Ален Роб-Грийе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ален Роб-Грийе
Alain Robbe-Grillet.jpg
Роден 18 август 1922 г.
Починал 18 февруари 2008 г. (85 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1953-2008
Жанр роман, сценарий
Течение нов роман
Награди Фенеон“ (1953)
Съпруга Катрин Роб-Грийе
Уебсайт Страница в IMDb
Ален Роб-Грийе в Общомедия

Ален Роб-Грийе (на френски: Alain Robbe-Grillet) е френски писател, сценарист и кинематографист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ален Роб-Грийе е роден на 18 август 1922 г. в Брест, Франция.

Завършва Националния институт по агрономия. Първия си роман, „Цареубиец“ (Un régicide), пише през 1949 г., но той си остава непубликуван до 1978 г. Роб-Грийе предлага ръкописа на романа на едно от най-големите френски издателства — „Галимар“, но то го отхвърля. Все пак първият му опит не остава незабелязан, защото ръкописът попада в редакцията на друго издателство, което тепърва ще набира скорост — „Минюи“.

Следващите две години Роб-Грийе работи като инженер в Колониалния институт за плодове и цитруси, като често пътува до Мароко, Френска Гвиана, Гваделупа и Мартиника. В края на 1950 г. напуска работата си заради влошаване на здравето. Връщайки се във Франция, пише втория си роман — „Гумите“ (Les Gommes).

През 60-те и 70-те Роб-Грийе пише няколко сценария и режисира филми. По-късно издава и няколко книги, съдържащи биографичен материал. [1] Негова съпруга е писателката, известна под псевдонима Жан дьо Бер [2].

През 2004 г. е избран за член на Френската академия.

Ален Роб-Грийе умира на 18 февруари 2008 г. в Кан, Франция.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

През 50-те години на ХХ в. Роб-Грийе става известен като един от най-изявените представители на течението „нов роман“. Сборникът от статии[3], които е писал по това време, бива приет като литературен манифест.

Ролан Барт е един от ранните поддръжници на Ален Роб-Грийе [4]. От края на 50-те години Жан Рикарду, който се откроява като водещ теоретик и критик на „новия роман“, отделя особено внимание на творчеството на Роб-Грийе.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • 1949 Un régicide
  • 1953 Les Gommes
    Гумите, София: Народна култура, 1985 г. [5]
  • 1955 Le Voyeur
  • 1957 La Jalousie
    Ревност, София: Народна култура, 1985 г. [5]
  • 1959 Dans le labyrinthe
    В лабиринта, Плевен: ЕА, 1995 г.
  • 1965 La Maison de rendez-vous
  • 1970 Projet pour une révolution à New York
  • 1976 Topologie d'une cité fantôme
    Топология на един град призрак. Превод от френски Павлина Рибарова. София: Златорог, 2003 г.
  • 1978 Souvenirs du triangle d'or
  • 1981 Djinn
    Джин, София: Народна култура, 1985 г. [5]
  • 2001 La Reprise

Киноромани и сценарии[редактиране | редактиране на кода]

  • 1961 L'Année dernière à Marienbad
    Миналата година в Мариенбад, София: Народна култура, 1985 г. [5] (реж. А. Рене)
  • 1963 L'Immortelle
  • 1969 Les Gommes (Гумите, реж. Люсиен Дероази)
  • 1971 La Jalousie (Ревност, за телевизията, реж. К. Киршнер)
  • 1974 Glissements progressifs du plaisir
  • 1994 Taxandria (реж. Раул Серве)
  • 2002 C'est Gradiva qui vous appelle
  • 2010 Campana de la noche (реж. Майкъл Милс)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Le Miroir qui revient (1985), Angélique ou l'Enchantement (1988), Les Derniers Jours de Corinthe (1994)
  2. През 2012 г. е публикувана част от тяхната кореспонденция; Alain & Catherine Robbe-Grillet, Correspondances, 1951-1990, Paris: Fayard, 2012.
  3. Robbe-Grillet A., Pour un Nouveeau Roman, 1963.
  4. Барт Р., Обективна литература (1954) и Не съществува школа "Роб-Грийе" (1958), вж. Въображението на Знака, София: Народна култура, 1991, с. 242-267.
  5. а б в г Роб-Грийе A., Гумите, Ревност, Миналата година в Мариенбад, Джин, София: Народна култура, 1985 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Текстове на Роб-Грийе
За него