Амадей I Савойски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Амадей I Савойски „Опашката“
2-ри граф на Мориен
Amedeo I di Savoia.jpg
Управление 19 юли 1048 – 1051
Наследил Хумберт I
Наследник Ото I
Лични данни
Роден
ок. 1016
Починал
сл. 18 декември 1051
Погребан в Приорат на Бурже дю Лак, дн. Франция
Семейство
Династия Савойска династия
Баща граф Хумберт I
Майка Ансилия
Брак Аделхайд
Потомци Хумберт
Тиберга
Аймон
Герб Coat of arms of the House of Savoy (early).svg
Амадей I Савойски „Опашката“ в Общомедия

Амадей I Савойски, наречен Опашката (на френски: Amédée Ier de Savoie, la Queue, на италиански: Amedeo I di Savoia detto Coda * ок. 1016, † сл. 18 декември 1051), e 2-ри граф на Мориен и на Беле от 1048 до 1051 г., господар на Бюже, Аоста и Шабле (ок. 1042/1046 – 1051), наследник на Хумберт Белоръки.

Хумбертинците, в основата на Савойската династия, макар и установени в Савойското графство, не носят титлата „Граф на Савоя“ чак до граф Амадей III през 1143 г.

Псевдоним[редактиране | редактиране на кода]

Неговият прякор Опашката (Cauda) идва от времето на коронацията на суверена на Свещената Римска империя Хайнрих III Черни, в която Амадей I участва, последван от дълга процесия от господа – въпросната „опашка“. Хронистите съобщават, че във Верона той се представя на съвета, последван от своите господа (mia cauda, което може да се преведе с „моята свита“). [1] На служителя, който му се моли „да пожелае да изтегли този голям отряд, който беше на опашката му“, той настоява и вдига силен шум. Императорът, предупреден, казва: „Пуснете го вътре и оставете свитата му навън“, на което граф Амадей възкликва: „Ако свитата ми не влезе с мен, аз няма да вляза тук и ще ви напусна“. Тогава императорът заповядва да им отворят вратите. [1] [2] [3]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Амедей I би трябвало да е роден около началото на 11 век. Сайтът за генеалогия Foundation for Medieval Genealogy (FMG) дава за период ок. 995/1000 г. или дори след това. [4] Френските историци Жорж Шапие (2005) и Жермен (2007) [2] определят за година на раждане 1016 г., а за родно място – много вероятно Замъка Шарбониер в Мориен, [5] център на властта на Хумбертинците. Суза в Пиемонт, посочена от Мишел Жермен, изглежда малко вероятна. [2]

Амадей е първородният син и наследник на граф Хумберт Белоръки, който е засвидетелстван основател на Династията на Хумбертините, и на съпругата му Ансилия (Аксилия), [2][4] [6] чийто произход не е точно известен.

Неговите двама по-малки братя имат църковна кариера: Бурхард става епископ на Аоста (1025 – 1032), приор на Абатство „Сен Морис д'Агон“, а след това архиепископ на Лион (1033 – 1034), а Аймон е бенедиктински абат на същото абатство, а впоследствие – епископ на Сион (1034 – 1054). [4][6]

Споменава се през април 1022 г. в дарителски акт на епископа на Лангър Ламбер, на баща си граф Хумберт и на брат си Бурхард, епископ на Аоста. Regeste genevois (1866) дава точно 8 април [7] – дата и на сайта FMG, [4] а Regeste Dauphinois (1912) – 9 април. [8]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Историографската традиция смята, че граф Хумберт е умрял около 1048 г. [9], т.е. след почти 43 години царуване. [10] Изучаването на документите, включително последната харта на Хумберт от 10 юни 1042 г., [11] несъмнено in articulo mortis според френския медиевист Лоран Рипар, позволява тази дата да бъде оспорена, за да се постави смъртта му и следователно наследяването му около 1042 г. или даже най-късно през 1046 г. [9] Следователно при възкачването си на трона Амадей би бил на 30 г. [12]

Той (или вероятно брат му Ото) е в основата, чрез дарение, на Приората на Бурже близо до езерото между 1042 и 1045 г. [1] [13] [14] Хартата на основаването от 1025 г. е погрешна. [15] Медиевистът Лоран Рипар обаче дава по-вероятен период: между 1042 и 1045 г. [16]

Амадей се установява в замъка Ермийон близо до Сен Жан дьо Мориен, който кара да укрепят. [1][2]

Той е цитиран заедно с баща си Хумберт и/или съпругата си Адалгида в различни документи:

