Ален Роб-Грийе
| Ален Роб-Грийе Alain Robbe-Grillet | |
| френски писател и кинорежисьор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 18 февруари 2008 г.
|
| Националност |  Франция |
| Работил | чиновник, писател, кинорежисьор, актьор, сценарист, литературен критик |
| Литература | |
| Период | 1953 – 2008 |
| Жанрове | роман, сценарий |
| Течение | Нов роман |
| Дебютни творби | „Гумите“ (1953) |
| Известни творби | „Гумите“ (1953) „Воайорът“ (1955) „Ревност“ (1957) |
| Награди | „Фенеон“ (1953) „Луи Делюк“ (1962) „Мондело“ (1982) „Сад“ (2002) |
| Семейство | |
| Съпруга | Катрин Роб-Грийе (по баща Ръстакян) |
| Уебсайт | |
| Ален Роб-Грийе в Общомедия | |
Ален Роб-Грийе (на френски: Alain Robbe-Grillet) е френски писател, сценарист и кинематографист. В цялото си творчество писателят се бунтува срещу гнета на идеологиите и абсолютния ред.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 18 август 1922 г. в Брест, департамент Финистер, Франция. Завършва Националния институт по агрономия. Първия си роман, „Цареубиец“ (Un régicide), написва през 1949 г., но той си остава непубликуван до 1978 г. Роб-Грийе предлага ръкописа на романа на едно от най-големите френски издателства – „Галимар“, но то го отхвърля. Все пак първият му опит не остава незабелязан, защото ръкописът попада в редакцията на друго издателство, което тепърва ще набира скорост – „Минюи“.
Следващите две години Роб-Грийе работи като инженер в Колониалния институт за плодове и цитруси, като често пътува до Мароко, Френска Гвиана, Гваделупа и Мартиника. В края на 1950 г. напуска работата си заради влошаване на здравето. Връщайки се във Франция, пише втория си роман – „Гумите“ (Les Gommes).
През 60-те и 70-те години Роб-Грийе пише няколко сценария и режисира филми. По-късно издава и няколко книги, съдържащи биографичен материал.[1] Негова съпруга е писателката, известна под псевдонима Жан дьо Бер.[2]
През 2004 г. е избран за член на Френската академия.
Умира от инфаркт на 18 февруари 2008 г. в Кан на 85-годишна възраст.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]
През 50-те години на ХХ век Роб-Грийе става известен като един от най-изявените представители на течението „нов роман“. При него техниката на писателя се издига в култ, отхвърлят се традиционните романови категории – сюжет, герой, психологизъм, връзки във времето и пространството. Сборникът от статии,[3] които е писал по това време, бива приет като литературен манифест.
Ролан Барт е един от ранните поддръжници на Ален Роб-Грийе.[4] От края на 50-те години Жан Рикарду, който се откроява като водещ теоретик и критик на „новия роман“, отделя особено внимание на творчеството на Роб-Грийе.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Романи
[редактиране | редактиране на кода]- 1949 Un régicide
- 1953 Les Gommes
Гумите, София: Народна култура, 1985 г. [5] - 1955 Le Voyeur
- 1957 La Jalousie
Ревност, София: Народна култура, 1985 г. [5] - 1959 Dans le labyrinthe
В лабиринта, Плевен: ЕА, 1995 г. - 1965 La Maison de rendez-vous
- 1970 Projet pour une révolution à New York
- 1976 Topologie d'une cité fantôme
Топология на един град призрак. Превод от френски Павлина Рибарова. София: Златорог, 2003 г. - 1978 Souvenirs du triangle d'or
- 1981 Djinn
Джин, София: Народна култура, 1985 г. [5] - 2001 La Reprise
Киноромани и сценарии
[редактиране | редактиране на кода]- 1961 L'Année dernière à Marienbad
Миналата година в Мариенбад, София: Народна култура, 1985 г. [5] (реж. А. Рене) - 1963 L'Immortelle
- 1969 Les Gommes (Гумите, реж. Люсиен Дероази)
- 1971 La Jalousie (Ревност, за телевизията, реж. К. Киршнер)
- 1974 Glissements progressifs du plaisir
- 1994 Taxandria (реж. Раул Серве)
- 2002 C'est Gradiva qui vous appelle
- 2010 Campana de la noche (реж. Майкъл Милс)
Мемоари
[редактиране | редактиране на кода]- Le Miroir qui revient (1985)
- Angélique ou l'Enchantement (1988)
- Les Derniers Jours de Corinthe (1994)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Le Miroir qui revient (1985), Angélique ou l'Enchantement (1988), Les Derniers Jours de Corinthe (1994)
- ↑ През 2012 г. е публикувана част от тяхната кореспонденция; Alain & Catherine Robbe-Grillet, Correspondances, 1951 – 1990, Paris: Fayard, 2012.
- ↑ Robbe-Grillet A., Pour un Nouveeau Roman, 1963.
- ↑ Барт Р., Обективна литература (1954) и Не съществува школа „Роб-Грийе“ (1958), вж. Въображението на Знака, София: Народна култура, 1991, с. 242 – 267.
- ↑ а б в г Роб-Грийе A., Гумите, Ревност, Миналата година в Мариенбад, Джин, София: Народна култура, 1985 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Произведения на Ален Роб-Грийе в
Моята библиотека - Ален Роб-Грийе в
Internet Movie Database ((en)) - Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Ален Роб-Грийе, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано ((en))
- Александър Грозев, „Ален Роб-Грийе (1922 – 2008). Бащата на новия роман“, некролог във в. „Култура“, бр. 8 (2491), 28 февруари 2008
- „Ален Роб-Грийе – бунтарят, който издигна в култ техниката на писане“, ЛиРа, 18 август 2012
- Текстове на Роб-Грийе
- „Четири дни в България 1947“ Архив на оригинала от 2021-08-05 в Wayback Machine., превод от френски на Теодора Конах, в. „Литературен вестник“, 2011, бр. 41 – 42
- За него
- Миряна Янакиева, „За не толкова новото в един нов роман“, рец. за Топология на един град-призрак, в. „Култура“, бр. 26, 27 юни 2003
|
