб – разновидност на Погон, полски и руски политик.
Той е министър на външните работи на Руската империя (1804 – 1806) и ръководител на националното правителство на Кралство Полша по време на въстанието срещу руското владичество от 1830 – 1831 година. След краха на въстанието до края на живота си ръководи консервативната фракция от полската емиграция в Париж, която работи упорито, но безуспешно, за национално освобождение чрез военна и дипломатическа интервенция на западноевропейските държави в Русия.
Произход и младежки години[редактиране | редактиране на кода]
Княз Адам Йежи Чарториски един от най-изтъкнатите представители на богатия род Чарториски, който още от XV век играе важна, а от XVIII век – и водеща роля в политическата история на полско – литовската държава Жечпосполита. Баща му – княз Адам Кажимеж Чарториски, е един от кандидатите за полския престол през 1763 година, зает тогава от Станислав Август Понятовски.[1] Адам Йежи получава елитарно образование в семейния дом в Пулави, по почин на баща си обикаля и се запознава с устройството на редица западноевропейски държави. През 1792 година Чарториски вземат участие във войната срещу Русия, завършила с Втората подялба на Полша и емиграция на семейството в Англия.[2] По време на въстанието на Косцюшко (1794) дворецът им в Пулави е сринат, а именията им са конфискувани. Година по-късно (1795) Адам Йежи е изпратен от баща си в Санкт Петербург, където измолва от императрица Екатерина II обратно отнетите богатства в замяна на вярна служба.[3]
Служба на Русия[редактиране | редактиране на кода]
При престоя си в руската столица Чарториски се запознава и сприятелява с внука на императрицата Александър, който става престолонаследник след смъртта на Екатерина и възкачването на баща си Павел на престола през 1796 година. Назначен е за посланик на императора в Кралство Сардиния.[2] През 1801, при възцаряването на Александър I, се завръща в Санкт Петербург и влиза в така наречения „Негласен комитет“ от най-близките съветници на императора в почина му за реформи в администрацията. Година по-късно Чарториски е заместник на външния министър, а от 1803 година – попечител на Вилненския учебен окръг (в източните предели на някогашната Жеч Посполита). От 1804 година оглавява руското външно министерство.[3] По това време съставя план за преустройство на Европа, който предвижда възстановяване на Полско-литовската държава в тясна политическа уния с Русия.[2] Подтиква Александър I да сключи съюз с Австрия и Англия срещу Наполеонова Франция, но след битката при Аустерлиц политиката му претърпява провал. Оттегля се от министерския пост в 1806 година, поради несъгласие със съюза на Александър с Прусия.[3]
Усилия за еманципиране на полските земи в Русия[редактиране | редактиране на кода]
Макар че през 1810 година окончателно напуска Санкт Петербург, Чарториски запазва благоразположението на царя и поста си начело на Вилненския учебен окръг. Участва във Виенския конгрес от 1815 година, на който победителите на Наполеон прекрояват картата на Европа.[2] Съдейства за създаването на Полското кралство под егидата на Александър I като средство за помирение на полските революционери с руския царизъм. Назначен е за сенатор и член на административния съвет, но още през 1816 година се отказва от тази кариера, разочарован от руските разпоредби в привидно автономното Кралство.[3] През 1823 година е принуден да подаде оставка от попечителството на Вилненския учебен окръг. Оттегля се в имението си в Пулави, където се занимава с литературна дейност.[2]
Начело на Ноемврийското въстание и политическата емиграция[редактиране | редактиране на кода]
След избухването на въстанието в края на 1830 година Чарториски оглавява Сената[2], а от януари 1831 – след символичното лишаване на Николай I от полския престол – и националното правителство. Въпреки че първата руска офанзива към Варшава е отбита през февруари, Чарториски не успява да уталожи социалното и политическото напрежение сред поляците. Опитът за поземлена реформа е пресечен, но радикалите (т. нар. „Патриотично дружество“) не са неутрализирани. Напрежението прераства в масови размирици след първите поражения от руснаците и през август Чарториски е принуден да напусне Варшава.[4]
След потушаването на въстанието, лишен от именията си и осъден на смърт от руските власти, Чарториски се установява в Париж. Тамошната му резиденция „Отел Ламбер“ се превръща в средище на политическата дейност на емигрантите, целяща възстановяване на Полша с помощта на западноевропейските държави.[3] Подкрепя националните революции през 1848 година, организира полските бойни части, воюващи на страната на Османската империя, Англия и Франция срещу Русия в Кримската война (1853 – 1855). В Париж той учредява литературно-исторически кръжок и полска национална библиотека.[5]
Чарториски остава водач на консервативното крило на полската емиграция до смъртта си през 1861 година. Оставя мемоари, както и множество художествени и исторически творби.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ф. А. Брокгауз, И. А. Ефрон. Энциклопедический словарь. Том 38. Санкт Петербург 1903. Посетен на 13 август 2016. С. 401
- ↑ а б в г д е ж Ф. А. Брокгауз, И. А. Ефрон. Энциклопедический словарь. Том 38. Санкт Петербург 1903. Посетен на 13 август 2016. С. 402
- ↑ а б в г д Adam Jerzy, Prince Czartoryski. Във: Encyclopædia Britannica Online. Посетен на 13 август 2016.
- ↑ Davies, Norman. God's Playground. A History of Poland: Volume II: 1795 to the Present. Oxford, 2005. ISBN 9780199253401. с. 235 – 237. Посетен на 11 август 2016.
- ↑ Czartoryski Adam Jerzy Архив на оригинала от 2015-07-21 в Wayback Machine.. Във: Encyklopedia WIEM. Посетен на 13 август 2016.
|