  • В документ № IX на „Граф Хумберт I (Белоръки) и крал Ардуин: изследвания и документи“ (Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti) от 8 април 1022 г., Хумберт заедно със синовете си Амадей и Бурхард (nostro amico Humberto comiti et duobus heredibus filiis eius quorum unus dicitur Amedeus et alter Burchardus episcopus) получава като дарение различни имоти в Графство Женева с изключение на тези, принадлежащи на кралицата Херменегарда от Мориен. [17]
  • В документ № X на горепосоченото от 22 октомври 1030 г. Хумберт и съпругата му Ансилия (Uberti comitis, Anciliæ uxoris eius) подписват документ за дарение на сина им Амадей и снаха им Адалгида (Amedeus filius Uberti comitis et Adaelgida uxor mea) [18] ; този документ е докладван и от Regesta comitum Sabaudiae, marchionum in Italia ab ultima stirpis origine ad an. MDCCLIII. [19]
  • След 1030 г. Амадей прави второ дарение за приората на Бюже заедно със съпругата си Адила (Amedei et ejus illustrissimae conjugis Adelae) [20]
  • На несигурна дата (вероятно през 1036 г. [21]) Амадей прави дарение за Абатство Клюни заедно със съпругата си Адила (Amedeus comes et uxor mea Adela) [22]
  • Преди 1037 г. Хумберт и синът му Амадей (Domnum Humbertum comitem et filium eius Amadeum) присъстват на основаването на приората на Бурбанш в Бюже, както се потвърждава от документ на стр. 27 на раздел „Документи“ на книгата „Документи, печати и монети, принадлежащи към историята на монархията на Савоя“ (Documenti sigilli e monete appartenenti alla storia della monarchia di Savoia) от италианския историк и нумизматик Луиджи Чибрарио [23]
  • През 1040 г. Хумберт прави дарение на църковните лица на църквите Сант Орсо и Сан Джовани в Аоста с одобрението на синовете му Амадей, Бурхард, Аймон и Ото (Oddo, Amedeus comes, Aymo Sedunensis episcopus, Brochardus filius Huberti comitis) и на племенника му Петер (Petrus marchio filius Odonis) [24]
  • През 1046 г. Амадей I подписва (Domni Amedei comitis) документ № 212 на Cartulaire de l'Abbaye de Saint-André-Le-Bas-de-Vienne, от Аймон (най-вероятно брат му Аймон). [25]

При неговото управление започва изселването на селяните, твърде многобройни в тесните долини, към високото място в планините, дотогава покрити с огромни и гъсти гори. Първите високопланински плата са завладени от селяните от долините Арве и Фосини. Подобно на тях селяните от Мориен и Тарентез мигрират в голям брой от долините си към по-високи земи.

По време на царуването на Амадей I живее бенедиктинският монах Гийом дела Киуза (Guillaume della Chiusa) – автор на най-старата хроника на Савоя на латински език. Произхождащ от долината Мориен, той казва, че е написал своите хроники от устни предания, защото всички документи на манастира му са били опожарени или опустошени от сарацините.

Смърт и погребение[редактиране | редактиране на кода]

Според историографската традиция, установена от „Хроники на Дом Савоя“ от Жан д'Орвил, нар. Кабаре (Jean Cabaret d'Orville), историограф на граф Амадей VIII Савойски, граф Амадей I умира след 18 декември 1051 г. [4] Медиевистът Лоран Рипар дава около 1060 г. [14]

Наследен е от най-малкия му брат Ото I Савойски (* ок. 1023, † ок. 1060). [1] Другите му двама братя Бурхард и Аймон, и двамата църковни служители, са отстранени от наследяването.

За разлика от баща си, погребан в приората на Лез Ешел, Амадей изглежда е погребан в приората на Бурже дю Лак, чийто основател е. Синът му Хумберт изглежда също е погребан в приорат. [14]

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Около 1031 г. той се жени за Аделхайд (също Адила или Аделегида),[1] [4] чийто произход не е ясен. Френският историк Мишел Жермен в своята синтезирана творба за Савойските личности говори за Адила (Адалелгида) Бургундска. [2]

Адила се споменава в четири документа заедно със съпруга си:
Документ № X на „Граф Хумберт I (Белоръки) и крал Ардуин: изследвания и документи“ (Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti) от 22 октомври 1030 г. [26] и № LXXIX на Regesta comitum Sabaudiae, marchionum in Italia ab ultima stirpis origine ad an. MDCCLIII [27]
Документ № XI на „Граф Хумберт I (Белоръки) и крал Ардуин...“, след 1030 г. Амадей прави второ дарение за приората на Бюже [28]
Документ № XII на „Граф Хумберт I (Белоръки) и крал Ардуин...“ с несигурна дата (вероятно 1036 г. [29]) [30]
Документ № LXXXI на Regesta comitum Sabaudiae... след 1030 г., за сина му Хумберт, починал. [31]

