Азиз Таш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Азиз Таш
български поет и преводач
Роден
7 декември 1973 г. (1973-12-07) (47 г.)

Националност  България
Професия преводач, университетски преподавател
Литература
Жанрове стихотворение, есе

Азиз Назми Шакир – Таш е български поет и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 декември 1973 г. в Смолян. През 1992 г. завършва езикова гимназия „Иван Вазов“ в родния си град със специалност учител по английски език. Следва Арабистика и Турски език и литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1992–1997). В периода 1999–2004 г. е докторант по История на науките в Истанбулския университет. От 2001 г. е преподавател по арабски език във Факултета по изкуствo и социални науки на Университета „Сабанджъ“ в Истанбул.[1]

В Истанбулския университет защитава дисертация по история на тема „Формиране на османската културна и научна среда в Одрин и околностите му“ (2010).[2]

Публикувал е стихове и проза на български и турски език, а също и преводи от арабски, турски, английски и руски език във вестниците „Литературен форум“, „Литературен вестник“, „Век 21“, „Култура“, „Сега“, „Заман“; списанията „Ах, Мария“, „Везни“, „Пламък“, „Юмит“, „Мост“, „Родна реч“, „Понеделник“, „0. Па“ и алманасите „Мисъл“, „Проглед“, „Пролог“, „Поетичен салон“.[1]

Написаните по време на следването му в специалност „Арабистика“ на СУ стихове и разкази биват отпечатани (през 2004 и 2008 г. от издателство „Стигмати“) в двойно книжно тяло, носещо заглавията „На 22“ и „Апокриф за дъжд“. Следва стихосбирката „Небе на 33“ (2007 г., издание на „Жанет-45“), която е канен да представи на знакови места като Библиотеката на Конгреса във Вашингтон, театър „Шопен“ на Чикагския писателски комплекс „Гилд“ и кулата „Манара“ в Куала Лумпур.[3]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 2001: Субсидия на Европейската фондация за култура – Амстердам, в рамките на програма за преводи от балкански на балкански езици „In Transitum“ за проекта „Антология на модерната турска поезия“[1]
  • 2007: Грант на Държавния департамент на САЩ за участие в „Международната писателска програма“ (International Writing Program) към Университета на Айова.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирки
  • „Повод за небе“, 1993
  • „На 22. Апокриф за дъжд“, София: Стигмати, 2004, 82 с. ISBN 978-954-336-075-8
  • „Небе на 33“, Пловдив: Жанет 45, 2007, 122 с. ISBN 978-954-491-324-3
  • „От Адрианопол до Одрин“, 2007
  • „Околосветска обиколка на липсата“, Пловдив: Жанет 45, 2016, 92 с. ISBN 978-619-186-276-4
Преводи
  • Кемал Йозер, „Насрещен вятър — İki Yönlü Rüzgâr“, поезия (1999, Издателство „Орфей“, превод от турски, билингва)
  • „На среща със сбогуването“, антология на съвременната палестинска поезия (1999, Издателство „Български писател“, София, превод от арабски език съвместно с Мая Ценова)
  • Вера Мутафчиева, „Osmanlı’da Bir Papaz – Günahkar Sofroni’nin Çileli Hayat Hikayesi 1739–1813“ (съдържа „Житие и страдание на грешния Софроний“ и избрано от „Книга за Софроний“, 2003, Издателство „Китап“, Истанбул, превод на турски език)
  • „Антология на кувейтската литература“ (2003, превод от арабски език съвместно с Веселина Райжекова и Мая Ценова)
  • Халед Даруиш, „88“ (превод от арабски език съвместно с Мая Ценова)
  • Петър Мутафчиев, „Книга за Българите“ / „Bulgarlara ve Bizans’a Dair Bir Kitap“ (2006, Издателство „Жанет - 45“, Пловдив, превод на турски език)
  • Махмуд Даруиш, „След тебе няма „след“. Антология. С., „Български писател“, 2009 (превод от арабски език съвместно с Мая Ценова)
  • Аслъ Ердоган, „В безмълвието на живота“ (поетическа проза), (2010, Изд. Парадокс, София, 2010, превод от турски език)
  • Мурат Гюлсой, „Седмица на милосърдието в Истанбул“, роман (2013, Изд. Парадокс, София, превод от турски език)[4]
  • Мурат Гюлсой, „В името на Отца и Сина и Светия роман“, роман (2016, Изд. Парадокс, София, превод от турски език съвмество със Сибел Мустафа)
  • Ахмед Хилми Филибелията, „Дълбините на въображението. Приказки от един суфи“ (2020, Изд. Парадокс, София, превод от турски език) ISBN 978-954-553-354-9[5][6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г „Азиз Назми Шакир (Азиз Таш)“, сайт на Съюза на преводачите в България.
  2. „Азиз Назми Шакир“, НАЦИД.
  3. Биографична справка за Азиз Шакир-Таш, „Кадър 25“, 2 март 2019.
  4. Марин Бодаков, Ходене по буквите, отзив във в-к „Култура“, бр. 19 (2990), 24 май 2013.
  5. Петя Хайнрих, „За българското издание на романа „Дълбините на въображението“ от Ахмед Хилми Филибелията“, рец. във в-к „Литературен вестник“, бр. 9, 2021.
  6. Йордан Ефтимов, За „Дълбините на въображението“, видеорецензия в „Booklover“, YouTube, 3 февруари 2021.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]