Анабел Патерсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анабел Патерсън
Annabel Patterson
канадска и американска литературна историчка
Родена
Научна дейност
Област Теория на литературата, изкуствознание
Образование Университета на Торонто
Лондонски университет
Работила в Йоркски университет
Университет „Дюк“
Йейлски университет

Анабел Патерсън (на английски: Annabel Patterson) е почетен професор по англицистика в Йейлския университет, специалист по Английския ренесанс. Един от представителите на Новия историцизъм в литературознанието.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена в Англия, през 1957 г. Патерсън емигрира в Канада. Там следва в Университета на Торонто, а бакалавърската ѝ теза получава най-високата награда, Златния медал на Ректора. Защитава докторат в Лондонския университет през 1965 г. Преподава в Торонто, Йоркския университет, Университета на Мериленд в Колидж парк (нова емиграция – в САЩ) и университета „Дюк“. Премества се в департамента по англицистика в Йейл през 1994 г., където през 2001 г. става старши професор.

Отличия и признание[редактиране | редактиране на кода]

  • 1981 – избрана е за старши научен сътрудник на Общество за хуманитарни науки на Корнелския университет,
  • 1984 – Гугенхаймова стипендия,
  • 1988 – носител на наградата „Хари Левин“ на Американската асоциация по сравнително литературознание за Пасторалът и идеологията,
  • 1991 – Мелоунова стипендия на Националния център за хуманитарни науки (на английски: National Humanities Center),
  • 1994 – носител на наградата „Джон Бен Сноу“ (награда на историк, на Северноамериканската конференция по британистика) за Четейки Хрониките на Холиншъд,
  • 2000 – избрана е за научен сътрудник на Академията на изкуствата и науките.

Идеи и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Анабел Патерсън е известна с това, че разглежда понятието за „литература“ във възможно най-широките граници. Започвайки в студентските си години с поезията на Английския ренесанс, много скоро тя се премества в изследванията на реториката (Хермоген и Ренесансът, 1970), историята на цензурата (Цензура и интерпретация, 1984), рецепцията на класическите текстове (Пасторалът и идеологията, 1987), историографията (Четейки Хрониките на Холиншъд, 1994) и особено на политическата мисъл на ранното модерно време (Шекспир и народния глас, 1989, Либерализмът на ранната модерна епоха, 1997, и Никой не е съвършен: Интерпретацията на историята през погледа на новите либерали, 2002). Нейното любопитство към портретите, илюстрациите на книгите и историята на пресата допринася за усещането за свръхпрецизност на много от нейните книги. През цялото време постоянно се връща към Андрю Марвел, а през 2003 г. става главен-редактор на Йейлското издание на прозата на този автор.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Hermogenes and the Renaissance: Seven Ideas of Style (Хермоген и Ренесансът: Седем идеи за стил). Princeton University Press, 1970, 256 р.
  • Tasso and Neoplatonism: The Growth of his Epic Theory (Тасо и неоплатонизмът: Израстването на теорията му за епоса). 1971.
  • Marvell and the civic crown (Марвел и гражданската корона). Princeton University Press, 1978, 264 р.
  • Censorship and Interpretation: The Conditions of Writing and Reading in Early Modern England (Цензура и интерпретация: Условията за писане и четене в Англия в зората на модерното време). University of Wisconsin Press, 1984 (2 изд., 1991, 288 р.).
  • Pastoral and Ideology: Virgil to Valéry (Пасторалът и идеологията: от Виргилий до Валери). University of California Press, 1988, 357 р.
  • Fables of Power: Aesopian Writing and Political History (Басни за властта: Текстовете на езопов език и политическата история). Duke University Press, 1991, 184 р.
  • Shakespeare and Popular Voice (Шекспир и народния глас). Wiley-Blackwell, 1991, 204 р.
  • John Milton (Джон Милтън). Longman Group United Kingdom, 1992, 248 р. (2 изд., 2000, 189 p.)
  • Reading Between the Lines (Да четеш между редовете). Routledge, 1993, 352 р.
  • Reading Holinshed's Chronicles (Четейки Хрониките на Холиншъд). Chicago: University Of Chicago Press, 1994, 359 р.
  • The Most Excellent History of the Merchant of Venice (Най-отличната история на Венецианският търговец). Prentice Hall, 1995, 144 р.
  • Early Modern Liberalism (Либерализмът на ранната модерна епоха). Cambridge University Press, 1997 (2 изд., 2006, 332 р.).
  • The Trial of Nicholas Throckmorton (Съдът над Никълъс Трокмъртън). (редактор и автор на предговора) Centre for Reformation and Renaissance Studies, 1998, 108 р.
  • Marvell: The Writer in Public Life (Марвел: Писателят и публичността). 2 изд. Longman, 1999, 200 р.
  • Doctor! Doctor!: Doctoral studies in English in twenty-first century Britain (Доктор! Доктор!: Докторските дисертации по англицистика в Англия през 21 век). English Association, University of Leicester, 2001, 24 р.
  • Nobody's Perfect: A New Whig Interpretation of History (Никой не е съвършен: Интерпретацията на историята през погледа на новите либерали). Yale University Press, 2002, 224 р.
  • Early Modern Reader: Literature And Religion, 1530 – 1681 (Читателят на ранномодерната епоха: Литературата и религията, 1530 – 1681). Yale University Press, 2007, 720 р.
  • The Long Parliament of Charles II (Дългият парламент на Чарлз II). Yale University Press, 2008, 304 р.
  • Milton's Words (Думите на Милтън). Oxford University Press, USA, 2009, 224 р.[1]
  • Andrew Marvell (Андрю Марвел). Northcote House Publishers, 2010, 96 р.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sophie Read, „Vocabulary that syllables the mind“, рецензия за Milton's Words, Times Higher Education, 19 ноември 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]