Според френския историк Жорж дьо Мантейе (1899) [32] и швейцарския архивист от Во Максим Реймон (1919) [33], чието мнение е споделено от френския историк Мишел Жермен, [2] граф Амадей I има двама сина и една дъщеря. Генеалогичният сайт Foundation for Medieval Genealogy споменава само двама сина, като вторият е предполагаем. [4]

При неговата смърт най-големият му син и наследник е вече умрял, затова неговият най-малък брат Ото I (* 1010/1020, † 19 януари 1057) става негов наследник като 3-ти граф на Савоя.

Титли и притежания[редактиране | редактиране на кода]

Амадей изглежда е първият от Хумбертинците, който е титулован в акт (чиято датировка може да е около 1062 г., но от него има само частичен препис) на дарение на част от феод към църковните лица на приората на Сен Жан дьо Мориен от comes Belicensium, което може да се преведе като „граф на жителите на Беле". [37] Никое друго споменаване не използва тази титла. Според историците това може да е и неговият племенник Амадей II. [38] [39]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Palluel-Guillard , p. 5.
  2. а б в г д е ж з Germain 2007, p. 20
  3. Dufayard, Charles. Histoire de Savoie. Boivin et Cie, 1914. p. 328. Посетен на 15 octobre 2015. (на френски).
  4. а б в г д е ж Humbert. // (на английски)
  5. Chapier, Georges. Châteaux Savoyards. La Découvrance, 2005. ISBN 978-2-84265-326-2. p. 410. Посетен на juillet 2021. (на френски).
  6. а б Palluel-Guillard , p. 4
  7. Régeste genevois, REG 0/0/1/165, acte du 8 avril 1022, p. 46 – 47 (Архив)
  8. Acte no 1667, du 9 avril 1022 dans Ulysse Chevalier dans Regeste dauphinois, ou Répertoire chronologique et analytique des documents imprimés et manuscrits relatifs à l'histoire du Dauphiné, des origines chrétiennes à l'année 1349 (Tome 1, Fascicules 1 – 3). Impr. valentinoise, 1912. p. 279. Посетен на 10 окт. 2021. (на френски).
  9. а б Laurent Ripart, « La mort et la sépulture du comte Humbert : une tradition historiographique reconsidérée », dans Fabrice Delrieux, François Kayser (dir.), Des plats pays aux crêtes alpines. Hommages offerts à François Bertrandy, Chambéry, 2010, p. 71 – 86
  10. Demotz 2000 , p. 158.
  11. Cartulaires de l'église cathédrale de Grenoble, Notre-Dame de Grenoble (v. 976 – 1031), cart. A, n° XIX, , p. 29 – 30.
  12. Demotz 2000 , p. 165.
  13. Le Lac du Bourget. La Fontaine de Siloé, 2003. ISBN 978-2-84206-234-7. p. 463. (на френски).
  14. а б в Laurent Ripart, Les lieux de sépulture des princes de la maison de Savoie , dans , Bonneville, 2011, p. 32 – 43
  15. Pierre Duparc. La fondation du prieuré du Bourget-du-Lac (Шаблон:S-). // Actes du Congrès des Sociétés Savantes de la Province de Savoie. Saint-Jean-de-Maurienne, sept. 1968. Belley, 1972. с. 139 – 153..
  16. Laurent Ripart. Moines ou seigneurs : qui sont les fondateurs ? Le cas des prieurés bénédictins des Alpes occidentales (vers 1020-vers 1045). // Annales de Bretagne et des pays de l'Ouest (113/3). 2006. с. 189 – 203..
  17. Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino : ricerche e documenti, doc. IX, pagg 182 e 183
  18. Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino : ricerche e documenti, doc. IX, pagg 183 e 184
  19. Regesta comitum Sabaudiae, marchionum in Italia ab ultima stirpis origine ad an. MDCCLIII, doc. LXXIX, pagg 28 e 29
  20. Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti, doc. XI, pagg 184 e 185
  21. (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de MAURIENNE – AMEDEE
  22. Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti, doc. XII, pag 185
  23. Documenti sigilli e monete appartenenti alla storia della monarchia di Savoia, sez. documenti, pagg 27 e 28
  24. Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti, doc. XXVII, pagg 196 e 197
  25. Cartulaire de l'abbaye de Saint-André-Le-Bas-de-Vienne, doc. 212, pagg 156 e 157
  26. Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino : ricerche e documenti, doc. IX, pagg 183 e 184
  27. Regesta comitum Sabaudiae, marchionum in Italia ab ultima stirpis origine ad an. MDCCLIII, doc. LXXIX, pagg 28 e 29
  28. Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti, doc. XI, pagg 184 e 185
  29. (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de MAURIENNE – AMEDEE
  30. Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti, doc. XII, pag 185
  31. Regesta comitum Sabaudiae, marchionum in Italia ab ultima stirpis origine ad an. MDCCLIII, doc. LXXXI, pag 29
  32. Les origines de la maison de Savoie en Bourgogne (910 – 1060). Rome, Mélanges de l'école française de Rome, 1899. с. 284. Посетен на 10 окт. 2021. (на френски).
  33. Maxime Reymond. Les origines de la maison de Savoie. // L'Indicateur d'histoire suisse (nouvelle série, t. XVII). 1919. с. 89 – 111..
  34. Renaux, Camille. Le comté humbertien de Savoie-Belley : ses origines et ses variations jusque dans les premières années du XII. Т. 3. L. Chaduc, 1911. p. 67. (на френски).
  35. Laurent Ripart, « Le diocèse de Belley comme foyer de la principauté savoyarde » dans Le Bugey, 102 (2015), p. 51 – 64 (Lire en ligne sur www.academia.edu).
  36. Charles Cawley. Aymon. // Посетен на mars 2020. (на английски)
  37. M.-C. Guigue, Petit Cartulaire de Saint-Sulpice en Bugey, suivi de documents inédits pour servir à l’histoire du diocèse de Belley, Lyon, 1884, Appendice, n° 2, p. 26.
  38. Вж. също т. 3 (стр. 568 – 570) от творбата на Laurent Ripart, «Les fondements idéologiques du pouvoir des comtes de la maison de Savoie (de la fin du Xe au début du XIIIe siècle) », Université de Nice, 1999, 3 volumes (под ред. на Henri Bresc).
  39. Article de Cyrille Ducourthial, « Géographie du pouvoir en pays de Savoie au tournant de l’an mil », paru dans Guilleré, Christian, Poisson, Jean-Michel, Ripart, Laurent. Le royaume de Bourgogne autour de l'an mil. Chambéry, Université de Savoie, 2008. ISBN 978-2-915797-35-0. Ducourthial 2008. p. 286. (на френски), p. 231.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Първични източници[редактиране | редактиране на кода]

