Ангела Хитлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ангела Хитлер
Angela Hitler
полусестра на Адолф Хитлер
Родена
Ангела Франциска Йохана Хитлер
Починала

Националност Австрия
Западна Германия
ПсевдонимАнгела Раубал
Ангела Хамитцш
Семейство
БащаАлоис Хитлер
МайкаФранциска Мацелсбергер
Братя/сестриАдолф Хитлер[1]
Паула Хитлер
СъпругЛео Раубал (1903 – 1910)
Мартин Хамитцш (1936 – 1945)
ДецаГели Раубал
Лео Рудолф Раубал
Елфриде Раубал
Ангела Хитлер в Общомедия

Ангела Хитлер (на немски: Angela Hitler) е полусестра на германския нацистки лидер Адолф Хитлер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ангела Хитлер е родена в Браунау на Ин, Австро-Унгария, второто дете на Алоис Хитлер и неговата втора съпруга Франциска Мацелсбергер. Майка ѝ почива през следващата година. Тя и брат ѝ Алоис Хитлер младши са възпитани от баща си и третата му съпруга Клара Пьолцл. Непоколебимият ѝ брат Адолф Хитлер е роден 6 години след нея и двамата са много близки. Тя е единствената от неговите братя и сестри, споменати в „Моята борба“.

Бащата на Ангела почива през 1903 г., а нейната мащеха през 1907 г., оставяйки малко наследство. На 14 септември 1903 г.[2][3] се омъжва за Лео Раубал (11 юни 1879 г. – 10 август 1910 г.), младши данъчен инспектор, от когото ражда син, Лео на 12 октомври 1906 г. На 4 юни 1908 г. Ангела ражда Гели Раубал, а през 1910 г. втора дъщеря Елфриде (10 януари 1910 г. – 24 септември 1993 г.). Съпругът ѝ почива през 1910 г.

Вдовица[редактиране | редактиране на кода]

Тя се премества във Виена след Втората световна война. Външният доклад на Валтер Лангер "Умът на Адолф Хитлер, профил на семейството на Хитлер, очертава положителна картина за Ангела в този период, описвайки я като „доста достоен и трудолюбив човек“. Посочва се, че е станала управител на Mensa Academia Judaica, пансион за еврейски студенти, където някога е защитавала тези, които се грижат за нея срещу антисемитски размирици. Според Лангер "Някои от нашите информатори я познаваха по това време и съобщиха, че в студентските бунтове Ангела защитава еврейските студенти от нападения.[4]

Ангела не е чувала нищо от Адолф в продължение на десетилетие, когато той отново установява контакт с нея през 1919 г. През 1924 г. Адолф е затворен в затвора в Ландсберг. Ангела пътува от Виена, за да го посети. През 1928 г. тя и Гели се преместват в Бергхоф в Оберсалцберг, близо до Берхтесгаден, където тя става негова икономка. Гели Раубал се самоубива през 1931 г.

Ангела продължава да работи за брат си след смъртта на Гели, но тя категорично не одобрява връзката на Хитлер с Ева Браун.[5] Тя в крайна сметка напуска Берхтесгаден и се премества в Дрезден.

Втори брак[редактиране | редактиране на кода]

На 18 февруари 1936 г. се омъжва за архитект професор Мартин Хамитцш (22 май 1878 – 12 май 1945 г.), който проектира известната цигарена фабрика в Дрезден, а по-късно става ректор на Държавния университет за строителство в Дрезден.

На 26 юни 1936 г. двойката се завръща в Пасау. Когато посещават къщата на река Ин, където Ангела е живяла като дете, те оставят на входа книга за посетители, съобщават местните вестници.[6]

Хитлер очевидно не одобрява брака и нарича полусестра си като „Фрау Хамитцш“.[5] Изглежда обаче, че Хитлер възстановява контакта си с нея по време на Втората световна война, защото Ангела остава посредник с останалата част от семейството, с които той не иска контакт. През 1941 г. тя продава мемоарите си за годините си с Хитлер на „Ер-Верлаг“, което ѝ донася 20 000 райхмарки.

През пролетта на 1945 г., след разрушаването на Дрезден в масовата бомбардировка от 13/14 февруари, Адолф Хитлер премества Ангела в Берхтесгаден, за да не бъде заловена от Червената армия. Също така той отпуска на нея и на по-малката му сестра Паула Хитлер над 100 000 райхмарки. В последната си воля и завещание на Хитлер, той гарантира на Ангела пенсия от 1000 райхмарки месечно. Не е сигурно дали някога е получила плащания. Вторият ѝ съпруг се самоубива малко след последното поражение на Нацистка Германия.[7]

След войната[редактиране | редактиране на кода]

Хитлер очевидно има ниско мнение за разума на двете си сестри, наричайки ги „глупави гъски“.[5] Независимо от това, тя много силно говори за него дори след войната и твърди, че нито брат ѝ, нито самата тя са знаели нещо за Холокоста. Ангела Хитлер почива след сърдечен удар на 30 октомври 1949 г. в град Хановер, Западна Германия.[7]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Синът ѝ Лео има син – Петер (1931 г.), пенсиониран инженер, който живее в Линц, Австрия. Дъщерята на Ангела, Елфриде се омъжва за германския адвокат д-р Ернст Хохегер на 27 юни 1937 г. в Дюселдорф, имат син, Хайнер Хохегер (роден през януари 1945 г.).[8][9][10][11]

Портретизиране[редактиране | редактиране на кода]

Тя е играна от Хелен Тимиг във филма „Хитлеровата банда“ от 1944 г. През 2003 г. в минисериите Хитлер: Зората на злото, тя е изобразена от Джули-Ан Хасет.

Във френската комедия „L'as des as“ от 1982 г., Ангела Хитлер е описана като пазител на жилището на Хитлер в Оберсалцберг. Тя е изиграна от Гюнтер Майснер, един и същ актьор, който играе Хитлер.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Колективен нормативен архив.
  2. Hauner, Milan. Hitler: a chronology of his life and time. London, Macmillan, 1983. ISBN 0-333-30983-9.
  3. Zdral, Wolfgang. Die Hitlers. Campus Verlag GmbH. ISBN 3-593-37457-9. с. 104.
  4. Walter C. Langer, The Mind of Adolf Hitler:The Secret Wartime Report, Basic Books, New York, 1972, p. 121.
  5. а б в Fritz Redlich, Hitler:Diagnosis of a Destructive Prophet, Oxford University Press, New York, 1999, p. 10
  6. Anna Rosmus Hitlers Nibelungen, Samples Grafenau 2015, pp. 122ff
  7. а б Mitchell, Arthur, Hitler's Mountain: The Führer, Obersalzberg and the American Occupation of Berchtesgaden, McFarland, 2007 p. 154.
  8. Schaub, Julius. Julius Schaub, in Hitlers Schatten: Erinnerungen und Aufzeichnungen des Chefadjutanten 1925 – 1945. Druffel & Vowinckel-Verlag, 2005. ISBN 3-8061-1164-2. с. 421.
  9. Zdral, Wolfgang. Die Hitlers. Campus Verlag GmbH, 2005. ISBN 3-593-37457-9. с. 237.
  10. Läpple, Alfred. Paula Hitler: die unbekannte Schwester Zeitgeschichte (Druffel Verlag). Druffel, 2003. с. 174.
  11. Joachimsthaler, Anton. Hitlers Liste: Ein Dokument Personlicher Beziehungen. Herbig. ISBN 3-7766-2328-4. с. 271.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Angela Hitler в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​