Алканоламини
Алканоламинте или аминоалкохолите са химични съединения, съдържащи хидроксилна (-OH) и амино (-NH2, -NHR или -NR2) функционална група върху алканов въглероден скелет. Терминът алканоламини е клас-широк термин, който понякога се използва като в подкласификации.[1]
Съдържание
2-Аминоалкохоли[редактиране | редактиране на кода]
2-аминоалкохолите са основен клас органични съединения, съдържащи едновременно аминно и алкохолна функционална група. Те се формират често по реакция амини с эпоксидами. Тези съединения се намират разнообразни индустриални приложения. Прост алкоэнергетиков се използват като разтворители, производство на синтетични междинни и высококипящих база.[2]
Основни представители на аминоалкохолите
- Коламин
- Холин
- Ацетилхолин
- Етаноламин
- сфингозин
- хептаминол
- Изоетарин
- пропаноламини
- метаноламин (прост аминоалкохол)
- диметилетаноламин
- N-метилетаноламин
Бета-блокери[редактиране | редактиране на кода]
Подклас бета-блокери често се нарича алканоламина бета-блокери. Типични примери са:
Натурални продукти[редактиране | редактиране на кода]
Повечето протеини и пептиди съдържат алкохол и аминогрупи. Две аминокиселини формално казано са алканоламини: серина и хидроксипролина.
- Вератридин и вератрин
- тропанови алкалоиди като атропин
- хормоните и невротрансмитери адреналин (епинефрин) и норадреналин (норепинефрин)
2-аминоалкохоли от аминокиселини[редактиране | редактиране на кода]
По принцип, всяка аминокиселина може да бъде хидрирогенирана до съответните 2-аминоалкохоли. Примери за това са пролинол (от пролин) и валинол (от валина).
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Smith, Michael B.; March, Jerry (2007), Advanced Organic Chemistry: Reactions, Mechanisms, and Structure (6th ed.
- ↑ Matthias Frauenkron, Johann-Peter Melder, Günther Ruider, Roland Rossbacher, Hartmut Höke „Ethanolamines and Propanolamines“ in Ullmann's Encyclopedia of Industrial Chemistry 2002, Wiley-VCH, Weinheim. doi:10.1002/14356007.a10_001
