Алия Молдагулова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алия Молдагулова
съветска снайперистка
Алия Молдагулова на казахска пощенска марка от 1995 г.
Алия Молдагулова на казахска пощенска марка от 1995 г.

Звание ефрейтор
Години на служба 19431944
Прякор Ли́я Курумгамб Молдагу́лова
Служил на Flag of the Soviet Union.svg Червена армия
Род войски пехота
Военно формирование 54-та стрелкова бригада, 22-ра армия, 2-ри Прибалтийски фронт
Битки/войни Втора световна война (Източен фронт)
Награди Герой на Съветския съюз
Орден Ленин

Родена
Починала
Алия Молдагулова в Общомедия

Алия́ Нурмухамбе́товна Молдагу́лова (на казахски: Әлия Нұрмухамбетқызы Молдағұлова, известна още като Лия Курумгамб Молдагулова[1], 25 октомври 1925 г. – 14 януари 1944 г.) е съветски снайперист и герой на Съветския съюз посмъртно. Служила на Източния Фронт през Втората световна война в редиците на 54-та стрелкова бригада, 22-ра армия, 2-ри Прибалтийски фронт.

По официални данни е убила 78 войници на Вермахта.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 25 октомври 1925 година в село Булак, Хобдински район, Казахска ССР. Губи родителите си още през детството си и от 8-годишна възраст живее с чичо си в Алма Ата. През 1935 г. чичо ѝ постъпва във Военно-транспортната академия в Ленинград и семейството се премества да живее Москва. След няколко години се местят в Ленинград. Там Алия ходи на училище в интернат и се отличава от връстниците си с твърдия си характер.[3]

През 1941 г. с нахлуването на Германия в Русия чичо ѝ се евакуира, а Алия остава в Ленинград. През 1942 г. в разгара на блокадата на Ленинград интерната заедно с Алия се евакуира в село Вятское, Ярославска област. На 1 октомври 1942 г. Алия завършва Вятското СОУ и постъпва в Рибинския авиационен техникум. Въпреки мечтата ѝ да лети, тя е приета в специалност „студена обработка на метала“. След три месеца подава молба към Червената армия да бъде изпратена на фронта. През декември 1942 г. Алия е изключена от техникума във връзка със заминаването ѝ към фронта.[4] През май 1943 г. попада в специализирано училище за жени-снайперисти. Там тя бива наградена за отлична стрелба. През юли същата година тя вече е снайперист и е присъединена към 54-та стрелкова бригада, 22-ра армия.

По време на Ленинградско-Новгородската операция, на 14 януари 1944 г. нейната бригада е имала за задача да направи засада на немските части на жп линията Новосоколники – Дно. Пехотата е имала за цел да разедини жп линията, а снайперите – да осигуряват прикриващ огън. Срещат ожесточена съпротива от противника, който отвръща на атаката с огън. Въпреки, че съветската армия успешно преминава първата линия отбрана, атаката им се задавя заради ответния огън на немците. По спомени на командира на 4-ти батальон Г. Варшавски, в този критически момент Алия Молдагулова се изправя в цял ръст и извиква „Братя, войници, след мен!“. Тогава съветските войници се вдигат в атака. Същия ден Алия участва в отбиването на контраатаките на противника. В хода на една от атаките Алия е ранена от осколки от мина. Въпреки това тя участва в ръкопашна схватка в немски окоп. По време на боя бива ранена за втори път от немски офицер. Тя успява да убие офицера, но е ранена смъртоносно. Преди да умре успява да напише писмо до сестра си. Погребана е в село Монаково в Псковска област.[5]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

На 4 юни 1944 г. на Алия е присъдено званието Герой на Съветския съюз и е наградена с орден Ленин посмъртно.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]