Алиша Бул Стот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алиша Бул Стот
ирландско-английска математичка
Родена
Починала

Учила вГронингенски университет
Семейство
БащаДжордж Бул
Братя/сестриЕтел Лилиан Войнич
Алиша Бул Стот в Общомедия

Алиша Бул Стот (на английски: Alicia Boole Stott) е ирландско-английска математичка. Въпреки че никога не е заемала академична длъжност, тя е автор на множество ценни приноси към геометрията, за които получава титлата „почетен доктор“ на Грьонингенския университет в Нидерландия.[1] Тя е известна с въведения от нея термин „политоп“ (polytop) за изпъкнало тяло в четвърто или по-висока измерение, както и със способността си да възприема четиримерното пространство от ранна детска възраст.[1]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Алиша Бул е родена в град Корк, Ирландия, третата дъщеря на математика и логик Джордж Бул и Мери Евърест Бул, самоука математичка и образователна деятелка. Част от сестрите ѝ стават значими в сферите на занятията си. Луси Евърест Бул е химичка и фармацевтка, а Етел Лилиан Войнич е авторка на романи.

След внезапната смърт на бащата през 1864 година, семейството се мести в Лондон, където майката на Алиша става библиотекарка в лондонския колеж „Куинс Колидж“.[2] Алиша заедно с една от сестрите си посещава училището към колежа, но никога не постъпва в университет. За семейството и приятелите си е известна като Алис, въпреки че по-късно винаги публикува под името Алиша.

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Алиша е единствената от дъщерите на Бул, която наследява математическия талант на баща си, въпреки че майката от ранна възраст развива и у петте си деца усет към геометрията.[3] Когато е на 18 години, за първи път се сблъсква с геометрични модели благодарение на зет си Чарлз Хауърд Хинтън и развива способност да визуализира фигури и тела в четвъртото измерение.[1][2] Алиша открива, че съществува точно шест правилни политопа в четиримерното пространство и те са ограничени от 5, 16 или 600 тетраедъра, 8 куба, 24 октаедъра или 120 додекаедъра, съответно. (Въпреки че този факт е вече известен за Лудвиг Шлефли). Алиша извежда тримерните централни напречни сечения на всичките шест правилни политопа изцяло със средствата на евклидови построения и методи на синтетичната геометрия по простата причина, че никога не е изучавала аналитична геометрия. На всички тези сечения си прави модели от картон и въвежда термина „политоп“, за да ги опише.

Късни години[редактиране | редактиране на кода]

През 1899 година започва работа като секретарка в Ливърпул, където среща актюера Уолтър Стот и двамата сключват брак през 1890 година. Двамата имат две деца, Мери (1891 – 1982) и Ленърд (1892 – 1963).[4] През 1895 година, Стот научава за трудовете на холандския математик Питер Схауте, свързани с централните сечения на правилните политопи. Схауте пристига в Англия и работи заедно с Алиша Стот, убеждавайки я да публикува резултати си, което тя прави в две статии, издадени в Амстердам през 1900 и 1910 година.[5]

Ръкодовството на Грьонингенския университет ѝ оказва честта да я покани за честванията по тристагодишнината от основаването му и я отличава с титлата „почетен доктор“ през 1914 година.[6] След смъртта на Схауте през 1923 година, Алиша Стот се оттегля за известно време от математическите си разработки.

През 1930 нейният племенник Джофри Инграм Тейлър я запознава с родения в Англия канадски геометър Х. С. М. Коксетър и двамата заедно работят по различни математически проблеми.[6] Стот прави две нови важни открития, даващи връзката между построенията на многостени и златното сечение. В Кеймбриджкия университет Стот изнася съвместна статия с Коксетър. По-късно Коксетър пише за нея: „Силата и простотата на нейния характер, в съчетание с разнообразните ѝ интереси, я правят вдъхновяващ приятел“.[2]

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Алиша Стот почива през 1940 година в Мидълсекс.[6] През пролетта на 2001 година, в Грьонингенския университет е открито руло с цветни рисунки на многостени.[2] Въпреки че рисунките са неподписани, веднага са разпознати като дело на Стот. Откритието е последвано от изследване на Ирен Поло-Бланко, която посвещава на трудовете на Алиша глава от своята книга „Теория и история на математическите модели“ (2007).

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Notable Women in Mathematics: A Biographical Dictionary // Greenwood Press, 1998. с. 243 – 245. Посетен на 4 януари 2015.[неработеща препратка]
  2. а б в г Lab Coats and Lace. Women in Technology and Science. ISBN 9780953195312.
  3. Gerry Kennedy, The Booles and the Hintons, Atrium Press, July 2016 p 85.
  4. Polo-Blanco, Irene. Alicia Boole Stott, a geometer in higher dimension // Historia Mathematica 35 (2). May 2008. DOI:10.1016/j.hm.2007.10.008. с. 123 – 139.
  5. W. W. Rouse Ball (1960) Mrs. Stott's Construction, in Mathematical Recreations and Essays, Macmillan, New York, pp. 139 – 140.
  6. а б в Franceschetti, Donald R. Biographical Encyclopedia of Mathematicians – Vol. 2 // Marshall Cavendish, 1999. с. 482 – 484. Посетен на 4 януари 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alicia Boole Stott в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​