Алън Сокал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алън Сокал
американски математик и физик
Роден
24 януари 1955 г. (60 г.)
Националност американска американско
Научна дейност
Област Физика, математика
Образование Харвард (бакалавриат)
Принстън (докторантура)
Учил при Артур Вигман
Работил в Университет „Ла Сапиенца“
Нюйоркски университет
Национален автономен университет в Никарагуа
Лондонски университетски колеж
Известен с Интелектуални измами и Аферата Сокал

Алън Дейвид Сокал (на английски Alan David Sokal; роден 1955) е американски математик и физик, професор по математика в Лондонския университетски колеж. Той работи главно в областта на статистическата механика, квантовата теория на полето и математическата физика. Става известен с т. нар. Афера Сокал от 1996 г. и следващите си публикации, критикуващи злоупотребата с наукоподобен език.

Академична кариера[редактиране | редактиране на кода]

Сокал получава бакалавърска степен от Харвардския колеж през 1976 г. и докторска степен в Принстън през 1981 г.

Алън Сокал симпатизира на радикалната левица и преподава математика в Националния университет на Никарагуа по време на управлението на сандинистите.

По-късно работи в Университета „Ла Сапиенца“ в Рим и в Нюйоркския университет.

Изследователски интереси[редактиране | редактиране на кода]

Изследователската дейност на Сокал е в полето на математическата физика и комбинаториката.

Аферата Сокал[редактиране | редактиране на кода]

През 1996 г. той решава да провери, дали постмодерното културно списание „Social Text“ ще публикува какъвто и да е предложен от него материал, който изглежда „ласкаещ идеологичните (пред)убеждения на редакторите“. Алън Сокал предава за публикация напълно безсмислена статия, озаглавена „Transgressing the Boundaries: Toward a Transformative Hermeneutics of Quantum Gravity“ („Престъпвайки през границите: Към една трансформативна херменевтика на квантовата гравитация“).[1][2]

Списанието наистина го публикува, и тогава Сокал разкрива измамата в друго списание — „Lingua Franca“[3], където цитира и Ноам Чомски, който разисква необходимостта да се служи на лявата и социалната наука чрез интелектуални аргументи, основаващи са на разума. Сокал отговаря на левичарската и постмодернистка критика, която се надига срещу неговата измама като казва, че мотивацията му е в това да „защити лявото от един моден сегмент в самото него“. Аферата Сокал, заедно с книгата на Пол Грос (учен) и Норман Левит „Higher Superstition“[4] може да се счита за началото на така наречените Научни войни.

Сокал продължава своята критика като става съавтор, заедно с Жан Брикмон, на книгата „Impostures Intellectuelles“ („Интелектуални мошеничества“, 1998), публикувана на английски като „Fashionable Nonsense: Postmodern Intellectuals' Abuse of Science“ („Модни безсмислици: Интелектуалското постмодерно злоупотребяване с науката“) (виж Интелектуални измами). Английското издание съдържа немалко промени. Трудно е да се каже, че то е просто превод на френския оригинал. Махната е главата за Анри Бергсон и са добавени редица обяснения. Все пак книгата в цялост, като текст и полагания, остава същата — тя обвинява дадени учени за това, че използват научни и математически термини неправилно и неадекватно, и че са поддръжници на една силна тенденция и дори план за отричане на „стойността на истината“.

Книгата получава смесени оценки, някои от които са изразяващи похвала за усилията на авторите[5], други са по-сдържани, а трети разкриват несъответствията на текстовете и критикуват авторите за невежество в дадени области на науката и за взимане на нещата тотално извън техния адекватен контекст.

През 2008 Сокал публикува книгата Шегата настрана: наука, философия и култура.

Възгледи на Алън Сокал[редактиране | редактиране на кода]

Според Сокал целта на популярните му публикации е да „деконструира репутацията“ на определени текстове, които се опитват да се самоизтъкнат като трудночетивни, привидно заради дълбочината и силата си, а всъщност заради своята безсмисленост („Нашата цел е конкретно да покажем, че царят е гол (и царицата също)“).

Сред изброяваните от него злоупотреби са:

  • Използване на терминология от природните науки, без авторът да има ясно понятие за нейното значение, или употреба на псевдотерминология
  • Свободно прехвърляне на терминология от природните към хуманитарните науки без концептуално или емпирично основание за това
  • Демонстрирането на ерудиция чрез термини, които са напълно ирелевантни за контекста
  • Употреба на изречения, които сами по себе си са безсмислени:
„Някои от тези автори показват същинско опиянение от думите, в едно с върховно безразличие към тяхното значение“ - „Интелектуални измами“, Въведение, стр.5
  • Надминаващо знанията самочувствие и самоувереност, които са пресилени спрямо реалността

Реакции в медиите и критицизъм[редактиране | редактиране на кода]

Докато книгата е приета с аплодисменти в Англия, без съмнение поради старата „любов“ на англичаните към французите, и е похвалена за това, че показва как всъщност модерната френска философия е „един заряд от стари глупости“, то във Франция нещата се възприемат по-скоро от друг ъгъл. Робер Мажори пише в Либерасион за двамата автори, че са „оперирани от хумор научни педанти, поправящи правописни грешки в любовни писма.“[6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Виж още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sokal A.. Transgressing the Boundaries: Toward a Transformative Hermeneutics of Quantum Gravity. // Social Text 46/47 (46/47). 1996. DOI:10.2307/466856. с. 217–252. (англ.)
  2. Transgressing the Boundaries: Toward a Transformative Hermeneutics of Quantum Gravity (англ.)
  3. Sokal A.. A Physicist Experiments with Cultural Studies. // Lingua Franca. 1996. с. 62–64. (англ.)
  4. Gross P.R. and Levitt N., Higher Superstition: The Academic Left and Its Quarrels With Science, Baltimore: Johns Hopkins University Press, 1994, ISBN 0-8018-5707-4
  5. Richard Dawkins. Postmodernism disrobed. // July 1998. с. 141–143. (англ.)
  6. Maggiori R., Fumee sans feu, Liberation 09/30/1997 (фр.)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]