Историографска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • ((it)) Decio Cinti, I Savoia dalle origini della dinastia ai nostri giorni. Cenni biografici e storici con numerose illustrazioni, Casa Editrice Sonzogno, Milano 1929.
  • ((it)) Francesco Cognasso, Amedeo I, conte di Savoia, in Enciclopedia Italiana (1929)
  • ((it)) Gianni Oliva, I Savoia, Mondadori, 2019, ISBN 9788804700319
  • ((de)) Marie José, Das Haus Sayoven, Pro Castellione, 1994; ((it)) Maria José di Savoia, Le origini di Casa Savoia, Oscar Storia Mondadori, Milano 2001.
  • ((de)) Andreas Thiele: Erzählende genealogische Stammtafeln zur europäischen Geschichte. Band II, Teilband 2, Tafel 397. R.G. Fischer Verlag 1994.
  • ((fr)) Réjane Brondy, Bernard Demotz, Jean-Pierre Leguay, Histoire de Savoie: La Savoie de l'an mil à la Réforme, xie au début du xvie siècle, Ouest France Université, 1984 (ISBN 2-85882-536-X).
  • ((fr)) Bernard Demotz, Le comté de Savoie du xie au xve siècle: Pouvoir, château et État au Moyen Âge, Genève, Slatkine, 2000 (ISBN 2-05-101676-3).
  • ((fr)) Michel Germain, Personnages illustres des Savoie: „de viris illustribus“, Lyon, Autre Vue, 2007 (ISBN 978-2-915688-15-3).
  • ((fr)) Victor Flour de Saint-Genis, Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,.... Tome 1
  • ((fr)) Samuel, Guichenon, Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres
  • ((en)) Previté-Orton, C. W. (Charles William), The early history of the house of Savoy (1000 – 1233)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Amedeo I di Savoia“ и страницата „Amédée Ier de Savoie“ в Уикипедия на италиански и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  
     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „История“         Портал „История          Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Франция“         Портал „Франция