Албрехт I фон Бранденбург
Албрехт I фон Бранденбург Albrecht I. von Brandenburg | |
маркграф на Бранденбург | |
Роден |
Несигурност 1100 г.
|
---|---|
Починал | 18 ноември 1170 г.
Щендал, Федерална република Германия |
Погребан | Баленщет, Федерална република Германия |
Управление | |
Период | 1157 – 1170 |
Други титли | маркграф на Северна марка |
Герб | |
Семейство | |
Род | Аскани |
Баща | Ото фон Баленщет |
Майка | Айлика Саксонска |
Съпруга | София фон Винценбург |
Деца | Ото I (Бранденбург) Зигфрид I фон Анхалт (архиепископ) Бернхард III (Саксония) Хедвиг фон Бранденбург Херман I (Ваймар-Орламюнде) Адалберт III фон Баленщет Дитрих (Бранденбург) |
Албрехт I фон Бранденбург в Общомедия |
Албрехт I или Албрехт Мечката (на немски: Albrecht I. von Brandenburg, Albrecht der Bär, Albrecht von Ballenstedt; Adelbert; * 1100, † 18 ноември 1170) от фамилията Аскани, е маркграф на Северната марка (1134 – 1157), основател на Маркграфство Бранденбург и първият маркграф от 1157 до 1170 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е единственият син на Ото Богатия († 1123), граф на Баленщет, херцог на Саксония, и Айлика († 1142), дъщеря на саксонския херцог Магнус (от род Билунги) и на София Унгарска, дъщеря на унгарския крал Бела I.
През 1134 г. Албрехт Мечката получава земя, след като побеждава на бойното поле славянскиия княз Якса от Кьопеник (Jaxa von Köpenick) при крепостта Бранденбург на река Хафел. От 1134 г. той е маркграф на Нордмарк. Помага на немското източно преселение (Ostkolonisation). От 1138 г. той е също херцог на племенното херцогство Саксония, но не заздравява там позицията си. Той участва заедно с Хайнрих Лъв през 1147 г. в Кръстоносния поход против славяните (против вендите; на немски: Wendenkreuzzug).
На 11 юни 1157 г. на неговата земя той основава Маркграфство Бранденбург и Албрехт Мечката поема управлението. В началото той се наричал маркграф на Бранденбург (Adelbertus Die gratia marchio in Brandenborch) в свидетелството от 3 октомври 1157 г. Затова 1157 г. се счита фактически за годината на основанието на марка Бранденбург.
Албрехт Мечката има следните титли:
- граф на Баленщет (1123 – 1170)
- княз и маркграф на Марка Лужица (1123 – 1131)
- херцог на херцог на племенното херцогство Саксония (1138 – 1142)
- граф на Ваймар-Орламюнде (1134 – 1170)
- маркграф на Нордмарк (1134 – 1157)
- маркграф на Бранденбург (1157 – 1170)
Неговият син Ото I († 8 юли 1184) е от 1170 г. вторият маркграф на маркграфството.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Албрехт е женен от 1125/1126 г. за София фон Винценбург (* 1105; † 6/7 юли 1160), дъщеря на граф Херман I от Винценбург († 1137/38). София умира десет години преди него. Двамата имат три дъщери и седем сина (вероятно те имат тринадесет деца):[1][2]
- Ото I от Бранденбург (* 1128; † 1184), последва баща си като маркграф на Бранденбург.
- Херман I (* 1130; † 1176), граф на Ваймар-Орламюнде
- Зигфрид I (* 1132; † 1184), архиепископ на Бремен и Бранденбург
- Хедвиг (* 1140; † 1203), ∞ 1147 Ото Богатия (Ветини), маркграф на Майсен
- Адалберт III († 1173), граф на Баленщет, ∞ Аделхайд фон Ветин-Майсен
- Дитрих († 1183), маркграф на Бранденбург, ∞ ок. 1150 Мехтилд от Тюрингия
- Бернхард III (* 1140; † 1212) херцог на Саксония
- Гертруда фон Бранденбург ∞ 1153 Деполд I († 1167), бохемски княз от династията Пршемисловци, син на Владислав I (Бохемия)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Otto von Heinemann: Albrecht der Bär. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 237 – 243.
- Erich Freiherr von Guttenberg: Albrecht. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 160 f.
- Heinrici de Antwerpe, Can. Brandenburg., Tractatus de urbe Brandenburg.
- Helmut Assing, Albrecht der Bär. Markgraf von Brandenburg (1150/57 – 1170). Eberhard Holtz, Wolfgang Huschner, Deutsche Fürsten des Mittelalters. Fünfundzwanzig Lebensbilder. Edition Leipzig, Leipzig 1995, S. 221 – 233, ISBN 3-361-00437-3.
- E. Bohm, Heveller Архив на оригинала от 2006-06-14 в Wayback Machine.. Lexikon des Mittelalters. Band 4, S. 2198. DTV, München 2002. ISBN 3-423-59057-2
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVI, Tafel 37.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. I, Tafels 40 & 68.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Albrecht „der Bäre“ Graf von Ballenstedt,fmg.ac
- ↑ Albert 'the Bear', Markgraf & Elector of Brandenburg, Graf von Ballenstedt, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Albrecht I. der Bär, genealogie-mittelalter.de
|