Хаджилари (община Белимбегово)
- Тази статия е за селото в Скопско. За други значения на Хаджилари вижте Хаджилари. За други значения на Миладиновци вижте Миладиновци.
Хаджилари Миладиновци | |
— село — | |
Панорама на селото и магистралата М-1 | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Скопски |
Община | Белимбегово |
Географска област | Скопско поле |
Надм. височина | 336 m |
Население | 1276 души (2002) |
Пощенски код | 1042 |
МПС код | SK |
Хаджилари в Общомедия |
Хаджилари или Хаджилар (на македонска литературна норма: Миладиновци) е село в община Белимбегово (Илинден), Северна Македония.[1]
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в източната част на Скопската котловина.
История
[редактиране | редактиране на кода]Гьорче Петров пише в 1896 година, че Аджалари е основано 250 години по-рано.[2] В края на XIX век Хаджилари е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Хаджилари живеят 195 българи християни и 65 турци.[3]
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Аджарлари има 208 българи екзархисти.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Хаджарлар (Hadžarlar) като село с неясен етнически състав.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Хаджиево като смесено българо-албанско село.[6]
По време на сръбското управление селото е прекръстено на Александрово. При установяване на българската власт в годините на Втората световна война е прекръстено на Василево,[1] в чест на Васил Аджаларски. След войната името му е сменено отново – този път на Миладиновци.
Според преброяването от 2002 година селото има 1276 жители.[7]
Националност | Всичко |
северномакедонци | 1159 |
албанци | 0 |
турци | 2 |
роми | 62 |
власи | 0 |
сърби | 34 |
бошняци | 0 |
други | 19 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Хаджилари
- Васил Аджаларски (1880 – 1909), български революционер
- Трифун Аджаларски (1882 – ?), български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Чалоски, Томо. Миладиновци // Роднокрајски записи. Архивиран от оригинала на 2016-09-19. Посетен на 9 ноември 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.[неработеща препратка]
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 октомври 2007
|